вторник, 5 ноември 2013 г.

АГРОСТАТИСТИКА ЧРЕЗ СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ БОРСИ ОТ НОВ ТИП (ЧАСТ I)















Всеки с малко обща култура е чувал за Адам Смит-овата теория за двете ОСНОВНИ пазарни сили „Търсене” и „Предлагане”. Взаимодействието между които води до формиране на „Цена”. Тези две „сили” се „срещат” и „взаимодействат” помежду си на физическо или условно, виртуално „място”, наречено „пазар”. До тук всички са единодушни, че нещата наистина са така, но трактовките за това какъв именно вид пазар, как да бъде устроен, с какви правила и т.н. биват крайно различни, обособени в ширещ се брой „икономически школи”, всяка срещу всяка в своеобразен вид философска война...

Освен „философската война” м/у отделните икономически школи, които явно никога няма да стигнат до единодушие по различните основни въпроси кое е първо „яйцето или кокошката”, по-алармиращ е факта, че определени чисто човешки фактори (егоизъм, алчност и простотия) водят до постоянна нестабилност на пазарите и до човешки лични и масови трагедии (всякакъв сорт кризи).

Аз лично съм привърженик на марксисткото описание на пазара, обречен на вечен цикъл от един вид криза, да изпада в друга криза. Определено не съм марксист, защото отчитам и позитивното във финансовата мисъл. Освен това считам, че ако определено количество хора се обединят и решат сериозно да свършат нещо, начертаят общ план, запретнат ръкави и започнат здрава работа по въпроса, то, независимо какво им се изпречи по пътя, те ще успеят „сговорна дружина планина повдига”. Много често, за да се обединят хората, е необходимо да им се покаже една искрица надежда, в която всички да повярват (защото знаят, че тази искрица е истинна и добре обоснована).

Казаното до тук е лирично отклонение, за да ви подготви към поредния текст по темата за СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОРСИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ от НОВ ТИП 

В случай че НЕ-сте прочели досегашните 7 бележки:

Ако сте прочели предишните текстове, вече интуитивно трябва да предусетите, че оперирането на борсите от нов тип, ще изисква и поддържането на Агростатистика от НОВ ТИП и изобщо става дума за леко преждевременно навлизане в бъдещето. До тук стана ясна идеята, кое е „новото” в принципа на борсите:

1) Пазарът на едро на плодове и зеленчуци се централизира в обща „мрежа броси от нов тип”, като:

А) Всички производители на плодове и зеленчуци се регистрират [във] и подписват договор [със] местна борса (от нов тип).

Б) Всички вносители на плодове/зеленчуци ще са длъжни на за всяко количество товар (внос/ не транзит) да представят на митницата издаден от борсата документ (засега не се уточнява какъв) като преди това трябва да си направят регистрация [във] съответната местна борса (от нов тип). Борсите издават на вносителите документ на базата на определен договор за „услуги”, които борсите ще „извършат” срещу определено заплащане. Т.н. „услуги” за вносители ще включват минимален/нищожен пакет от административна работа, колкото „да се отбие номера че реално се извършва някаква услуга” за платените от вносителите комисионни (без да се ангажира от времето на експертния персонал на борсите). Тези комисионни на практика в началото ще покрият основната част от необходимия бюджет на тези борси, които ще извършват за местните производителиразширен кръг консултантски услуги по цялостното администриране на бизнеса + предоставянето на модерни търговски площи на преференциални наемни цени.

(със сигурност стойността на тези услуги за български производители ще е 5 пъти по-голяма, отколкото ако не се взимат комисионни от вносителите)

Б) Всички търговци на дребно, желаещи да продават плодове и зеленчуци също се регистрират в борсите на съответните области и също подписват определен договор за оказване на услуги срещу заплащане. Търговците на дребно ще бъдат задължени да подават годишни „заявки” прогнози за необходимите количества по дни. КАТО за определен РЕАЛИСТИЧЕН период (да кажем 1-2 седмици напред) те ще бъдат и ДЛЪЖНИ да закупуват от борсите обявеното в заявките количество (не по-малко/ не повече).

По този начин „новото” в тези борси Е ЧЕ целият стокооборот физически и/или виртуално преминава през едно (точно определено) звено (съгласно точно определени правила):

100% [планирано] ПРОИЗВОДСТВО/ ИЛИ 100% ВНОС В ДАДЕНАТА ОБЛАСТ >>> БОРСИ ОТ НОВ ТИП >>> 100% [изключая стока, класифицирана като планиран/не планиран излишък] ТЪРГОВЦИ НА ДРЕБНО В ДАДЕНАТА ОБЛАСТ >>> КРАЕН ПОТРЕБИТЕЛ

Част от произведената от местни производители стока (класифицирана като планиран/не планиран „излишък”) може да се пласира директно:

ПРОИЗВОДИТЕЛ >>> КРАЕН ПОТРЕБИТЕЛ

За целта на производителите им се предоставят на преференциални цени да ползват търговските площи на борсата, за да продадат директно продукцията си. По този начин всеки производител ще има възможност сравнително лесно да получи собствен „фирмен магазин”.

Също така, както и до сега, производителите ще е възможно да ползват площите на общинските пазари (които най-вероятно ще представляват част от активите на борсите от нов тип).

Друг вариант за производителите да продадат стоката си директно ще е чрез коопериране да организират „пазар на производителите” там също ще могат самостоятелно да реализират планиран/не планиран излишък.

ПРОИЗВОДИТЕЛ >>> ПАЗАР НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ (кооперация) >>> ТЪРГОВЦИ НА ДРЕБНО >>> КРАЕН ПОТРЕБИТЕЛ

От до тук казаното, някои могат да възкликнат, А КОЕ Е НОВОТО? И сега има общински пазари, и сега на места има организирани пазари на производители. „Новото” е че досега не е имало „борси от нов тип”. Стоковата борса (законовото определение е на организиран пазар, на който стоката не присъства) организирана и финансирана по начина по който предлагам, ще трансформира и подобри пазара качествено.

При цялото ми уважение към капацитета и възможностите на такива държавни органи като Областните дирекции „Земеделие” (ОДЗ Службите за съвети в земеделието) ДКСБТ и МИЕ, считам че вменяването на част от техните досегашни функции + много нови функции в частни компании, наречени „специализирани борси за производители” е наистина добро решение  :)

Въпросните органи ще могат да продължат своето функциониране, реформирани, в качеството си на контролиращи звена, а самата експертна помощ за производителите ще бъде оказвана от частни компании. Отговорността по успешното опериране на сектора трябва да бъде ясно детерминирана и разписана. Ясно е, че ако тази отговорност продължи да лежи върху плещите на държавни чиновници, то тя по-скоро ще продължи да бъде размита и в крайна сметка непоета. Държавата винаги е била и ще си остане просто един добър (ефективен) репресивен апарат. Но ако на държавата й се вменят по-креативни функции, надхвърлящи задълженията й да следи, лови нарушители и предава нарушителите на съда, че да бъдат наказани.., то.., тогава ефективността на Държавата отслабва...

Досега не е имало централизиран орган, през който да минава цялостната информация на пазара. Досега не е имало орган, който да се нагърби с цялостното „планиране” на пазара. И никъде такъв орган (било частен/ било с държавно участие/ било държавен) няма, защото до сега не е било възможно да се извърши „планиране” на производството на плодове и зеленчуци.

Селското стопанство е в голяма степен недетерминирано – при сто процента точно изпълнение на операциите в технологичната карта, крайният резултат може да варира в широки граници (атмосферно влияние, разпространение на вредители и др.). Ако администрацията на „борсата от нов тип” изготвя бизнес плановете (бюджетирането) на производителите, идва въпроса: кой ще поеме отговорността при неуспешна година?

Мисля че всеки човек някога, поради една или друга причина му се е налагало да планира нещо. Дали семейния бюджет, дали план за ремонт на жилището, дали план за собствен бизнес, дали в качеството си на мениджър да бюджетира дейността на фирмата за която работи, дали в качеството си на консултант е изготвял бизнес план за някого, дали като държавен чиновник е участвал в планиране на бюджета на държавата... Нива на планиране много, общото винаги е едно. От момента, в който така наречения план е написан, започват да настъпват изменения и още от самото начало (в повечето случаи) се вижда определена разлика м/у планирано и реално.

Това че плановете се изменят е неизбежно, но съвсем не е основание да спрем да планираме. Във фирмите например (говоря за крупни фирми в които има приета политика на бюджетиране) бюджетите се актуализират постоянно. На базата на разликите м/у планираното и реалните резултати се взимат адекватните решения и т.н. Планът е един хубав инструмент, който въпреки че почти никога не се реализира съгласно първоначално предначертания вариант, служи за една база, която да се актуализира постоянно. Планът е една своеобразна статистика на бъдещето. Често на базата на предишна статистика, ние се опитваме да си представим как тази статистика ще изглежда и за напред. Правим едни сметки, след време се вижда че много от планираното излиза иначе, анализираме какво е довело до не-реализацията на плана и си правим изводите. И продължаваме.

Въпросът обаче стои: как да се планира производството на плодове и зеленчуци... В предишни бележки говорих, че ако се направят борси от нов тип, дори ще е възможна опцията да се продава на „зелено” чрез своего рода „фючърсни сделки”... Как при условие че примерно са планирани 100 единици.., и брокерите много добре знаят че въпросните 100 единици в крайна сметка може да се окажат само 50 или пък повече, например 150! Как ще оперират при такива условия? И пак да повторя най-важния въпрос „кой носи отговорността?”.

Преди да отговоря на въпроса, ще продължа да описвам трудностите по планирането на производството на плодове и зеленчуци, които борсите от нов тип ще срещнат... И считам че отговорът на въпросите малко по малко ще започне да изкристализира. Представете си ужаса на борсовите служители, след като са бюджетирали всичко за своите клиенти, как веднага отвсякъде започват да валят сигнали, индикиращи изменения в първоначалния план. Дори тези служители да не носят отговорност за настъпващите изменения, те са длъжни да коригират индивидуалните бюджети и да придвижат информацията. Налага се поредна и поредна актуализация на общата база данни. Сигурно ежедневно ще се налага плановете да се изменят, което може би звучи, нечовешко и нереално. Нечовешки труд е след като си бюджетирал един бизнес, още на следващия ден, поради настъпили едни или други изменения, да ти се налага да смяташ наново, и после пак наново и така до безкрай.

Очевидно че този случай е нерешим при сегашните методики и „традиции” на работа. За да постигнем необходимата динамика на информацията, при всички положения ще трябва да се обърнем към технологии „от бъдещето”, такива които на даден етап няма (или по-скоро не са масово въведени в употреба). Аз лично дълбоко вярвам, че един ден всички бизнеси ще разполагат със софтуерно обезпечение което да подпомага управлението на бизнес процесите, ще поддържа автоматично и в реално време база от актуализиращи се данни. Нещо повече, тези софтуери за управление на бизнес процесите ще осигуряват адекватна връзка с останалите бизнеси, с държавните ведомстава, с всичко, в една единна бизнес-обществена-мрежа.

Но нека да се върнем към наши дни. Да ме прощават хората които са „на ТИ“ с високите технологи за думите които ще последват, но от много и различни места, включително и от държавни чиновници виждам неразбиране как ще е възможно планирането и актуализирането на дейност като производство на плодове и зеленчуци... Трябва да кажа, че дори днес съществуват купища софтуер, чрез който се подпомага управлението на бизнес процесите на едни или други фирми. Например Майкрософт наскоро видях, че са пуснали такъв продукт за малки фирми, които не могат да си позволят да плащат на счетоводител. Този софтуер на практика извършва същото което би направил счетоводител! Големи модерни заводи, разполагат със софтуер, който автоматично управлява сложни процеси, документира всички финансови транзакции. Популярни са и така наречените „автоматизирани складови бази” при които всички физически и информационни бизнес операци се извършват автоматично, управлявани от софтуер.

И така, чрез софтуерно обезпечение на всеки един производител на плодове и зеленчуци в страната, може да отпадне въпросния кошмар „ръчно” да се актуализира и смята наново всеки един индивидуален бюджет. Не ме разбирайте погрешно, в никакъв случай не казвам, че всеки пенсионер който обработва 1-2 декара градина трябва да има инсталиран и свързан с борсите софтуер, чрез който бабата/дядото ще подават и актуализират информацията до личния си консултант. И в никакъв случай не става дума за някакъв особено сложен софтуер, става дума за лесна за боравене програмка, в която фермерите да въвеждат ежедневно определени данни. Тези данни и други параметри, въведени от личния консултант, автоматично ще изменят и актуализират първоначално разработения бюджет/план на фермата.

ДА, при всички положения, за да е възможно функционирането на борсите от нов тип, повечето от производителите ще трябва да се научат да оперират със специализиран софтуер, който от една страна ще им помага за управлението на фермата, от друга страна, ще автоматизира подаването и актуализирането на данни за борсите. Средно за половин час на ден пред компютъра, производителя може да въведе текущите данни, подсигурявайки по този начин една прегледна агро-статистика на собствената ферма; един обновен бюджет; и актуализирани данни за нуждите на борсата. Сумарният резултат от агростатистиките на отделните ферми, ще представлява и самата ОБЩА база данни.

Чрез подобен софтуер, инсталиран при всеки сравнително крупен производител, ще е в наличност възможността информацията постоянно да се обновява и цялостната база данни да се актуализира автоматично (или почти автоматично). Борсите от нов тип ще представляват своего рода снабдители и разработчици на софтуер за производителите. Чрез личните консултанти и инспекторите на място те ще спомагат за правилното опериране с програмите. Чрез поддържане на единна мрежа, свързваща и централизираща данните, ще се създадат предпоставки за един нов тип пазар, невиждан досега.

Тук идва ред и да отговорим на въпроса „кой носи отговорността за слаба година?”.

-          От една страна всеки фермер носи отговорността да въвежда регулярно точни данни в личната си програма за управление на фермата (лична агростатистика).

-          От друга страна инспекторите на терен, които ще оценят качеството на продукцията и текущото състояние на фермите, също носят своята отговорност, докато са на место във дадената ферма проверяват дали това което се наблюдава реално съответства на подаваните в софтуера данни (в случай на нередност, тяхно задължение е да алармират).

-          Отговорност на личния консултант е да преглежда динамиката на автоматически актуализиращия се бюджет на всеки от клиентите и да подава критично обработени данни към общата база данни. Личният консултант трябва да предвиди и възможните вариации на направените прогнози (варианс/ отклонения от-до).

-          Задължение на отдела за Общо планиране и анализ е да обработват и сумират подадените от личните консултанти данни. В случай на тревожни сигнали да инициират вътрешни проверки и да установяват дали всички процеси се извършват в съответствие с предписанията. Отделът трябва да поддържа постоянно актуализираща се база данни, даваща ясна представа за възможните нива на отклонения от прогнозните количества.

-          Отговорност на брокерите е да гледат критично на обновяващата се база данни. Те трябва да са наясно с възможните отклонения от прогнозните количества. В никакъв случай не бива, например, ако прогнозите дават индикация че за първата седмица на месец май се очаква да бъдат произведени около 100 единици продукция да продават на зелено всичките очаквани 100. При условие че прогнозите може да се изменят значително, например, първоначално прогнозираните 100 единици, в следващ етап да бъдат актуализирани на 50, то е ясно че брокерите на зелено могат да продадат само 50 единици.

Възможният варианс на прогнозите се задава от личните консултанти и се обработва от отдела за Общо планиране с ясни правила как да се работи адекватно при наличието на широки отклонения.

Така, планирането би следвало да се прави за година напред, но актуализирането как ще приключи годината и как ще продължи новата става регулярно. Не е толкова от значение да пророкуваш точно още в началото как ще приключи годината, но с помоща на софтуера за управление на ферми и свързаността на данните в единна мрежа, ще може сравнително бързо да се комуникират настъпили изменения и своевременно да се взимат адекватни мерки за реакция.

Чрез софтуер за управление на ферми може да се реши проблема как да се обезпечи динамичен поток от свежа информация и как този постоянен поток автоматически да изменя всички свързани показатели, без да се налага къртовски „ръчен” труд за постоянно „ръчно” актуализиране на данни. Може би актуализацията на самите прогнози ще изисква критично мислене и някои изменения да бъдат извършени „на ръка”. Но основната част от текущата агро-статистика и агро-бюджетиране може да се автоматизира посредством софтуер.

Стигаме и до поредно конкретизиране на „новото” в предложените борси. Новото е че се създава (виртуален и до някъде физически) единен център през който минава цялата информация за пазара. Физически погледнато „старите” активи продължават да действат. Старите складове, камиони, старите общински пазари и т.н. продължават да оперират съгласно новите законови разпоредби. Но новото административно звено към борситеще трансформира досегашните операции на съвсем друго равнище, невиждано, по отношение на динамика и ефективност.

От една страна тези борси държат под отчет цялостното „ТЪРСЕНЕ” за региона, тъй като всички търговци на дребно, желаещи да закупят на едро и да продават в последствие на дребно плодове и зеленчуци ще са задължени да подават в борсите прогнозни „ЗАЯВКИ”. Представете си само как цялостното прогнозно ТЪРСЕНЕ за региона бива подавано (дали на хартиен носител или онлай чрез сайта на борсата) в единен ценър за обработка на информацията. Още, представете си че подаденото като заявка за определен период (примерно близките 1-2 седмици) следва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се изпълни от купувача.

От друга страна, благодарение на софтуер за управление на ферми, инсталиран във всяко по-значимо стопанство, както и благодарение на цялостна административна система от инспектори и лични консултанти ще се поддържа база данни за прогнозното „ПРЕДЛАГАНЕ” и очаквано отклонение „прогнозен излишък/дефицит“.

От трета страна, същите тези борси контролират вноса. Те ще издават определена документация за внесените в страната плодове и зеленчуци (подчертавам че става въпрос за стока внос, не транзит). Като външна граница на ЕС, България е задължена да спазва приетите от Европейската комисия тарифи за облагане с мита на вносни стоки и тяхната промяна се извършва от нея. Търговските отношения м/у ЕС и Средиземноморския регион се регулират от програмата за сътрудничество EUROMED и поради тази причина страните от този регион ползват преференции при формирането на митническите ставки за внос в ЕС. Всяка култура е обект на определена договорка и страната ни няма особена дума по този въпрос. България може много трудно да се противопостави на вноса от трети страни, тъй като това е свързано с търговския процес в целия Европейски съюз. Никоя от големите страни членки няма да пренебрегне собствените си интереси за сметка на България. Турция е основният снабдител на ЕС със селскостопанска продукция, като доставките се извършват през територията на България. За продажба на родните пазари остават 10% от общото количество внесени плодове и зеленчуци, отчетени на българо-турските КПП. Останалите 90% са предназаначени най-вече за Германия и Австрия, както и за страни от бившия съветски блок.

Какво излиза! От една страна през България минава основният трафик на зеленчуци и плодове за към Севера, и просто няма как да на прескочат, но от друга страна нищо не можем да направим, че да се „възползваме“ от благоприятното си географско положение!

Разбира се, че няма как да не спазим приетите тарифи и условия. Но ако проявим определена доза изобретателност, аз лично считам, че можем да обложим по един скрит и завоалиран начин 10те процента предназначени за България от цялостния турски трафик, както и вноса от други страни. И определено си струва упражнението! Само си представете какво може да стане с икономиката ни ако благодарение на тези средства „чопнати“ от вносителите един ден станем конкурент на Турция по отношение на Германския, Австрийския и др. пазари... Нали точно по подобен начин Корея стана лидер в производството и износа на леки коли като тарифира вноса и даде възможност на местните производители да се развият, първо на местна почва? Ние не можем да го направим явно, защото си имаме „ГОСПОДАРИ/ партньори и др. фактори“. Но ако сме хитри... и замаскираме това като „договорни отношения м/у фирми“...

По отношение стоката която ще се реализира в страната ни, правителството има право и е длъжно да вземе мерки така щото тази стока да съответства на определени стандарти за качество. Правителството има право да задължи вносителите (подчертавам става думата за стоката която е внос, не транзит) да предоставят определена документация. Част от тази документация може да бъде (задължително) издавана от административните отдели на борсите. От друга страна административните отдели на борсите по никакъв начин не може да бъдат задължени да издават подобна документация без преди това въпросните вносители (дали български или чужди юридически лица) да подпишат договор (за извършване на ред „услуги”). И никой не може да задължи тези борси (тъй като са частни компании) да извършват услугите си безплатно. Така по един завоалиран начин, замаскиран през частни фирми и договорни отношения м/у частни фирми, дефакто вноса на плодове и зеленчуци може да се обложи с допълнителен/ скрит данък. Скрит данък, защото генерираните от борсите средства от комисионни ще служат за финансирането на дейността на борсите. А дейността на борсите ще е строго регламентирана и регулирана от държавата.

В случай че тези такси за оказани услуги не са в болезнено високи размери, в случай че касаят само стока която е предназначена за страната, не е транзит за други страни, в случай че тези такси са в следствие на подписани договорни взаимоотношения м/у фирми (а държавата привидно няма никакво отношение към обстоятелството че борсите изискват определено заплащане за своите услуги) то считам че никой няма да ни се намеси в делата, защото страната ни не възпрепятства вноса към трети страни / и не нарушава поетите ангажименти за относително безпрепятствено движение на стоките.

При условие обаче че успеем да таксуваме вноса с 5% + още 5% от търговците на дребно + 5% от местните производители. Ще се генерират достатъчно средства които да финансират издръжката на армия от експертен персонал (до 3000 души експерти със средна заплата от 2000 лв./месец). Освен това, ще бъдат заделени достатъчно средства за финансирне на ИТ проекти по създаването и разпространението на специализиран софтуер за управление на ферми, както и друг вид софтуер, необходим за цялостното опериране на борсите от нов тип, със съответстващата агро-статистика от нов тип и агро-бюджетиране от нов тип.

Считам че вече може да си представите възможностите на един пазар (виртуално и физически организиран) при който ТЪРСЕНЕТО е известно за месеци напред, ПРЕДЛАГАНЕТО се планира и актуализира постоянно, вносът също е под контрол и на практика в началото дейността на борсите се финансира именно от вносителите.

На даден етап, отчитането на „търсенето” не е ефективно и до голяма степен е в рамките на сивата икономика. Планиране на „предлагането” просто не се прави. Няма кой да поеме (освен държавните чиновници) ясна отговорност и да окаже качествена екпертна помощ на производителите... На този етап.., всичко е оставено на самотек, без желание нещо да се измени към по-добро.

От друга страна, ефективността на пазар, при който всичко е планирано и постоянно актуализирано, не може да се сравнява с текущите опции, а благодарение на високите технологии борсите от нов тип са ПОСТИЖИМИ.

Послепис:  Драги читателю, благодаря ти за вниманието! В момента провеждам информационна кампания по популяризиране на идеята. Ти също можеш да помогнеш за популяризирането на плана. Създадена е фейсбук група за хората които споделяме тази идея, присъедини се към нас!  Линк към групата: 

Няма коментари: