ОРАНЖЕРИИ + БИОГАЗ + КОГЕНЕРАЦИЯ = ЕФЕКТИВНОСТ

Вече в 6 поредни бележки изясняваме как чрез законови изменения е възможно да бъде подобрен климата в пазара на плодове и зеленчуци.

Пътят към успех е в доброто взаимодействие м/у следните фактори:

А) КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ЕКСПЕРТНИ КАДРИ;

Б) ЕФЕКТИВНА ЛОГИСТИКА НА НЕКВАЛИФИЦИРАНАТА РАБОТНА РЪКА;

В) ЕВТИН КРЕДИТ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПЛАНОВЕТЕ.

За да може А, Б и В да се съчетаят по правилния начин, катализатор за тази „реакция“ са борсите от нов тип. Борсите ще представляват централизиран орган, към който местните производители могат и трябва да се обърнат да потърсят експертна помощ. Благодарение на законовите изменения, ще се създадат условия за бързото формиране на селскостопански бригади, в точна бройка и насочени на точното място. Благодарение на проактивното взаимодействие на борсите с банките (+ държавни гаранции) ще бъде подсигурено и необходимото ниво на кредит за реализация на плановете.

На практика борсите ще осъществят обединяването на микропроизводителите под общ флаг ПРОИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ в единен механизъм. Пътят за подем, неменуемо преминава през фаза по изтласкване на вноса и замяната му с местно производство. За целта ще трябва да се научим да произвеждаме в оранжерии през зимните месеци. В тази бележка предстои да се фокусираме над този доста сложен въпрос: как да произвеждаме в оранжерии зимата ефективно.

Тази бележката не е наръчник как се отглеждат култури в оранжерии. Тук предстои да анализираме няколко основни ИКОНОМИЧЕСКИ пречки пред ефективното производство през зимата и съответно да предложим решения.

Много голям брой оранжерии в страната пустеят и главната причина е винаги една и съща > не могат да си позволят да покрият разходите за отопление. При сегашните цени на природен газ, в дни на минусови температури разходът за отопление на ден надхвърля 300 лева/декар. Нека вземем конкретен пример, да си представим че става дума за оранжерия която произвежда домати. Добивът от декар на ден варира от 100 до 150 килограма. Изводът е че за да са рентабилни производителите трябва да продават стоката си на минимум 3 лева за килограм. За зимните месеци 3 лева за килограм не е лоша цена, но нетният марж при който оперират ще е в рамките на 10% и дори по-нисък, което не е особено устойчив показател. При една по студена зима.. или ще трябва да продават по-скъпо, или да фалират.

При летни условия, себестойността да се отгледат 1 кг. домати е под 50 ст., нека приемем тези 50 стотинки за база. Ако производителите получат кредитиране на изгодни условия за изграждане на оранжерии, при 100 евро за м2, означава че към базовата стойност трябва да се добавят още 50 стотинки. При зимни условия за всеки отгледан килограм стока, ще трябва да се употребят по 1,50 лева за природен газ. До тук базовата стойност от 50 стотинки се качи на 2 лева и петдесет стотинки (ако производителя продава на 3 лева, то, 50% от себестойността е отоплението на оранжерията). Дори производителите да успяват да просъществуват при тези условия, подобна схема на производство не е устойчива в макроикономически аспект.

Ако ползваме вносен природен газ за отопление, просто няма как да станем конкурентноспособни на руския пазар, завладян от азърбайджанците, които имат достъп до евтин (собствен) природен газ. Колкото и да е странно, изводът е че за да си силен в производството на зарзават през зимата, трябва да си страна с добив на природен газ. Или да потърсиш алтернативи?

Решението на казуса, при всички положения е в алтернативните източници на енергия и в използването на модерни, по-ефективни технологи. И най важното, в планирането на производството като затворен цикъл, при който отходният продукт в един вид производство служи за компонент на друго съседно производство. 2 са технологиите, които непременно ще послужат за оптимизиране на разходите по отопление на оранжериите и ще спомогнат за създаването на повече добавена стойност в страната, това са Когенерация и Биогаз.

КОГЕНЕРАЦИЯ

Когенерацията е технология за централизирано едновременно производство на електроенергия и топлоенергия, която е с много по-голяма ефективност в сравнение с конвенционалните производства. При традиционните методи на електропроизводство голямо количество топлина се изхвърля в околната среда под формата на кондензна топлина от парата. Когенерацията използва тази „отпадна” топлина, като по този начин произвежда едновременно топлоенергия и електричество в комбиниран процес с изключително висока степен на ефективност.

Когенерационните системи използват остатъчната топлина за местни или индустриални цели, като са или много близо до фабриките, или чрез тръбопроводи се включват в местни отоплителни мрежи.

БИОГАЗ

Биогазът е горивен газ, който се получава при ферментационни процеси в анаеробна  (без наличие на кислород) среда на биологични продукти. Нека  да споменем, че в природата биогаз се получава по естествен начин (т.н. блатен газ).

Производството на биогаз има изключително голям екологичен ефект. Енергията на биогазовите инсталации спада към възобновяемата (регенерираща) енергия. Биогазът може да се разглежда като продукт от трансформацията на слънчевата енергия. В резултат на ферментационните процеси преобразуваната и натрупана  в  растенията  слънчева  енергия  се  освобождава  като  нов  вид енергоносител – биогаз. Процесът е практически неутрален по отношение на баланса на въглеродния двуокис в атмосферата.

Най-често като суровина за производството на биогаз се приемат екскрементите от селскостопанските животни и птици. Природата предлага обаче още много, някои дори неочаквани като ресурси.

КОГЕНЕРАЦИЯ ОТ СЕЛСКОСТОПАНСКИ БИОГАЗ

Технологията на анаеробно разлагане е ефективно средство за управление на органичните отпадъци (кравешка, свинска, птича тор и др.) в селското стопанство. За целта материалът се събира в големи резервоари или лагуни покрити с газоуловители или в херметично затворени контейнери, където, вследствие на процеса на разпад, се получава биогаз със съдържание приблизително 65% метан и 35% въглероден диоксид. Метанът може да бъде насочен към генераторен модул и да послужи за производството на електрическа енергия, която в повечето случаи надвишава енергийните нужди на стопанството и може да послужи за отопление или да бъде продавана.

ЗАТВАРЯНЕ НА ЦИКЪЛА

Цикъла може да бъде 100% затворен, при условие че се съчетаят симбиотично няколко вида производство. Пример за 100% затворен цикъл е ако се съчетае в непосредствена близост производство на алкохол, животновъдство, оранжерии и биогаз инсталация + когенерация на биогаз.

В спирт завода се подава пшеница, отходната брага може да послужи за храна на свине или крави. Тор от кравефермата/свинеферма и т.н. може да послужи като източник на суровина за биогаз инсталация. Произведената топлина и електроенергия обезпечават производствата с ток, а също се подава топлина към съседните оранжерии.

Това е само пример, комбинациите може да са множество. При използването на такъв тип технологии нуждата от потребление на вносни горива ще се минимизира. Естествено тези нови технологии са скъпи и ще изискват значителен кредитен ресурс, но при сегашната цена на природния газ инвестициите определено си заслужава.

СТИМУЛИ ЗА ИНВЕСТИТОРИТЕ

В предишната си бележка ОРГАНИЗИРАНИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ БРИГАДИ/ ЗЕМЕДЕЛСКИ КРЕДИТИ/ И ДЪРЖАВНИ ГАРАНЦИИ (линк:

 http://slavimedia.blogspot.com/2013/10/blog-post_7.html )

споделих мнение че освен създаване на борси от нов тип чрез законови изменения, държавата е редно да лобира пред банките за отпускане на безпрецедентен размер кредитни линии за земеделците. В тази бележка обаче внесох уточнение, че държавата не бива да гарантира безусловно всички проекти, а такива, при които е в наличност применение на модерни и енергоспестяващи технологии (за отопление на оранжериите) и затваряне цикъла на производство.

При условие, че фермерите могат да получат лесно евтин кредит (като заложат в плана си използване на алтернативни източници за отопление) пътят за подем на земеделието ще бъде открит. Идеологията на затворените цикъли на производство/ и наличието на кредитни линии които да „трансформират мечти в реалност“ (гарантирани от държавата) ще инициират различни форми на взаимодействие между предприемачите. Там където до скоро е имало кравеферми, може да се появи и завод, и оранжерии, и когенерационна станция, и лагер от селскостопански бригади. Животът по селата отново ще закипи и в страната ни ще има бъдеще за младите.

Послепис:  Драги читателю, благодаря ти за вниманието! В момента провеждам информационна кампания по популяризиране на идеята. Ти също можеш да помогнеш за популяризирането на плана. Създадена е фейсбук група за хората които споделяме тази идея, присъедини се към нас!  Линк към групата: 

https://www.facebook.com/groups/borsinovtip/

ОРГАНИЗИРАНИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ БРИГАДИ / ЗЕМЕДЕЛСКИ КРЕДИТИ / И ДЪРЖАВНИ ГАРАНЦИИ

В тази бележка предстои да изясним някои основни проблеми, без чието решаване, дори и специализираните борси от нов тип, няма да помогнат, защото няма как да оперират ефективно. Нужни са решителни действия на държавата по адресирането на най-наболелите проблеми, чието решение, в комбинация с изграждането на тържища от НОВ ТИП, ще донесе на страната ни просперитет.

В бележката, озаглавена „ПРИМЕРЕН АЛГОРИТЪМ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ БОРСИ ОТ НОВ ТИП” изясних как държавата може да инициира създаването на тържища от НОВ ТИП, без да похарчи и стотинка. По този начин ще се постигне акумулация на експертни кадри (чиито заплати, поне в началото ще се плащат дефакто от вноса). Но уви, това не е достатъчно.

Освен организиране на висококвалифициран персонал (чрез борсите от нов тип), ще е необходимо организирането и на огромна маса от нискоквалифицирана работна ръка (чрез трудовите борси, училища, университети и т.н.). За целта ПРАВИТЕЛСТВОТО и законодателите, отново както и при борсите, ще е необходимо да изиграят активна роля, чрез иницииране на нови закони, а също и законови изменения във вече съществуващи такива.

И най-важното, за да стане всичко това реалност (плановете за растеж на сектора), родното земеделие ще се нуждае от масивен банков (кредитен) ресурс. По това отношение отново държавата, подкрепена вече от борсите от нов тип, ще е необходимо да лобират за уреждането на необходимата финансова подкрепа за производителите. И в този случай, както и при борсите, има начин държавата да се размине да не влага средства на данъкоплатеца, но със сигурност банките ще се нуждаят от държавни гаранции и от проактивна работа от страна на борсите.

Нека първо изясним някои от правилата на общата селскостопанска политика. Първият стълб в нея са така наречените субсидии, преки плащания които се дават на единица обработваема площ, без значение дали става дума за пшеница, домати или тикви. При условие че имаме опериращи борси от нов тип, те няма как да увеличат размера на това субсидиране за производителите на плодове или зеленчуци, но със сигурност ще способстват за улесняването на регистрираните в борсата производители да си усвоят полагаемите им субсидии, като личните консултанти поемат грижата за бумащината по въпроса, така че производителя, без много бягане насам-натам да получи средства и да не пропусне сроковете.

Второ, България при влизането си в Евросъюза има договорени квоти за производство за различни видове плодове и зеленчуци, например за домати е 156 хил. тона годишно. Производството на тази култура за миналта година е в размер 103 хил. тона, с една трета по-малко от договорената квота. Доста грубо казано това е около 30-40% от необходимото за задоволяване на вътрешния пазар на домати.

И при другите култури е така, има агро статистика и присъединителен договор. Поставени сме на колене, както по вина на нашите политици, така и от политиките на ЕС. Причина за това са, както липсата на адекватни тържища (от нов тип), но също така производството на плодове и зеленчуци изисква в определени моменти значителен по обем ръчен труд, труд който българското село заради демографските проблеми няма как да осигури.

Това не е от вчера за днес, ами съществува като проблем още от соца, но тогава безпроблемно се компенсираше с почти безплатното участие на ученици, студенти и войници в прибирането на реколтата.

Като нямаш кой да произвежда на полето, дори при наличие на експертни кадри в борсите от нов тип, те просто няма да имат кого и какво да администрират. Зеленчукопроизводството в България при все, че не може да запълни договорените квоти е по-малко от вътрешната консумация и тъй като заради природните условия е неконкурентноспособно, спрямо турското например, почващо около месец и половина преди нас, генерира моментно свръхпроизводство, тогава когато цените са в най-долната си точка.

Тържищата от НОВ ТИП определено ще помогнат чрез създаването на реални фермерски пазари в големите градове за производители, разположени в близост до градските центрове с цел преодоляване на посредниците и връзка с крайния клиент. За да стане това възможно, наличието на борси от нов тип е ключово, но не единствено условие.

На даден етап, при среден размер на зеленчуково стопанство 22 декара и 1850 регистрирани зеленчукопроизводители, мащабите с които разполагаме са крайно малки и неефективни. В България още по САПАРД се построиха няколко напълно модерни зеленчукови тържища, които си стоят празни. За сравнение 583 едри стопани (355 арендатори и 228 кооперации) обработват 12,000,000 дка земя, което е половината от обработваемата земя в България. Площите, заети със зеленчуци са 4 230 хектара. Според проф.д-р Светла Бъчварова 12 млн. дка обработваеми земи пустеят, което е още един ресурс от нови площи за експанзия, ясно че не всички земи са подходящи за обработване, но при такава огромна територия, все ще се намерят достатъчно терени за целта. Цената на земята в момента пада, въпреки края на мораториума върху продажбата на чужденци. Основен проблем за пустеенето на земята, освен липсата на адекватна експертна подкрепа, която ще дойде от борсите от нов тип, определено е работната ръка, която не достига (или по-скоро, при 456 хиляди безработни в страната, явно не е адекватно насочена, където трябва, и когато трябва).

Накратко, ресурс от към земя и от към работна ръка има, но явно че се нуждаем от съвсем нов тип организация (борси от нов тип и от адекватно правителство и законодатели) които да катализират процесите.

Нека направим опит приблизително да оценим от какъв обем нискоквалифицирана работна ръка ще се нуждаят българските фермери при евентуална експанзия на родното производство. Един берач бере около 300 килограма домати на ден, при среден добив от декар 6-7 тона (и средно 30 тона в оранжерийни условия) може да драснем с молива и да видим, какво количество работна ръка ще е нужна.

При 300 кг./ден, ще са нужни за начало поне 20 до 40 хиляди души работна ръка (организирани от училища и университети лятото + бригади, организирани, посредством съвместната дейност между борсите за производители от нов тип и трудовите борси) като е ясно, че не се произвеждат и берат само домати и освен бране има и други дейности.

Щом страната започне да изнася, ще са нужни повече работници. За да изнасяме, обаче, ще е нужно да подобрим нашата обща политика за търговия и износ. Необходимо е България да продължи да партнира успешно със западния пазар, в рамките на ЕС, но също така ще е необходимо да започнем (възстановим) добрите търговски отношения с Руския пазар. От 2007 сме част от западния пазар, за местния производител важат същите принципи за субсидиране като през 2016 г те ще се изравнят с тези в старите членки на ЕС. И тогава принципно, пречките за експанзия на запад ще бъдат премахнати (дано). По отношение на руския пазар обаче, нашите политици ще е нужно да се потрудят.

Трябва да признаем, че на даден етап не съществуват никакви условия за експанзия, при положение че вътрешното производство не може да задоволи потреблението (благодарение на борсите от нов тип и орагнизираните бригади това може да се промени). Хранителните навици на българина се промениха и той очаква да консумира пресни, а не консервирани зеленчуци през цялата година, нещо което българския производител не е способен да даде на този етап. Нужно е изграждането на парници. Още, при по-малко от 2000 човека, занимаващи се със зеленчукопроизводство няма как да бъдат усвоени пустеещите земи. Нужно е борсите от нов тип да СЪЗДАДАТ нови производители от нулата и както казах в предишни бележки, този процес трябва да се финансира от ВНОСА.

По отношение на качеството, вносителите няма как да бият родните производители. Вносната продукция има вкус на целофан, защо им е на българите да плащат за такава стока?! "Целофанови" са доматите не защото са вносни, а защото в тях липсва ликопен, а липсва за да се транспортират лесно на големи разстояния, и за да почервенеят еднакво, за да бъдат обрани и едновременно. Така че ако българина иска (а иска) да яде зеленчуци с вкус, ще купува (и до колкото се произвеждат купува) такива които са произведени локално.

Остава да си дадем сметка колко ще струва финансирането на подобно удоволствие (90% от зеленчуците и плодовете които искаме и можем да си купим да са български и зиме и лете).

Квадратен метър нова оранжерия струва 100 евро или 100 000 евро на декар, като дневния разход за отопление (в дни с минусови температури) при сегашната цена на природен газ е около 300 лева на ден. За да изградим необходимите съоръжения в страната, че да произвеждаме и зиме са нужни около половин милиард лева + още двеста милиона оборотни средства за тяхното опериране през зимните месеци (или отново средства за обслужване на кредит, в случай че отоплението е от възобновяеми източници). В случай че построяването на оранжериите се финансира чрез 20-годишни кредити, обслужването им ще възлиза общо на 110-150 милиона годишно. Така изчисляваме че оперирането на оранжериите (обслужването на кредитите за построяването им/ и разходите за отопление) ще са в рамките на 310-350 милиона годишно.

Годишната продукция от тези оранжерии, производителите могат да продадат за общо около 800 милиона лева. Тоест, финансовите разходи и разходите по отопление за оранжериите могат да са в рамките на 40% от потенциалния оборот. След малко ще стане дума и за работната ръка, която ще е в рамките на 10% от оборота, до тук 50% от оборота разходи (без разходи за семена; торове; транспортни разходи по време на производство; разходи за подслон на работниците и други разходи). В зависимост как ще менажират останалите разходи, производителите с оранжерии могат да изкарат през зимните месеци около 100-200 милиона печалба общо (в рамките на възможностите на вътрешния пазар). При 2000 регистрирани зеленчукопроизводители в страната, това са средно по 50-100 хиляди лева печалба за производител през зимните месеци. Със сигурност не са стотинки и си струва упражнението, не мислите ли!? Има различни модерни технологии, които биха оптимизирали разходите и увеличили нивото на печалбите. Със сигурност цялото упражнение да се изтласка вноса си струва.

Верно че това моето смятане на амблок е възможно най-неточния подход (смятам така защото е най-лесно и бързо и онагледява ситуацията с малко цифрова конкретика) но със сигурност, при условие че в съседна Гърция и Турция (през зимните месеци и те са с оранжерии) им излиза сметката че да внасят в България, значи и на нашите производители (ако бъдат стабилно подпомогнати от борсите от нов тип, кредити, обезпечени от държавата и лесен достъп до бригади) ще им излезе сметката.

При всички положения, обаче, за по-малко от две хиляди зеленчукопроизводители в България, да поддържаме 3000 служители, експертен персонал в борсите от нов тип, не звучи, нито е ефективно. Целта на тази концентрация от експертни кадри е съвсем друга. А именно – износ, пробив на нови пазари. Борсите ще способстват бройката на производителите да расте (вижте предишните бележки) личните консултанти ще са поощрявани да издирват микропроизводители и дори хора които тепърва желаят да опитат да се занимават със земеделие и да ги превръщат в успешни фермери, чрез оказване на експертна помощ, спомагане при търсенето на персонал, спомагане на всички административни процеси, и най-важното помощ при кандидатстване за кредити и субсидии.

За да стане всичко това реалност, държавата, подпомогната от борсите трябва да адресира 3 основни проблема, които могат да бъдат решени единствено и само по инициатива на държавата (така или иначе самите борси от нов тип могат да бъдат създадени единствено и само по инициатива на държавата, и щом дадено правителство се захване с тази работа, би трябвало да трансформира всички законови рамки, така че да спомогнат развитието на зеленчуко/и плодо производството в страната).

АДРЕСИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА С РАБОТНАТА РЪКА

Като казахме, още от самото начало фермерите ще се нуждаят от минимум 20 хиляди души неквалифицирана работна ръка, в последствие от 40 хиляди души и при стартиране на износа, ще са нужни около 80-100 хиляди души. Поради демографски причини българските села,  няма как да предоставят такива бройки на местата, където са нужни. През времената на соца, този недостатък безпроблемно се е компенсирал с почти безплатното участие на ученици, студенти и войници в прибирането на реколтата.

Сега това е невъзможно, поне не е възможно да стане „почти безплатно”. За ученици/студенти в Италия плащат 3 евро за 50 кг набрани. При български условия това би означвало около 12% от оборота на производителя. Считам все пак, че е възможно да се намерят работници (включително студенти и ученици) и за по-малко, и всички да са доволни. Нека средна цена за тон да е 1000 лева, и нека надник за берачи да е 30 лева/ден и нека средно 1 берач да постига средно 300 кг./ден, излиза че разходът за берачите е в рамките на 10% от оборота (ОРИЕНТИРОВЪЧНО) като оптимизиране на този показател е възможно.

По-важно е как толкова голяма маса народ ще бъде ефективно организирана и „доставена” до необходимия пункт? Ще е необходимо въвеждането на качествено ново равнище на „логистиката на работната ръка”. Това предлагам да се постигне чрез инициирането на специален закон за ОРГАНИЗИРАНИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ БРИГАДИ (с отделни и точно формулирани пунктове за организиране на бригади от регистрирани в трудовите борси безработни; бригади от студенти (през летните месеци); бригади от ученици през летните месеци).

По закон тези бригади ще е необходимо да са на отчет при борсите от нов тип, защото именно те ще спомогнат за правилната логистика на трудовия ресурс. Естествено закона ще трябва да ореди такива подробности като безопасност (правилно вътрешно устройство на тези бригади и определен ред как да взаимодействат с органите на реда МВР и медицинските учреждения и т.н.).

При наличие на обезлюдени села, подслонът на работниците няма да бъде скъп, а инвестициите в каравани също не са чак толкова скъпо решение.

При условие, че борсите от нов тип ще разработват индивидуални бизнес планове за всеки отделен регистриран при тях производител и че част от задълженията им е да спомагат намирането на работна ръка за техните клиенти, ще има винаги точна информация къде/колко работна ръка се търси. При добра координация между борсите от нов тип, трудовите борси, местните училища и университети + закон за ОРГАНИЗИРАНИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ БРИГАДИ, необходимата логистика на трудови ресурси ще е на необходимото равнище.

АДРЕСИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА С ФИНАНСИРАНЕТО

От до тук изтъкнатите ОРИЕНТИРОВЪЧНИ цифри и показатели, става ясно че общо производителите в страната ще се нуждаят от около 200 милиона лв. годишно оборотни средства, за да финансират наемането на Селскостопански бригади. И с експанзията обемите ще растат.

Ще са нужни всяка година ОРИЕНТИРОВЪЧНО 200 милиона лв. оборотни средства/или кредит за да финансират оперирането на оранжериите, които трябва да построим, ако искаме да изтласкаме вноса. И с експанзията обемите ще растат.

Ще са нужни ОРИЕНТИРОВЪЧНО половин милиард лв. кредитни линии, за да финансират построяването на оранжериите. И с експанзията обемите ще растат.

На този етап (при липса на адекватни политики от страна на държавата и при липса на подобни борси от нов тип, за които говорим) банките няма как да се впуснат във финансирането на подобна авантюра.

От друга страна, щом борсите от нов тип станат факт, всеки крупен производител и микропроизводител ще е с постоянно обновяващ се бизнес план; пазарът на едро ще е систематизиран в обща база данни и напълно прозрачен; пазарът на едро ще е 100% централизиран и всеки малък детайл в него ще е видим за борсите.

Борсите ще имат пълната власт и съответните кадри да съставят качествени анализи на пазара, да предвидят динамиките в него и да поставят цели за развитие. Всичко това ще е от огромен + за пред банките (особено поради обстоятелството че всеки производтел се ползва от подкрепата на опитен консултант и елемента на „простотията и некомпетентността” е минимизиран). От друга страна, държавата вече ще е направила сериозни стъпки към подобряване на условията на пазара.

Остава да бъде направена поредната стъпка от държавата. Въпреки че банките определено ще се чувстват по-сигурни да финансират земеделците, които са подпомогнати от експертния борсов персонал, едва ли кредита който ще отпуснат ще е евтин и в необходимите количества, без да е обезпечен, някак си. Едва ли проекто-фермерите за които говорим ще разполагат с необходимото обезпечение.

За да бъдат убедени банките в страната да предоставят необходимия кредитен ресурс, ще е необходимо борсите и самата държава да лобират за това. Държавата ще трябва да се ангажира с определени гаранции и обезпечения. В случай че някои от кредитираните фермери фалират, държавата ще трябва да компенсира банките, отпуснали дадения кредит.

Крайно е вероятно примерно 10% от кредитираните фермери да не успеят в бизнес начинанията си. И е крайно вероятно неуспешните кредити да обхванат едно 10% от отпуснатите линии. При условие че държавата и борсите успеят да лобират за (примерно) милиард лева кредитни линии и благодарение на борсите от нов тип средствата се усвоят от фермерите, и ако в крайна сметка 10% от тези средства се окажат „лоши кредити”, то, става дума за 100 милиона лева (13,73 лева на глава от населението). Но при условие че останалите 90% от кредитите свършат своята задача > да изтласкат вноса, то страната ни ще прибави към БВП добавена стойност от около 1 милиард лева/годишно (137,28 лева на глава от населението). Дали си струва да загубим по 13,73 лева/на глава от населението еднократно но да придобием възможност за нови 137,28 лева/на глава от населението/годишно? Определено, си струва, мисля аз.

За разлика от създаването на борси от нов тип, при което държавният бюджет няма да бъде натоварен (или ще е натоварен незначително) тук при даването на гаранции срещу кредитни линии, бюджетът ще бъде натоварен, но поетият риск ще бъде покрит десетократно още през първите години и ще се създадат блага с перспективи за напред.

Преди да приключа обсъждането на този въпрос трябва да подчертая, че държавата не бива да гарантира безусловно всички проекти. Много важен елемент считам е применението на модерни и енергоспестяващи технологии и затваряне цикъла на производство. Държавата трябва да гарантира единствено проекти, където фермерите са предвидили да съчетаят производството си с животновъдство или друг вид производство източник на био маса; където се планира прилагането модерни, по-ефективни технологии като КОГЕНЕРАЦИЯ ОТ СЕЛСКОСТОПАНСКИ БИОГАЗ и др. подобни

АДРЕСИРАНЕ НА ПРОБЛЕМА С ПРИДОБИВАНЕТО НА ЗЕМЯ

Последно по ред но не и по важност, е въпросът за земята. Проекто-фермерите и същестуващите такива ще се нуждаят да увеличат обработваемите площи в пъти. Към даден момент площите, заети със зеленчуци са 4 230 хектара и дават около 30% от необходимото производство за задоволяване на местния ни пазар. Ще са нужни още около 8500 хектара, за да постигнем някакви резултати в зеленчукопроизводството, поне като за начало. И поне още толкова площи за плодове. При средни цени 320 лева за декар, в парично измерение говорим за необходимост от 60-70 милиона лева. При условие че има сериозно раздвижване на пазара, цените на земите определено ще скочат, следователно, със запас можем да оценим необходимоста по това перо на 100 милиона лева. Това е що-годе реалистична оценка за необходимост от земя за първия етап, когато родното производство ще трябва да изтласка вноса. В случай че цените на земите се покачат повече от очакваното, то, същата финансова рамка може да послужи за дългосрочно арендиране на земи, вместо закупуване на такива.

По аналог с адресирането на предишния проблем с финансирането на оранжерии/ парници и оборотни средства, тук отново борсите и държавата ще трябва да лобират пред банките за отпускане на кредитни линии за целта. Но за разлика от кредитите за оборотни средства и инвестиции в оборудване, кредитите за закупуване на земя са малко или много обезпечени със самата земя която се закупува/ арендира дългосрочно.

Имам предвид че дори някой фермер да фалира, земята си стои и може да бъде продадена/ предоговорена за дългосрочна аренда на друг и по този начин да не се „загубят” пари, а просто активи да преминат от едни ръце в други. Тоест, ако държавата участва като поръчител за фермерите да купуват земи, при ситуация на фалит, в много от случаите може да се намерят съседни фермери, които да са с безупречен баланс/ в добро финансово състояние и да желаят да всъпят в дълга и да поемат стопанисването на фалиралата ферма. В случай че става дума за ферма с изградени парници / оранжерии и друг вид оборудване, то споменатите по-горе примери, в които на държавата да й се налага да обезщетява банки също ще намалеят.

Трябва да подчертая, че адресирането на този въпрос, всъщност решава и още един, доста наболял проблем. Знаете мораториумът за чужденци да купуват земеделска земя при равни условия с българите отпада от 2014та. При сегашните цени на земите това създава опасност чужденци да изкупят земята ни буквално за жълти стотинки.

При условие че държавата спомогне, посредством законови промени за създаването на борси от нов тип, лобира пред банките за отпускане на кредитни линии за експанзия на земеделието и лобира за кредитни линии за купуване на земеделска земя от регистрираните в борсите производители... българите, поне регистрираните фермери, отново ще са с едни гърди напред пред чужденците, нещо повече, цените на земите ще порастнат и това ще охлади всякакви чужди апетити (ако такива има).

По този начин ние можем хитро да заобиколим негативните последствия от общата директива на ЕС, която, въпреки смелите протести на шепа родолюбци, май, май няма как да избегнем да не спазим. Но при условие, че се намери прозорливо правителство и законодатели, които да приложат плана за борсите от нов тип, то, ние няма да бъдем засегнати негативно.

Естествено, за да бъде целият този процес ефективен към всяка борса трябва да съществува звено, което да поддържа база данни за налични оферти за земеделска земя. Това звено ще партнира със всички съществуващи агенции, занимаващи с продажба на земеделски земи, освен това ще поддържа и своя лична база. Целта е по възможно най-бързия начин, щом се появи търсене от страна на фермер, да се откликне с необходимата оферта.

Ще завърша с уточнението че тези борси от нов тип, въпреки че ще държат монопола над пазара (вносители/местни производители/фондове и т.н.) ще оказват реално най-ценните си експертни услуги, произтичащи от отдел а), г) и д) единствено на български граждани, фермери, регистрирани в борсите от нов тип. Горещо съветвам Министерството на земеделието и храните, както и законодателите, да преосмислят още веднъж стратегията си и цялостната си политика по отношение на овощарството и зеленчукопроизводството в България.

Послепис:  Драги читателю, благодаря ти за вниманието! В момента провеждам информационна кампания по популяризиране на тази идея. Изпратил съм този текст, както и останалите бележки по темата до НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ПРИЕМНА“ КЪМ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Едвали чиновниците ще си мръднат и пръста... Но не бива да забравяме, че и те са българи и имат същите проблеми като нас и по презумция техен дълг е да помогнат. Ти също можеш да помогнеш за популяризирането на плана. Създадена е фейсбук група за хората които споделяме тази идея, присъедини се към нас!  Линк към групата: 

https://www.facebook.com/groups/borsinovtip/

ПРИМЕРЕН АЛГОРИТЪМ ЗА СЪЗДАВАНЕ НА СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ БОРСИ ОТ НОВ ТИП

Въпреки доста просторните писания по темата за борсите от НОВ ТИП, остават някои въпроси, недоизяснени подробности, в следствие на което се прокрадва впечатление, че в плана има сериозни пропуски и неточности. Два са основните въпроси, които ще адресирам на този етап:

1) първо, някои хора, съвсем обосновано, възразиха че в страната отдавна има създадени модерни тържища за търговия на плодове и зеленчуци (уж, до сущ, като борсите които, предлагам, явно тези хора не разбират плана). Появява се въпросът: а какво ще се случи със съществуващите тържища? Нима, след като се създадат новите борси, досегашните инвеститори ще изгорят!?

2) Друг един основателен аргумент чух по отношение на предложеното от мен ограничение инвеститорите да могат да участват в капитала само в 1на борса. Получих приятелски съвет, че този аспект е слабост, тъй като инвеститорите биха желали да диверсифицират риска, инвестирайки на различни места. В случай че им бъде отказана такава възможност, ще загубят интерес да инвестират.

Тези 2 аргумента са напълно основателни, но според мен са по-скоро породени от факта че не съм описал с конкретика по какъв точно начин тези борси ще бъдат създадени. Какво ще е естеството на техния капитал? Кой носи риска? Всички тези въпроси ще получат отговор като опиша алгоритъма за регистрация, който ми се върти в главата.

Ще сдъвча в кратце процеса, и после ще го опиша нашироко, за да стане ясно какво всъщност имам в предвид. Първо съответните държавни ведомства регистрират юридически лица, капиталът на които предстои да се продаде на инвеститори, съгласно оценката на Изключителното право (монополното положение) да се извършва съответната дейност на съответната територия.

На този етап акциите на дружеството представляват куп от ценни книжа (не подплътени от пари, но даващи право за монопол), нещо като „билетчета с цена“ и като си ги купиш, получаваш определена част от монополното дружество > правото вечно да се возиш на влакчето на монопола. В някои области, където има наличие на подходящи за целта активи (земи, сгради и съоръжения) определена част от актива ще е под формата на апортни вноски. Следващият етап е държавата да продаде емитираните акции. След този момент капиталът на дружествата вече е подплътен с реални парични средства. Инвеститорите разполагат с проекто-монополно дружество и е събрана определена сума пари, които да вкарат в действие.

Реално правото на монопол влиза в сила след като съответните органи издадат разрешение за въвеждане в експолатация на борсата (не го бъркайте това с акт 16) имам на предвид когато всичко е построено (С АКТ 16), персоналът е нает и готов за работа (ако са необходими курсове по обучение, то, и това трябва да е факт), цялата борса е в пълна готовност, съгласно изискавнията. Реже се лентата и борсата стартира операции, същия ден. Борсите ще оперират съгласно строги изискавания по закон и всеки един елемент от функциите ще е строго регламентиран. Виж бележката озаглавена „СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОРСИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ от НОВ ТИП“

ЕТАП I – ПЪРВОНАЧАЛНА РЕГИСТРАЦИЯ

Акциите на тези борси ще представляват своеобразен вид „екзотични ДЦК“ които дават (гарантирана от държавата) доходност. След момента на въвеждане в експлоатация на борсата акционерите могат да разпределят печалба в размер до 8% доходност на инвестицията. Нещо повече, инвестициите могат да нарастват с до една трета от неразпределената печалба (фонда за инновации и развитие). Т.е. 1/3 от неразпределената печалба борсите могат да инвестират в нови активи и пропорционално да увеличават размера на дивидентите.

Преди това, съответните държавни ведомства трябва да извършат следните неща:

1) Да оценят Изключителното право (монополното положение) на проекто-борсите.

2) Да направят оценка на необходимото ниво на инвестиции.

3) Да определят (съществуващи вече) активи, които да бъдат апортирани в капитала на борсата.

4) Да регистрират юридическо лице като собсвеността на капитала се поделя между държавното ведомство и собствениците на апортираните активи.

5) Да стартират процедура по продажба на държавния дял в борсите.

1) Оценка на Изключителното право (монополното положение) на проекто-борсите.

За да е ясно на каква цена да се пуснат акциите за продажба, съответното държавно ведомство трябва да направи оценка на пазара в дадената територия. Тъй като говорим за монопол, 100% от пазара на дадената територия. Тази оценка трябва да е до такава степен реалистична, че да убеди потенциалните инвеститори, че всички рискове са изчислени, но и в същото време да не се допусне ощетяване на държавата, вследствие на подценяване.

Инвеститорите така или иначе са гарантирани 8% възвръщаемост (не повече/ не по-малко). Целта е да се обяви реалистична цена, за която, в крайна сметка тези борси ще бъдат изградени и подготвени да оперират, както и достатъчен оборотен капитал, който да задвижи процесите до момента, в който ще постъпват достатъчно средтва от комисионни.

Както казах, акциите на тези борси за инвеститорите ще представляват своеобразни „екзотични ДЦК“ , като чрез монополно положение, инвеститорите имат сигурна доходност от 8%. Несигурният елемент е с какви темпове тези инвестиции ще нарастват. Веднъж продадени, инвеститорите запазват акциите си завинаги, за разлика от ДЦК, тук падеж няма. Инвестициите могат само да нарастват, посредтвом ре-инвестиции. Единственият начин да не допуснат инфлацията да им „изяде“ доходността, е да реализират високи печалби, т.е. ръст на пазара, и съответно стабилни нива на ре-инвестиции.

В този ред на мисли, оценката на пазара цели да установи какви печалби ще генерира борсата през първите години от създаването, и ще бъдат ли достатъчни тези печалби да покрият необходимата доходност за инвеститорите (в рамер на 8% от вложенията).

Така, през първите години държавата поема риска. Ако се допусне грешка цените на акциите да са твърде високи и след една година операции на борсата излезе, че печалбата не може да покрие 8% възвращаемост.., данъкоплатците ще бъдат ощетени, защото държавата ще трябва да намери липсващите средства.

От друга страна, с напредване на годините и препускащата инфлация, инвеститорите ще са заинтересовани борсата им да работи така, че пазарът да расте (а единственият начин това да се случи при монопол на територията на страната: е износ!).

Затова държавните ведомства трябва да внимават в началото всичко да е сметнато точно, че да не ощетят данъкоплатеца, но в последствие топката, все повече, ще е в ръцете на инвеститорите, които трябва да си подсигурят растеж.

Не е чак такава философия да се сметне колко харчи населението на дадената област за плодове и зеленчуци (колко точно се реализира по каналите за търговия на дребно, колко е вноса, колко произвеждаме). Ако нямат надеждна статистика, ще си я набавят. Не е и голяма философия да се сметнат какви ще са разходите на борсите по дейността. Все пак, става дума за офис разходи, транспорт на персонала и поддържането на търговски площи. Разпределението на добавената стойност ще е отрегулирано по закон и ще е ясна структурата, каква част от добавената стойност ще отива за капитала. Всичко изброено до тук, може сравнително точно да се изчисли и предвиди.

Остава да се направи справедлива оценка на Изключителното право (монополното положение). При условие че е ясен бизнес плана за първите няколко години, тази задача също не е голяма философия. Ако държавните органи нямат нужния капацитет, на разположение, има множество оценителски фирми, които със сигурност знам че имат кадрите за целта. Тази оценка ще послужи да се извърши удачното апортиране на съществуващи активи в капитала.

2) Оценка на необходимото ниво на инвестиции.

Както казахме, този параметър е важен за да не се допусне през първите години да бъде ощетен данъкоплатеца. Ако се завиши прекалено инвестираната сума, и печалбите не достигат да подсигурят 8% доходност, държавата ще трябва да доплати (от джоба на всички ни).

Ако пък се занижи оценката, тогава, може да не достигнат средства за пълноценното опериране на борсите и пак резултатът да е отрицателен.

При всички положения, трябва да се изхожда от точната оценка на пазара, колко оборот и печалба е реалистично да подсигури през първите години (и) от оценката, колко точно средства е необходимо да се вложат, че борсите да оперират като такива от НОВ ТИП, и да изпълнят амбициозните задачи пред тях.

3) Определяне на (съществуващи вече) активи, които да бъдат апортирани в капитала на борсата.

Споменахме, че в някои области вече функционират модерни тържища. На даден момент те не оперират ефективно и голяма част от тях седят празни. Въпреки това, ако се приложи плана и тези инвеститори бъдат напълно игнорирани, те ще фалират съвсем, а създадените бази ще са чиста загуба на средства.

По-добрият вариант е тези активи да се приемат на въоръжение, вече в условията на монопол. Така, от една страна значително ще се намалят необходимите разходи за изграждане на борси (защото вече има създадена материална база) на места, от друга страна, няма да има ощетени от законовите промени, напротив всички ще спечелят!

Разбира се, държавното ведомство ще трябва да направи оценка до каква степен съществуващите бази съответстват на НОВИТЕ изисквания. Възможно ли е евентуална реконструкция, допълнително застрояване и т.н.

По-важен тук е механизмът, чрез който тези активи ще се апортират. Ясно е, че не е справедливо инвеститори, които са инвестирали в условията и под презумцията на „свободен пазар“ (хаос) изведнъж да получат (безплатно) като подарък изключителните права да извършват търговия на едро в областта. Повечето такива „модерни” тържища сега са на ръба на фалит. Със сигурност тяхната инвестиция има своята справедлива пазарна стойност в условията на свободен пазар и за тази стойност ще се потърси експертно мнение от независими оценители. И със сигурност тази стойност ще е далеч по-ниска от стойността съгласно Оценката на Изключителното право (монополното положение) на проекто-борсата.

Препоръчително е членовете на експертните групи, които правят оценка на необходимото ниво на инвестиции и тези които оценят съществуващи активи, в началото да не са в контакт помежду си и да извършат тези оценки абсолютно независимо един от друг. Държавни комисии ще сравнят необходимите средства за изграждане на нови активи с оценката на аналогични съществуващи такива. Трябва да бъде ясно каква точно икономия се реализира. Считам че ще е препоръчително, дори, някои от службите за сигурност да наглеждат оценителските групи, да не би да решат да обменят мнения и опит, въпреки че не е разрешено.

Що се отнася до съществуващите активи, подходите за оценка са ясни: Разходен подход.

Разходният подход оценява стойността на базата на разхода за възпроизвеждане или подмяна на собствеността, намален с обезценяването, породено от физическо износване и функционално и икономическо остаряване, ако има такова и то може да се измери. Разходният подход се базира на твърдението, че един информиран купувач не би платил повече за собственост от разходите за произвеждане на заместваща собственост със същата полезност. Разходният подход обикновено осигурява най-надеждна индикация за стойността на подобренията върху земята, сградите със специално предназначение, специалните конструкции, инфраструктура и специалните машини и оборудване.

Пазарен подход

Пазарният подход установява стойността чрез анализ на скорошни продажби на сравнима собственост. При оценяването на недвижима собственост, подобна собственост, наскоро продадена или предложена за продажба на текущия пазар, се анализира и сравнява с оценяваната собственост, като се правят корекции за разлики за такива фактори, като време на продажбата, местоположение, вид, възраст и състояние на подобренията и възможна употреба. Този подход се използва също при оценката на машини и оборудване, за които има установен пазар.

Приходен подход

Приходният подход установява стойността на базата на капитализиране на нетните приходи, които може да бъдат генерирани, ако собствеността се отдаде под наем или продаде. Настоящата стойност на прогнозираните приходи, въз основа на стойността на парите във времето, може да се намери чрез прилагането на норма за доходност. Надеждността на получения резултат зависи имплицитно от достоверността на направените прогнози и очакваната норма на възвръщаемост. Съществуват няколко техники за прилагане на приходен подход като най-подходящия метод зависи от надеждността на наличните данни.

Естествено, оценките на съществуващите активи, които ще се апортират в капитала на борсите от нов тип, се оценят под презумция, че оперират при досегашните условия на свободен пазар, не какво биха стрували в рамките на новия формат.

Нека дам прост пример с някои произволни цифри. Моля не възприемайте тези цифри за чиста монета, давам ги само като пример, да онагледя. Не възприемайте логиката на оценка буквално, отново е само примерна. Да допуснем че е направена оценка на Изключителното право за Бургаска област. Да допуснем че експертите са оценили, че пазарът в областта възлиза на 180 милиона лева, от които борсите под формата на комисионни ще генерират 9 милиона/годишно и (например) експертите са изчисли че за тази борса е постижимо да стартира с около 3,6 милиона печалба. Направен е цялостен план + оценка на необходимиите инвестиции. Да допуснем че за Бургаска област са необходими 30 милиона инвестиции, (съгласно подробно разработените препоръки и изискавания за устройство на борсите от НОВ ТИП). Да допуснем, че на Акционерите ще им бъде гарантирано да разпределят по 2,4 милиона/ година. Освен това да допуснем че експертите оценят реалния ръст на печалбите в размер на 3% годишно. Казахме, норма на възвращаемост 8%, минус 3% реален ръст, т.е. капитализираме с 5%. Примерен резултат = 2,4/5% = 48 милиона.

По данни от медиите виждаме, че в съществуващото модерно тържище в Бургас са инвестирали 2 милиона лева. Това е стара информация, нека да преувеличим и си представим че са инвестирали в последствие още толкова. И все пак, къде са 48 милиона (оценка при условия на монопол) къде са 3-4 милиона (които сегашните инвеститори са се престрашили да вложат при днешни условия) ? В случай че закона се измени и монополното право се даде директно, безвъзмездно на съществуващата борса... те ще могат да избият 100% от вложените средства за две-три години! да се допусне подобно нещо определено не е справедливо.

Нека в останалите градове в областта също има някакви активи, които не са за пренебрегване... на обща стойност пак толкова (само давам набързо произволна цифра за пример)... и общо допускаме, че ще се апортират активи със справедлива пазарна стойност до 10 милиона. Сравнено с 48 милиона оценка при монополизиране на пазара, излиза че апортната вноска в капитала на Бургаската борса от НОВ ТИП би била в рамките на 20% от капитала. Иначе казано, за да не се пренебрегнат досегашните инвеститори, в замяна на техните активи, те получават (примерно 20%) справедлив дял от капитала в монополните борси от НОВ ТИП. Моля, ако го четат това колеги-оценители, да ме извинят за прекаленото опростяване и неточности, давам само популярен пример, за да ме разберат и хора които не са наясно с оценителските методи.

Интуитивно казано, според мен, не бива да се допуска апортирането на съществуващи активи да превишава 30% от новия капитал.

И позволете да направя поредно кратко лирично отстъпление: Подчертавам, че тук говоря за административното звено на борсите + модерните площи за търговия на дребно. Въпреки че законовите промени определено ще засегнат логистиката, тя ще си остане не-монополизирана. Затова, моля не правете грешката да бъркате логистична инфраструктура и съоръжения (складове, техника и т.н.) с обекта на този текст.

4) Регистрация на юридическо лице като собсвеността на капитала се поделя между държавното ведомство и собствениците на апортираните активи.

Описахме методиката как е възможно, без да се пренебрегнат съществуващите тържища, да се постави началото на борсите от НОВ ТИП (стига наистина да отговарят на критериите като материална база/ или поне да е възможно тяхното преустройване, допълнително построяване и т.н.). Ще повторя че за мен лично е справедливо да не се допуска собствениците на съществуващите активи да получат повече от 30% дял от новия формат, в който могат да участват, тъй като новите законови промени ще им подсигурят значително по-високи нива на печалби + абсолютна сигурност на инвестицията. Щом от юридическа гледна точка борсите са регистрирани може да се премине към продажбата на държавното участие. Иначе казано, напечатан е кочана с билетчета за влакчето на монопола, моля пътниците да заповядат.

5) Старт на процедура по продажба на държавния дял в борсите.

Както написах в предишната си бележка „СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОРСИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ от НОВ ТИП“, според мен, за да се постигне необходимия „СЪСТЕЗАТЕЛЕН ЕЛЕМЕНТ“ ще е от ключова важност да не се допуска инвеститорите да „хеджват“ риска, купувайки дялове в най-различни борси. Аргументът в подкрепа на обратната теза, е че забраната за участие в капитала на повече от 1на борса ще отблъсне инвеститорите.

Самата същност на този тип инвестиция, обаче е различна от обичайните случаи. Особено през първите години доходността за инвеститорите е гарантирана, за всеки 100 лева вложени, от момента на въвеждане на борсата в експлоатация, обезателно ще получиш 8 лева (не може повече/ не може по-малко). Общият размер на инвестицията за всяка една борса е индивидуален, и съобразен с оценката за необходими инвестиции. Но това по никакъв начин не влияе на доходността като процент. Един вид, купуваш си нещо като държавна ценна книга, даваща ти вечно право да получаваш 8% доходност. Елемента на риск в случая е до колко ще успее борсата да разраства мащаба на дейността си (по-бързо от инфлацията) така че винаги доходността да ти се струва приемлива. Затова, от една страна инвеститорите имат гаранции, но от друга страна, имат стимул в дългосрочен план борсата, в която са инвестирали, да увеличава мащаба на дейността си (и това може да се постигне като се пробие на чужди пазари).

Някои веднага могат да възразят че инфлацията може да бъде компенсирана с по-бързо вдигане на цените на плодовете и зеленчуците. Аз ще възразя обаче, че състезателният елемент, заложен в устройството на борсите от нов тип напълно (или до някъде) изключва този момент.

Това е моят аргумент, в подкрепа на идеята инвеститорите да не могат да инвестират в повече от 1на борса. На практика няма значение къде и в коя област влагаш, ти все получаваш една и съща доходност (8%). Остатъка от неразпределената печалба се дели на 3:

- 1/3 Реинвестиции за Инновации в земеделието

- 1/3 Реинвестиции за развитие на ИТ сектора

- 1/3 Дял за капиталови инвестиции

Именно последната 1/3 е онази част, която може да се капитализира и да увеличи базата на която се изчисляват обещаните и гарантирани осем процента. Тъй като акциите на тези борси, все пак са си акции (не са класически тип ДЦК), падеж няма и държавата не връща нищо на инвеститорите, инвеститорите пък не връщат собствеността обратно (от гледна точка на финансовата терминология, можем да определим този инструмент като вид „Consol”). Единственият начин, да се поддържат вечни устойчиви нива на възвращаемост е чрез ре-инвестиране,  увеличаване на базата, на която се изчисляват „дивидентите”.

Тук трябва да отбележа, че държавата е редно да калкулира в продажните цени на акциите, всички извършени разходи до момента на продажбата, за да е ясно, че освен гаранциите (от промяната на законовата рамка) данъкоплатецът (бюджета на държавата) не плаща нито стотинка за създаването на борсите от нов тип. Държавата си възстановява извършените разходи, а остатъкът формира бюджета за предстоящите инвестиции по реалното изграждане на борсите.

ЕТАП II – ВЪВЕЖДАНЕ В ЕКСПЛОАТАЦИЯ

В момента в който емитираните акции са продадени и в баланса на борсата са отчетени необходимия брой парични средства, време е да се пристъпи към същинския инвестиционен процес.

В предишните си бележки описах подробно как си представям необходимите законови промени, наредби за устройството на тези борси от НОВ ТИП и дори, описах последващи трансформации в устройството им. Предполагам, че ще се изисква и въвеждането на специфични счетоводни стандарти за осчетоводяване на борсовите операции, които да предотвратят евентуални манипулации. Цялостната дейност на борсите ще е съгласно обновени законови рамки, и ще е щателно отрегулирана. Все пак говорим за крайно екзотична форма на собственост. От една страна, акционерите на тези борси ще притежават нещо което би могло да се нарече акции, но не съвсем, от друга страна те притежват нещо което би могло да се определи като ДЦК, но пак не съвсем. Тази нова природа на собственост, ще изисква и нов счетоводен стандарт.

Ще има подробни изисквания и алгоритъм, по който ще се извърши инвестиционния процес, така че да гарантира  изградените борси и техният кадрови ресурс/персонал са в състояние да изпълнят необходимите задачи. Всичко под строг държавен контрол. При кризисна ситуация на икономиката, дори най-десните икономисти (например Иван Костов) признават, че без преминаване на ръчно управление, просто няма как. А при липса на средства в държавата всяка грешка може да е фатална, затова и предвиждам максимално наличие на механизми за контрол.

Обема на инвестициите (рамката) ще е предварително зададена и съобразена с реалните възможности на пазара. Обемите на последващите ре-инвестиции ще зависят от постигнатите печалби.

Щом инвеститорите са вече собственици на капитала, те са в надпревара с времето, час по-скоро да изградят борсата, защото монопола/ и гарантираната доходност, произтичаща от него започват да действат след въвеждането в експлоатация на борсата.

Считам че с тази бележка обосновах идеята си за ограничение на инвеститорите да участват в капитала само на 1на борса, тъй като на практика през първите години няма да има значение къде точно си инвестирал. В последствие, ако успеят да пробият на чужди пазари, ще растат силно и ще спечелят много от инвестицията си, ако ли не, сами са си виновни, ще се надяват ръста да е достатъчен, че да компенсира инфлацията. Все пак, ВЕЧНА (докато съществува суверенната ни държава, в рамките на капиталистическия строй) доходност от 8% е доста добра инвестиция и дори да запазят тези равнища, пак е добре.

Освен това, описах по какъв начин съществуващите модерни тържища ще бъдат включени в плана, чрез справедливи обещетения на собствениците им и удачно приложение на съществуващите активи, в рамките на новия формат.

Така или иначе, повечето изградени модерни тържища (например това в гр. Сливен) при сегашната законова рамка пустеят и са обречени на фалит. Тези които, все пак, се справят някак си, определено ще оперират в пъти по-ефективно в рамките на новия формат. Планът за борсите от НОВ ТИП е своего рода спасителен пояс за тези инвеститори и възможност за страната ни, най-сетне да вървим по пътя на икономическия подем.

Послепис:  Драги читателю, благодаря ти за вниманието! В момента провеждам информационна кампания по популяризиране на тази идея. Изпратил съм този текст, както и останалите бележки по темата до НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „ПРИЕМНА“ КЪМ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ. Едвали чиновниците ще си мръднат и пръста... Но не бива да забравяме, че и те са българи и имат същите проблеми като нас и по презумция техен дълг е да помогнат. Ти също можеш да помогнеш за популяризирането на плана. Създадена е фейсбук група за хората които споделяме тази идея, присъедини се към нас!  Линк към групата: 

https://www.facebook.com/groups/borsinovtip/