Критика на коремно-пипковата система

Преди ден чух как колега оценител от друга фирма се мотивирал за въведените от него корекции при оценяване на активи. Вика: „Тупкам се по тумбака, първо с едната ръка, после с другата и каквото ми дойде отвътре – значи толкова.”

Язък, че е бургазлия! За съжаление философията зад тази методика е знакова за цялата ни държавна, общинска, публична и частна обществена система. Факт е, че българските финансисти нямат никакво доверие на публикуваното от Националния статистически институт – основен източник на националната ни макроикономическа база данни.

Факт е че самите служители в статистическите учреждения към Министерствата на Финансите и Икономиката сами си казват че нивото на дейността им се свежда до: „Ами мислим си ги цифрите по системата едно-към-гьотере или едно-към-Витоша”.

За толкова пари – толкоз!

Представете си тогава как на нас ни се планират законите и политиките в държавата. На база на едни компрометирани цифри и това е обществена тайна – всички знаят че е така!

Външните икономически анализатори също нямат вяра на родната ни статистика. В резултат те се стремят да ползват извадки от „авторитетни” източници като МВФ, СБ, СТО и т.н., които познайте от къде черпят данните? Пак от НСИ, най-много да нанесат корекции по споменатата вече коремно-пипкова система.

Демек – за такава бедна страна – толкоз!

В такъв случай правете си сметка как се планират и прогнозират ефектите от планирани данъчни политики, национален бюджет.. Ами то е ясно – по коремно-пипковата система!

Колко всъщност е инфлацията, например, в страната? Според авторитетна и доста скъпо струващата информация от доклад на The Economist Intelligence в дългосрочен план план се прогнозира 3% инфлация, странно, при условие че НСИ съвсем до скоро отчитаха дефлация от -0.5%.

ОПА!

Ами как при това положение предприятията ще правят бизнес плановете си!? Коя цифра би взел на в предвид? Явно пак ще трябва коремно-пипковата система да играе.

Един вид всичко се планира «на око» както на макроикономическо, така и на ниво отделно предприятие.

Но няма да се плашите, да не си мислите че само ние сме така? Същото е навсякъде – нарича се статистическа грешка и при тази система, в която функционира целия свят - не може друго яче.

Както е казал Сталин: «Смъртта на един човек е трагедия, смъртта на милиони е вече статистика».

И не си мислете че ефектът на стъкмистиката в глобален план не ни убива! Има едни документи, в които е ползвана статистиката от едни други времена на малко повече ред. Това е документът изготвен през 1990г., наричан още Планът «Ран-Ът». Това е практическият план по който се провежда трансформацията на страната от планова икономика в пазарна.

Тук ще дам за пример колко точно може да се прогнозира, когато има в наличност добре подредена информация, останала от соц. времената. Като видите какви са ефектите от анализ на верни статистически данни, представете си какъв ще е ефектът от неверни. За жалост примерът не е радостен.

Планът е разработен от националната търговска камара на САЩ, документът не е публично оповестен, аз лично се натъкнах на извадки в интернет и приемам на доверие тези извадки само заради факта, че и от други познати (които са били близо до властта по онова време) съм чувал същото.

По покана от правителството на Андрей Луканов у нас пристига екип от 22ма специалисти, начело с Ричард Ран и Роналд Ът. За да разработят «Проект за преход към пазарна икономика и демократичен капитализъм». Към тях се присъединява и екип от 29 български специалисти.

Това е практическата програма, по която се измени обществения строй в България. Интересно е да се знае, че докладът по «Проекта..» е приет от народното събрание с ръкопляскания, а по един екземпляр от него е получил всеки от депутатите.

В него има и специална поверителна част, която е засекретена. Това е разделът «за цената на прехода». В-к «Труд» от 9ти декември 2000г. публикува коментара на Георги Тамбурев за програмата «Ран-Ът»: «Чета и косите ми настръхват, все едно чета Откровението на Йоан или предсказанията на Нострадамус за Апокалипсиса... Очаква се невиждан глад. Българинът все по-трудно ще се изхранва. Най-уязвимата част от населението – децата и възрастните ще получат тежки хипотрофични увреждания от системно недояждане. Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите. Покупателната способност на населението непрекъснато ще спада и ще достигнем до нивото, нужно само за биологично оцеляване. Ще се появи безработица, предвижда се нивото й да достигне до 1 милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна забравени болести. Всичко това може да породи силни обществени сътресения. Затова трябва да се въвеждат постепенно като се държи сметка за прага на издръжливост на народа. Американските специалисти и българските експерти ни казват в очите какво ни чака».

На 117-а страница от поверителната част на програмата се казва, ве българската икономика, в условията на пазарен принцип е предназначена да изхранва 5 милиона души.

Вече 1 милион измряха или избягаха, ако трябва да се придържаме към плана – остава да намалеем с още 2 милиона. Но у нас все още много хора имат апартаменти, вили, собственост и това ги прави относително независими. Въпреки че последователно бяха ликвидирани селското стопанство, промишлеността, транспорта (речен, морски, въздушен), военно-промишления комплекс, атомната ни енергетика... Вече 20 години изпълняваме безотказно плана и страната ни е единствената в света, която извърши почти 100% разрушителна приватизация. Но планът «Ран-Ът» не успя, според него още преди 10 години трябваше всички българи да станем напълно зависими от банките и да нямаме собственост, а инфлацията да е унищожила спестяванията ни.

Въпреки трудните условия, българинът успява да пробива. По някакъв ирационален начин ние оцеляваме, като харчим повече, отколкото изкарваме. Никой математик не може да си го обясни. Отговорът може да се крие в нашия балкански манталитет, който ни е запазил през вековете.

Време е българите да се вдигнем и да поправим нанесените ни злини.

Всеки дебит генерира кредит и всеки кредит генерира дебит

За някои болести има лек, за други няма. За щастие технологичният напредък вече е решил въпроса с въвеждането на по-голям ред в информационния поток на икономиката ни. Решението може лесно да се приложи, както на ниво една държава, така и глобално.

Добра/Лоша, но факт, ние живеем в някаква установена и изградена система със свои закони и закономерности. Тази система функционира на базата на механизъм от правила и закони. До голяма степен, системата е до толкова подробно разработена (поне в теоретичен план), че можем директно да я въведем в софтуерна програма и тя да функционира почти безотказно, естествено като бъде настройвана и сюпервизирана от съответните специалисти.

Да вземем например установената система за счетоводство (впрочем измислена още през Ренесанса от банкерската фамилия на Медичите и доста добре развита до днес).

Основното при осчетоводяването (освен ръководните принципи) са така наречените „първични счетоводни документи”. Тези документи се сортират и придвижват по финансовата информационна система на отделното дружество спрямо строго установения Национален сметкоплан, който задава точно определено място – точно определена сметка за всяка търговска операция.

Въпросните първични счетоводни документи са добре известните ни: фактури (инвойси), приходни/разходни касови ордери, бордера, платежни нареждания, протоколи, складови разписки и т.н.

Самите те са в следствие на други юридически документи като договори, т.е. не би трябвало да се появява фактура за продажба на стока, без преди това някъде, някога да е сключен договор за продажба на същата.

Доказателство за безотказността на тази система е, че вече редица компании предлагат на пазара специализиран софтуер, който само на база електронни фактури може да води напълно автоматично счетоводството на малко предприятие. Например Майкрософт наскоро видях, че са пуснали такъв продукт за малки фирми, които не могат да си позволят да плащат на счетоводител.

Да не говорим за примери с големи корпорации, където не само счетоводството, но и складовете и цялата логистика е почти напълно автоматизирана и счетоводителите само сюпервизират процеса и дават команди за касовите ордери, платежните нареждания и разпечатка, изпращане на фактури.

Мислейки над въпроса започвам да си представям една глобална, единна система в която всички документи са в електронен формат, така да го кажем „интелигентни” електронни юридически , счетоводни и други документи които спрямо функцията си автоматично задействат процесите в системата.


Тук говоря за абсолютно всички документи, като почнем от юридическите устави, договори между фирми и частни лица и държави; удостоверения, наказателни актове на полицията; държавни закони, наредби, правилници; съдебни решения, постановления... И т.н.

Всички тези форми на медиатори в комуникацията на системата имат своето предназначение, ако са програмирани добре могат да я движат почти автоматично!

Нека си представим, че всички предприятия в страната са снабдени с този глобален софтуер за управление на предприятието, свързан с всички държавни учреждения в реално време.

Пример: Предприятие А е сключило договор с предприятие Б за доставка на стоки. Предприятие А получава фактура от Б, заедно с пристигането на доставката в склада. От счетоводството в реално време чакат служителите в склада да направят проверка и съответно да подадат електронна складова записка. В случай че всичко е наред, електронната фактура автоматически ще генерира дебит в краткосрочните активи на предприятие А и съответно кредит по разплащателната сметка (или кредит по сметка разчети с доставчици ако плащането по договор не е необходимо да стане на момента).

Но да кажем, от склада докладват, че доставените стоки не отговарят на изискванията на договора по количество и качество. Предприятие А автоматически чрез софтуера съобщава на Б за рекламация. Стоките се приемат в склада на А за отговорно пазене и (автоматически) действието се отчита по сметка за отговорно пазене като дебит и като кредит по сметката за „разни пасиви и задбалансови сметки”.

Ако предприятие Б реши да отхвърли рекламацията, то софтуерът уведомява органите от съответния градски съд и автоматически генерира завеждане на дело. Софтуерът на компания А генерира автоматически нова сметка „вземане по съдебни спорове” и т.н. до произнасянето на съда, чието електронно решение автоматически ще генерира друго движение в сметките. Тъй като системите на двете фирми са свързани глобално с цялата държава и с всички други фирми, то е ясно, че съответните автоматични записвания протичат и в софтуера на компания Б.

Примерът, който давам би се случил долу-горе по същия начин и сега, само че доста по-бавно и не автоматично.

Свързани в една хранилка

Спомнете си какво казах в началото за статистиката ни и за това как на тази база се планира държавното управление и бизнес плановете на отделните фирми. Ами ако всички участници в икономиката се свържат в една система, която в реално време да отчита всяка протекла транзакция? Тогава, смятам ви е ясно че споменатият проблем отпада.

Отпадат доста проблеми. Представете си, че в системата са включени не само държавата и фирмите, ами и всеки един гражданин. Не знам дали сте ползвали досега електронно банкиране, но говоря за същото, само че в глобален план. План, при който всеки гражданин разполага с карта (същото като дебитните карти) и онлайн сметка, на която се отчита всяко постъпление и разход. Представете си, че хартиените пари са елиминирани като средство за заплащане в страната (туристите могат да ползват дебитни/кредитни карти или карти за туристи, които могат да купят във всеки клон на всяка банка). Тогава „интелигентните” сметки, фактури, документи и виртуални пари ще текат по системата в реално време и с невиждани досега възможности за проследяване на източника на всяка транзакция по веригата.

Считам, че ако това се направи и хартиените пари изчезнат от употреба, на сенчестия бизнес ще им е доста сложно да извършват търговска дейност или да укриват данъци.

Като казах данъци, представете си, че от министерството на финансите могат по всяко време да си свалят цялата база данни на глобалната система да я пуснат в симулатори и да разиграват на компютъра си какво би станало, ако се измени един данък или се промени закон. Това ще сложи край на горчивите експерименти с неправилни икономически и финансови политики, или поне ще сведе доста риска.

Като цяло сега ви говоря да направим така, че всички фактически и нагледно да се обединим в единна, координирана хранилка. Така или иначе ние всички хора по земята сме взаимосвързани и сучем от пъпната връв на майката Земя, но разликата ще е огромна, ако създадем огледало с помощта, на което да се гледаме постоянно отстрани и да вземаме по-адекватни мерки.


Икономика на глобалния мониторинг

Знаете ли, доста икономисти, най-вече американски веднага биха ме упрекнали, като говоря за система, в която всички транзакции се наблюдават централно, че проповядвам опасни идеи, заплашващи демократичната пазарна икономика. На такива ще им кажа – ДРЪЖКИ!

Нищо не заплашвам. Подобни обвинения неистово до скоро отправяха онези, които са виновни за сегашната икономическа криза към г-жа Бруксли Борн, директора на Commodity Futures Trading Commission [CFTC] – (комисията за надзор на търговията с опции в САЩ). Тя предупреждаваше и настояваше за засилване на контрола над пазара на опции още преди да се спука балона „дот.ком” - Тогава Алан Грийнспан (председателя на федералния резерв) й затваря устата, точно преди катастрофата през 2008ма тя пак настоява в качеството си на директор на комисията, уж създадена да контролира този опасен пазар, но не, пак финансовото лоби на Уол Стрийт си налага своето и БУМ! Поредният балон се спука!

След това Алан Грийнспан се появи още само веднъж пред медиите като препикано мушкато и само каза – „съжалявам, не бях прав”.

Това, за което говоря аз съвсем не е добре познатата идея за централно планова икономика (социализъм/ комунизъм + тоталитаризъм), а нещо съвсем, съвсем друго.

Нека уточним какви са „родовите” разлики между централно планова икономика и пазарна такава: при първата цените на стоките се планират от централния орган за управление; при пазара цените (теоретично) са резултат от равновесието между силите на търсене и предлагане; при първото няма частна собственост и частен бизнес, всичко (теоретично) се притежава от обществото; при пазара – ясно как.

Икономиката на глобалния мониторинг си е същата добре позната пазарна икономика, но с много по-засилен контрол върху нея, посредством генерално технологично решение (и изваждане на хартиените пари от строя с въвеждане на виртуални, „интелигентни” пари). Чрез създаването на единна информационна система в която са включени абсолютно всички граждани, юридически, физически лица, децата (на които към сметката на родителите им се открива под-сметка с детска разплащателна карта и родителски контрол).

Включени постоянно към системата, органите на властта, от една страна, ще могат по един много по-усъвършенстван начин да планират, като ползват възможно най-пълни и точни данни за провеждането на предварителни симулации, преди да гласуват нов закон, данък, наредба и т.н. Фирмите също ще получават (до толкова, до колкото имат разрешение за достъп) най-необходимата и вярна информация за пазара, така че да не си правят криви сметки. Гражданите ще са също постоянно включени в системата и всякакви нередни и опасни транзакции ще лъсват моментално (покупка на оръжие без разрешително, стоки за които няма фактури, показващи произхода им и т.н.).

Изобщо Икономиката на глобалния мониторинг, от една страна не ни тласка към смяна на режима, но в същото време ускорява неимоверно пътя ни към бъдещето.

14.01.2010

София

PR Academy in Facebook

Visit PR Academy Public Facebook Group!
click me ;)

„Източна наслада” епизод на BBC за България

„Източна наслада” (2007) е част от новата травъл поредица на британския комик и тв водещ Майкъл Палин за Би Би Си „Новата Европа” – разказ за развитието на източноевропейските страни почти две десетилетия след падането на Берлинската стена.

При представянето на филма на 12-тото издание на София Филм Фест, въпреки специалното внимание, което филмът обръща на страната ни, публиката не остана доволна заради символите, с които е представена страната ни.

В лентата, България е представена от суперзвездата на родния попфолк Азис и последователите на Петър Дънов от общността Бялото братство.

Впечатленията и преживяванията на Майкъл Пейлин от България са по време на снимките у нас през август 2006 г. Той избира за свой гид именно директора на въпросния София Филм Фест – Стефан Китанов, шефката на международния отдел Мира Сталева и младата режисьорка Мая Виткова.

В обекти на внимание за Пейлин и неговия екип се превръщат празненствата на „Бялото братство” в Рила, конните надбягвания в Столипиново, Перперикон, амфитеатърът в Стария Пловдив. Има и интервю с Азис. Гвоздей в програмата при българското гостуване на Майкъл Пейлин обаче е варенето на семейната ракия на Стефан Китанов и баща му Тодор, известна като Дядо-Тотовата, ритуал, който английският комик и телевизионен водещ също превръща в достояние за зрителите на Би Би Си.

Ентусиазирано ни информират от Kafene.bg , от своя страна информирани от още по-ентусиазирания Стефан Китанов

Пътешествието на Пейлин из Източна Европа е документирано още в DVD колекция и книга.

В мрежата за видео-споделяне www.youtube.com може да се намерят няколко откъса от „Източната наслада” на Би Би Си: на някои може и да не им се хареса това което ще видят, но е факт, че показаното от Пейлин е нашата реалност. Светът възприема България или като „загадъчна дестинация”, където до ден днешен живеят екзотични племена с причудливи ритуали, напомнящи на западния турист „тъмните векове на средновековието”, или по-зле – същото, ама без романтиката…

Michael Palin in Bulgaria.
80 hours around Plovdiv Gypsy districts - Stolipinovo, Shekera, Izgrev

Michael Palin in Bulgaria, Plovdiv Gypsy districts



Michael Palin in Bulgaria - Interview with Azis



Michael Palin talks about New Europe

Преходът към ОНЛАЙН ЖИВОТ – забавно и полезно обяснение на процеса

Our product is explanation.

Ние използваме видео от рисунки, за да направим сложните идеи – разбираеми.
Ние представяме темите на „прост английски” като ползваме кратки и разбираеми видео клипчета във формат, който нарекохме „Направени от хартия”

Вижте "Podcasting in Plain English" за пример:

Podcasting in Plain English


Все повече проценти от нашия живот се прехвърлят ОНЛАЙН . Sachi LeFever и Lee LeFever обясняват как и защо да извършваме дейностите от битието си посредством новите технологии. Какво представляват RSS емисиите и как и защо да ги ползваме; какво са социалните медии, и какво е това Social Bookmarking? ; Блогът и нашето право на изразяване?; споделянето на снимки и видео в социалните мрежи…

The Common Craft Show съчетава забавление и информация на тема как да живеем онлайн – ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ ;)

Social Media in Plain English


Social Bookmarking in Plain English


Online Photo Sharing in Plain English


Wikis in Plain English


Twitter in Plain English

В търсене на „Якото” или какво искат децата

Sprite Understand Us – It’s one of Us!

Не е ли носталгия да си мислим че когато ние сме били млади е било – различно? Че нещото, което наричахме младежка култура идваше от нас самите, а не към нас? Начин да изразиш себе си, а не начин да консумираш?

FRONTLINE кореспондентът Дъглас Рушков (Douglas Rushkoff) изследва тактиките, техниките, и тийнейдж субкултурите в процеса на маркетинговото завоюване на „Якото”. "The Merchants of Cool" е филм-продукция на Barak Goodman и Rachel Dretzin, в програмата са включени разговори с топ маркетинг специалисти, културни/ медия критици, и се разкрива връзката между медиите и днешните тийнейджъри на Америка, където всеки копира от другия своята идентичност.

Тийнейджърите са най-атрактивната демографска нисша на консуматорите в Америка. Над 33 милиона, съставляват най-огромното поколение някога виждано. 2000 година американската младеж похарчи над 150 милиарда долара.

Но маркетингът към тийнейджърите не е така лесен както може би мислите. Марекелозите трябва да намерят подход, който да изглежда истински: в очите на тийнейджърите; накратко, да станат самите те „яки”. И така, в търсене на поредното яко нещо са разработили един почти антропологичен метод за изучаването им, анализирайки всяко тяхно поведение, движение както натуралистите наблюдават дивите животни в естествения им хабитат.

Какъв е резултатът? Светът в който израстват децата е свят, създаден от маркетинга. Само с една разходка по улиците на големия град, съзнанието на средностатистическия тийнейджър обработва поне 3000 рекламни послания на ден и 10 милиона рекламни послания до навършването на пълнолетие. Потресаващи са и количествата на рекламни апели по телевизията или интернет. Заслепява ги постоянна фортуна от марки, всичките състезаващи се за потребителската лоялност на едни и същи деца. И за да спечелят тази лоялност, маркетолозите смятат, че е нужно да говорят езика на тийнейджърите напълно.

Hunting For Cool



В момента, в който някоя компания попадне на поредната тийнейдж субкултура, която все още е ъндърграунд, още не се е популяризирала комерсиално, тази компания може да бъде първата, която да експлоатира, въведе новата тенденция на пазара. И именно тук е парадоксът в „ловенето на яко”, то убива каквото намира. В момента, в който маркетолозите открият нещо яко, то спира да бъде яко.

Какво им остава на маркетолозите да направят? Отговорът, според тях е: да станат самите те – яки. Така постъпиха “Sprite”. През 90те “Sprite” беше поредната газирана напитка, бореща се за дял от пазара. Те създават фокус групи с тийнейджъри, с цел да разберат какво не е наред в маркенинговия им подход. От разговорите с децата, разбират, че те, така са залети с реклами, че са станали доста цинични по отношение на същите тези неспирни реклами. Затова, новото послание в рекламите на “Sprite” не е рекламно, поне не на пръв поглед, то е анти-рекламно, осмиващо същата тази неспирна реклама, към която принадлежат. Целевият ефект е децата да си кажат: “Спрайт” нас ни разбира – „той” е един от нас.

За известно време тази тактика работи, но не задълго. Скоро, собствените фокус групи на „Спрайт” сигнализират че децата започват да разгадават тази анти-маркетинг маркетингова кампания.

Затова „Спрайт” опитват нещо наистина радикално, насочват се към Светая светих на Куул-културата: Хип-Хоп музиката.

Хип-хопът за маркетолозите се превръща в онова средство, което ще им даде възможност да комуникират с тийнейджърите по начин, непостижим до тогава. И начинът е: чрез установяване на взаимовръзка с хип-хоп изпълнителите. С този ход „Спрайт” заявява: Ние искаме да бъдем част от живота ви, не само да продаваме продукта си!

„Спрайт”, вече не продават продукта „Спрайт”, те продават факта че разбират културата, продават лайфстайл.

Under-the-Radar Marketing



И методът проработва, благодарение на тийнейджърите, които го купуват – „Спрайт” е най бързо развиващата се напитка в света. Под логото на компанията, изнасят концерти най-известните хип-хоп изпълнители, това е ултиматният брак между корпорация и култура.

Днес, пет мега корпорации „държат” продажбата на почти всичката „младежка култура”. Те гледат на тийнейдж-пазара като част от огромната си империя, която колонизират. Тийнейджърите за тези мега корпорации са като Африка за Британската империя… И оръжията им са филми, музика, книги, сайтове, събития, дрехи, спортни отбори.., и т.н., и т.н.

The MTV Machine



От петте медийни гиганти, най-„якият” конгломерат е “VIACOM” и бижуто в короната на “VIACOM”, разположени на втория етаж – MTV, които само за 2000 г. им донасят 1 милиард долара печалба.

Няма нищо в MTV, което да не е с търговска цел и насоченост. Само нека се върнем на предишния пример със „Спрайт”.., коя мислите че е телевизията, отразила всичките „Спрайт”-хип-хоп концерти?

Но MTV добре разбират, че правото да бъдеш „куул”, не им принадлежи по рождение. Множеството случаи на спадове в печалбите са им поднесли този урок по трудния начин – със загубата на пари, предварително планирани пари, които на са били спечелени от MTV-машината. Това да си „куул”, ако можем да си представим че е вещ, то тя принадлежи на децата, а децата постоянно се променят. Ако искаш винаги да си „куул”, трябва постоянно да се променяш и ти с тях.

Цялата концепция на „новото” MTV се състои в постоянно учене на това какво искат децата – и доставянето му. За да се подсигури стабилността на марката, MTV трябва постоянно да са сигурни на къде точно вървят тийнейдж-тенденциите. Маркетинговите проучвания са „мантра”, а техният „гуру” е Тод Кънингам (Todd Cunningham). Неговият метод, както самият Кънингам (Cunningham) го нарича: „етнографско проучване”. Обикновено той посещава някой типичен MTV-фен в дома му, и с изучаването на фена, в собствения му хабитат, MTV се надяват да получат жизненоважната информация за целевия демографски сегмент. Тод Кънингам се интересува от най-житейските всекидневни аспекти от живота на фена, като например как точно се развиват нещата с приятелката му, с родителите му, какви дрехи носи, защо ги носи, как и т.н.

Какво се случва в крайна сметка с всичките тези щателни проучвания и събиране на данни? Щом вече цялостната информация е пресята, какъв портрет на американския тийнейджър се появява?

“The Mook”



Критиците го нарекоха „Муук”, можете да го откриете във всеки ден и час, някъде по MTV. Той не е реален, това е общосъбирателен образ: подивял, шумен, крещящ в лицето ти.

Може би, тези проучвания не целят да разберат какъв е тийнейджърът като личност, те целят да разберат младежа в аспект на клиент. Все пак това е „пазарно” проучване. MTV – изучава децата, НЕ, за да ги направи щастливи, НЕ, за да стартира проект с някакъв нов вид музика или нещо. MTV – провеждат процедура по настройка на честотните вълни, за да знаят как “VIACOM” да продава. Не съществува такъв „Муук” реално, той е изкуствено изработен, за да може да се трупат печалби от една тласкана от тестостерона лудост. MTV – грабват тийнейджъра за онези неща под пояса и после посягат към техните портмонета.



„Кечът” е най-популярната форма на забавление за тийнейджърите днес. Невероятно привлекателен за средностатистическия тийнейджър (през 2000г. само по MTV – над 15 милиона са били зрителите на този вид шоу). В случая плашещото не е „насилието” в кеча (ясно е че всичко е нагласено, представление), плашещ е рейтингът, огромната гледаемост на нещо, което нито е спорт, нито е шоу, просто разпространение на низки страсти и безкултурие в невиждан мащаб досега.

"The Midriff"



Ако общосъбирателният образ на момчето тийнейджър, създаден от MTV в САЩ се нарича „Муук”, стереотипът за момичетата, можем да го наречем условно „Мидриф”. Ако „Муук” е недорасъл и див, тя - „Мидриф” е преждевременно пораснала. Ако него не го е еня какво хората мислят за него, то, тя е погълната от външния си вид и поведение. Ако негова „запазена марка” е грубостта, нейната е СЕКС.

Архитипът на „Мидриф”, без съмнение е тийнейдж мега звездата Бритни Спиърс, нейният албум Ups I Did It Again продава над 18 милиона копия. Тя завоюва сцената на 16 години с песента си Baby One More Time в ролята на палаво момиче в католическо училище.

Със своето разсъбличане (буквално) на сцената, Бритни, не просто плакне очите на момчетата, тя изпраща мощно послание към момичетата: „Вашето тяло е най-силното ви оръжие, ползвайте вашата сексуалност, дори да не я разбирате още!” И точно това послание е най-важното, защото най-лоялните фенове на Бритни, всъщност са малките момичета.

Всяка година по света се организират множество конкурси за „млади модели” с милиони малки участнички. Модни агенции за малки момичета има отдавна, но новото днес, е че малките „Мидриф” вече знаят как да се държат, какво да говорят – имат своя модел за подражание. Нови и нови „Мидриф”-„звезди” се набират от шоу бизнеса постоянно, поточната линия за „свежи таланти” никога не спира.

The Giant Feedback Loop



Каква е най-високата цел за една успешна „Мидриф”? Участие в ТВ шоу. Dawson’s Creek е един от най-успешните ТВ сериали в САЩ, шоу за групичка секс-обсебени приятели от гимназията. В първия епизод на Dawson’s една от главните героини – 14 годишната Пейси започва сексуална афера с нейния учител. Този сериал привлича неимоверно количество тийнейдж зрители, най-вече малки момичета. С излъчването на съдържание със сексуална насоченост в прайм-тайма, т.н. семеен час, Dawson’s Creek се изстрелва в топкласациите по рейтинг. Може би случайно, но в крайна сметка, това повдига летвата на тийнейдърските очаквания за секс по телевизията много нагоре, какво очакват децата да гледат сега?

Кой ще надмине Dawson’s? MTV – ето кой. С излъчването на нов, среднощен сериал, неприкрито озаглавен „Съблечени”. А, междувременно холивудски продукции като „Секс игри”, усложняват все повече и повече медийната тактика да се показва съдържание със сексуална насоченост на тийнейджъри. Neal Moritz, филмовият продуцент на „Секс игри”, в търсене на нови и нови начини да привлече младата аудитория – стига до ултиматната формула: комбинацията между секс и насилие в поредицата „Знам какво направи миналото лято”, успехът е предварително подсигурен, тъй като филмът е маркетингово тестван на 11 и 12 годишни. Neal Moritz казва: „Нито един тийнейджър не би се задоволил със стандартен хорър, те искат да видят кръвта и червата, това е което искат”.

Медийните продуценти, оспорват критицизма по темата за излъчването на секс-насочено съдържание към младата аудитория с аргументите, че тийнейджърите, така или иначе говорят и се интересуват само от секс, следователно медиите следва да третират тази тема. Медиите само отразяват реалността. Но наистина ли е така?

Spring Break



Да вземем за пример ежегодната миграция на тийнейджърите към популярния фестивал Spring Break – през последните 15 години, MTV е пакетирало Spring Break като външно ТВ-събитие, (ТВ-събитие на открито). Децата биват приканвани да участват в състезания със секс-намеци на сцената, пред множество от насочени, следящи ги камери. Да, младежите винаги са били щури, но никога до такава степен. Днес, Spring Break-поведението се пренася извън рамките на фестивала, на всяко едно тийнейдж-парти, щом има насочена камера към някого, то, познайте кой поведенчески модел веднага се копира? Кой на кого подражава? Реалният живот и медия-светът се размиват.



Ставаме свидетели на една гигантска пречупена „обратна връзка”! Медиите наблюдават децата и им продават изкривен образ на самите тях, после, децата гледат излъченото и решават самите те да станат този „Муук” или тази „Мидриф”. И медиите са там, за да ги наблюдават, за да насъберат нови образи, и т.н., и т.н.

„Агитаторите” (The Persuaders) или Как Маркетолозите Манипулират Нашите Мисли

…- „Сортирани и пресети ние акуратно спадаме към някое от демографските племена, всяко издигнало тотема на собствения списък от нужди и желания.”… - „Ние всички сме агитатори.”… - „Тайната на убеждението е да съблазним личността да убеди сама себе си”

(2004) PBS Frontline продуцира „Агитаторите” The Persuaders, 90 минутен документален филм, който изследва как културата на маркетинга и рекламата не само влияе на решението ни какво купуваме, но и на начина как ние се себе-възприемаме в света.

Гигантски корпорации харчат милиарди, за да наемат армии от сценаристи, консултанти, лингвисти, антрополози и специалисти доказали себе си като гуру в рекламния бизнес, всичко с една цел – да се повлияе на това как средностатистическия гражданин мисли.

Тяхната цел е проста: да изработят послания които убеждават хората да купуват даден продукт. Те искат не само да ни накарат да правим това което е най-доходоносно спрямо целта им (довери ми се/ купи продукта ми) но също така да ни накарат да вярваме че така ще направим най-доброто за нас си. И всъщност – успяват.

Наскоро писах за The Century of the Self, още един брилиантен документален филм за взаимовръзката между психологията, големия бизнес и политиката – методиката на PR. The Persuaders, „Агитаторите” засяга същата тема като изследва как маркетолозите създават своите кампании и фокусират върху емоционалното обвързване на продукт и консуматор.

Вземайки за пример Президентските избори в САЩ 2004, „Агитаторите” (The Persuaders) изследва методиката на това как политиците лансират своите послания към всяка една демографска група, техника позната като narrowcasting (сегментиране): разработването и доставянето на специализирани послания към определени групи гласоподаватели/ клиенти, базирани на демографски профили.

Този метод изключително се ползва в частния търговски сектор. Компании за статистически данни като Acxiom – водят детайлизирани информационни отчети за потребителските навици, възраст и доходи – и тези статистики се ползват от политици и бизнесмени за разработката на послания, които да бъдат изключително насочени, за да се постигне целевата ответна реакция от купувача.

„Това което консуматорите искат сега е емоционална връзка – те желаят да се свържат с онова, което стои зад марката, отвъд обещанието” – твърди Кевин Робъртс, (Kevin Roberts, CEO of Saatchi and Saatchi Advertising). „Марките, които могат да достигнат нивото на емоциите, които могат да създадат потребителска лоялност отвъд логика и разум, ще са марките които ще печелят”

В добавка към документалния филм, има множество разширени интервюта с политически консултанти, медия критици, професори и известни автори като Наоми Клайн (Naomi Klein). Заслужава си да ги прочетете, ако се интересувате от тази увлекателна тема.

Целият документален филм можете да гледате на PBS website >>>

Магическата Връзка: Стока/Купувач

Консуматорите стават все по-цинични по отношение на твърденията на разни маркетолози, затова индустриите разработват все по-изтънчени подходи, за да обвържат емоционално американците с марките които купуват. С коментари по въпроса какво гради лоялността към марката „отвъд разума” ни разкриват тайните си Кевин Робъртс (Kevin Roberts, CEO, Saatchi & Saatchi Worldwide); Боб Гарфилд (Bob Garfield, columnist for Advertising Age); Клот Рапал (Clotaire Rapaille, market researcher); Франк Лунц (Frank Luntz, corporate and political consultant).




Kevin Roberts
CEO, Saatchi & Saatchi Worldwide.



Как достигате отвъд марката?

Нужно е да се поровите наистина дълбоко в емоционалния свят на консуматора. Рационалната страна на живота съвсем не е достатъчна. Ние получаваме прекалено много информация. Ние вече не живеем в ерата на информацията, нито живеем в ера на знанието. Отдавна сме отминали тези периоди. Щом всеки от нас има информация и знание, то, вече не представлява конкурентно предимство. Днес живеем в ерата на идеите… Ние чувстваме света чрез сетивата си, петте сетива, и именно там се пренасочва дейността на агитация…

Как откривате емоционалната информация?

Нужно е да се поровите дълбоко в човека и ще откриете че хората са любопитни, те се интересуват от всичко и ти можеш да взаимодействаш прекрасно с тях, да ги разбираш напълно, да предвиждаш, интерпретираш – тук не говорим за купчина статистически данни…

До колко е важна тази емоционална връзка на клиента с марката?

Целта на всеки маркетинг мениджър, трябва да бъде именно създаването на лоялност отвъд разума. Всъщност, ти печелиш всичките си пари чрез своите лоялни потребители, не новите. Toyota печелят защото продават на клиенти в диапазон от Scion, през Prius до Lexus – клиенти за цял живот. Искате „пожизнени клиенти”, и желаете да сте в отношение като любовна афера, така че каквато и да е конкуренцията, без значение какво Wal-Mart предлага по-евтино, клиентът да бъде с теб и да плаща, точно по същия начин както вие съжителствате със съпругата си или съпруга, повече от 30 години, защото имате лоялност към него/нея отвъд разума.., тук говорим за нещо повече от продукт, повече от марка, ОК? Това е ролята на маркетинга.

Най-дълбоката емоция от всички е любовта. Това не е доверие, не е респект… Онова което в крайна сметка диференцира Nike, Adidas или Reebok не е тяхното качество, и не са атлетите, които ги ползват; това е онази емоционална връзка, която те са изградили с вас.




Bob Garfield
Columnist, Advertising Age.



Дали маркетинговите изследвания наистина надникват в нашите умове?

Стават две неща едновременно. Набавя се повече и повече обща информация – демографска, етнографска, психологическа – за консуматорите. Разработват се все повече начини да се „нареже хляба”, отколкото е имало преди. И така: ние узнаваме за предпочитанията на хората, техните нужди, техните желания, техните ценности, и ти можеш да организираш своята медийна стратегия и тактика, като базираш на такива подробни данни, като започнем от пощенския код, през възрастта, преминем през това което четат, купуват и т.н. И така – информацията си е цялата, събрана, и е „нарязана” и обработена по много, най-различни начини. И не знам дали това е добро или лошо, но информацията си я има. И ако си мислите че това е начинът да „влезем в ума на човека” и да го манипулираме, ОК, информацията е в наличност.




Clotaire Rapaille
Market reasearcher



Поначало аз съм детски психоаналитик. Работех с деца които имат аутизъм, деца които не говорят, и се опитвах да намеря лекарството. Тогава направих няколко малки открития за това как мозъкът функционира в това състояние. Например, тези деца обикновено са изключително интелигентни – надарени с особен вид „интелигентност”, но имат проблем с емоциите.

Едно от тези открития беше, че като създаваме своя първи инпринт (отпечатък) на дадена дума, в момента когато учим дадената дума, която ще да е тя, „кафе”, „любов”, „майка”, винаги има първи път. Винаги го има този особен „първи път”, когато учим нещо. Първия път, когато разбираме дадена дума, ние запечатваме значението й; създаваме мислена връзка, която ще запазим непроменена през целия си живот. И за да създадем тази връзка ние се нуждаем от наличие на емоции. Без емоция, няма производство на невротрансмитери в мозъка, и не можем да създадем връзката. Така че, всяка дума има своя умствена магистрала, аз наричам тази магистрала „код”, несъзнателен код в мозъка.

Част от моята работа беше в Швейцария, работех с деца, опитващи се да научат Френски, Италиански или Немски. И второто ми откритие беше, че съществуват различни импринти (отпечатъци) за една и съща дума на различните езици. Това което открих е че кодът при всяка отделна култура е различен. „Кафе” на италиански, не означава „кафе” за американеца. Това което имам в предвид, е че ако пиете кафе (по принцип) по „американски”, и изведнъж превключите на кафе по „италиански” в същите количества, до края на деня трябва да сте мъртъв. Така че очевидно е че с една и съща дума, различните хора са установили различни връзки, връзки с това което е отвъд думата, и т.н.

Тогава преподавах в Женевския университет, и един от моите студенти помоли баща си да посети една от лекциите ми. И в края на лекцията този баща ми каза, „Знаете ли докторе, имам клиент за вас”. Отвърнах: „Дали това е малко момче или момиче, което не говори?” [Отвърна ми]: „Не, не, това е Nestlé”. И много се изненадах. Можех да кажа само: „Nestlé? Какво мога да направя за Nestlé?” „Ами, ние се опитваме да продаваме кафе на японците, но засега доста неуспешно, и очевидно имаме погрешния код”.

Какво са кодовете?

Веднъж разкодиран даден код, започваш да разбираш защо хората правят това или онова. Когато се раждаме, ние имаме мозъка (мозъчна дейност) на гущер. Той е първоначален. Оцеляване, дишане, хранене, ходене по нужда. Но после, с взаимоотношението с майката, ние развиваме вторична функция на мозъка, която е свързана с емоциите, и тези емоции варират в различните култури. Взаимоотношението майка-дете, изгражда умствените връзки за това какво ще значи любов, какво значи майка, какво значи да бъдеш нахранен, какво значи дом, всички неща които са основни за оцеляването. Те се прехвърлят от майката към вас, и вие създавате тази, въпросна умствена връзка в мозъка си. След известно време, тази система става безсъзнателна. Не се замисляш изобщо за нея. Ти знаеш „О, това е къща; разбира се че е къща”. Ами, за много други хора по земята, това може и да не е къща. Къща може да бъде палатка, или да е направена от лед, какво ли не, всичко спрямо конкретната референтна система.

Мозъчната кора (кортекс) е последната част от мозъка, която развиваме, и поради нея ние следва да сме „интелигентни”. Какво е интересното на кортекса? Тук се провежда нашата съзнателна дейност, но онези части „гущера” и там където са „чувствата” са несъзнателни.

Тези нива се изграждат различно, при различните култури. Някои култури са изключително „рептилни”, което ще рече че функционират на основни инстинкти. Например американците са доста „недорасли”, докато при германците и французите има в наличност повече контрол. Идеалният живот за германеца е да се подчинява и да спазва правила, да се подчинява на администрацията, която отговаря за всичко и да не се тревожи за нищо. На американеца това не му харесва. Американците обичат да избират: Моят живот; искам да стана какъвто съм; каквото и да е, без значение, но да бъда себе си; не нещо друго, не хората да ми казват. Така че, не че една или друга култура е лоша или добра, просто различна.

Какво не е наред на традиционното маркетингово проучване?

Те са прекалено на ниво кортекс, което ще рече че тези проучвания карат хората да мислят и да отговорят какво мислят. Обаче моят опит, говори че повечето хора, през повечето време – нямат никаква идея защо правят това или онова. Защо ти е нужен Хамър, за да отидеш на малко шопинг? „Ами, виждате ли, в случай че има снежна буря”.. Не. Защо купуваш четири по четири? „Ами, в случай че ми се наложи да карам офроуд”… Не, няма как – живееш в Манхатън; защо ти е четири по четири в Манхатън? „Ами, знаеш, понякога излизам и извън Манхатън, ходя до…” Не е нужно да бъдеш учен, че да ти стане ясно, че тук няма смисъл, поне не на ниво логика. Така че има много ограничения традиционното маркетингово проучване.

Как тогава откривате кодовете на „гущера”, щом са несъзнателни?

Вярвам че хората имат недоизказани нужди. Те дори не съзнават тези нужди, но ги имат, тъй като произлизат още от нивото на рептилията. Не можеш просто да ги попиташ.

В моята работа аз не откривам кодовете сам; използвам клиенти, бъдещи купувачи. Наричаме тази група, която създаваме „групата на ядрото”. Клиентите са постоянно с мен и със сътрудниците ми. Ние дори ходим до тоалетната заедно. С 30 от тях наистина сме постоянно заедно. Това не е фокус група, наричаме метода „импринт сесия”. И е удивително какво само откриваме.

Какви са стъпките на вашия метод?

Поради трите нива мозъчна дейност – кортекс, лимбично (емоционално) и това на рептилията „гущера” – аз съм разработил сесия, която започва с кортекса, и после изследва все по-надълбоко. Не се интересуваме какво казват хората от групата; не вярваме на това което казват. Всичко са клишета.

И после правим почивка. Участниците в изследването на този етап, обикновено са много щастливи, доволни от себе си, казват си, „О, свършихме добра работа”, и т.н. И след това подхождаме към лимбичната част, към емоциите. Казвам им: „Сега ще ми разкажете кратичка история, ако аз бях 5 годишен от друга планета. Аз съм на 5, което означава че мога да разбера само неща които са много простички. Аз съм от друга планета, което ще рече, че не знам нищо за тази планета, така че си свободен да ми разкажеш каквото искаш”. Те не разбират какво правят всъщност. Добре, именно това искам. Те получават пари за това което вършат, затова и го вършат, разказват ми кратки историйки. Историите трябва да започват с „Имало едно време”. Изведнъж те са в настройка на ума, съвсем различна от обикновеното. Не се опитват да бъдат логични или интелигентни; те просто се опитват да угодят на 5 годишен от друга планета, и разказват кратки истории.

В края на втория час, в почивката, моите клиенти отиват в банята и там си говорят: „Този е луд. Какво прави?”, „Мислех си че разбирам какво правим, сега нищо не ми е ясно”; „Имам в предвид.., плащат ми да правая – това?”; „Уау, и какво ще прави с тези приказки”. Точно това е перфектното, точно това, тяхно състояние целя. Искам да изключа дейността на кортекса. Кортексът е контрол, контрол, контрол, опити да бъдеш интелигентен. Но щом не знаеш какво търся, ти не можеш да влияеш върху нищо.

После, щом започне третата част от сесията, тогава с изненада участниците виждат че всички столове, на които са седели, ги няма. „А, ъ, какво се е случило? Къде са столовете?” Обяснявам им че просто искам да се върнем обратно към онзи първи път, когато са опитали продукта, който изучаваме – може да е кафе, кола, застраховка, всичко. Искам от тях да имат настройката на ума, като че ли току що са се събудили. Защо ли? Защото, като се събудите на сутринта кортексът е последната част на мозъка, която се включва. Ако още не се е включил, вие все още имате достъп до много неща, случили се в подсъзнанието ви по време на сън. Но щом кортексът се включи, той прочиства „мястото”. Ако съумея да пресъздам обстановката, в която се намирате щом ставате от сън, сам ще се изненадате как неща, които отдавна сте забравил, отпреди 20, 30 години идват наум.

Нещото което е ключово, пълната анонимност на процеса. Не е нужно участниците да говорят открито, на глас. Представете си че сте поканен да участвате във фокус група с 12 непознати за два часа, и въпросът на изследването е начинът по който ползвате тоалетната хартия.




Frank Luntz
A corporate and political consultant.



…Мислите че емоциите са по-надеждни от интелекта, за да се предвиди бъдещо решение?

80 процента от живота ни е емоция, само 20 процента интелект. Аз съм много повече заинтересован от това как се чувствате, отколкото какво мислите. Мога да променя това което мислите, но това как се чувствате е нещо много дълбоко и силно, и е нещо вкоренено във вас.

Традиционните маркетингови проучвания са студени, калкулиращи и научни. В този бизнес трябва да имаш сърце и емоция, и трябва да имаш готовността – ти самият да се превърнеш в това което изучаваш, без значение какво ти коства.

Така значи, животът на човека се върти около емоцията?

Всичко е емоция. Но няма нищо лошо в това. Когато сме влюбени, ние не сме рационални, ние сме емоционални. Когато сме на ваканция, ние сме емоционални. Когато сме щастливи, ние пак не сме рационални. Факт е, че в повечето случаи когато сме рационални, ние не сме щастливи. Емоцията е добро, страстта е добро.

Щом опорната точка е емоцията, защо да се изучават думите?

Защото думите доставят емоциите.

Думите са ключът към емоциите?

Да. Наречете ги ключ, но моята работа е да следя и търся онези думи които отключват емоцията. Знаем че думите и емоциите променят съдби, могат да променят живота. Знаем че те са променяли хода на историята, знаем че са променяли поведение, знаем че те могат да стартират поведение и да го спрат. Тази комбинация е най-голямата сила, позната на човечеството.

PBS website >>>