вторник, 5 ноември 2013 г.

АГРОСТАТИСТИКА ЧРЕЗ СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ БОРСИ ОТ НОВ ТИП (ЧАСТ II)

















В предишната бележка АГРОСТАТИСТИКА ЧРЕЗ СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ БОРСИ ОТ НОВ ТИП (ЧАСТ I) се загатна за възможностите, които предлага единен пазар, в който производството е обединено чрез обща онлайн мрежа и ползва единен софтуер за управление. Търговците на дребно подават в борсите предварителни прогнози и заявки за необходимите им количества и са длъжни да спазят с точност (по отношение на количество) заявеното за близките 1-2 седмици. След което подават нова АКТУАЛНА заявка и пак изпълняват с точност заявеното за близките 1-2 седмици. Вносът също е под контрола на борсите от нов тип. Единственото нещо което НЕ Е под техен контрол е т.н. „планиран/ не планиран излишък“ т.е. възможните отклонения от общия план. Тези „отклонения“ се реализират чрез алтернативните канали (тържищата на кооперирани производители или чрез търговските площи на борсата директно до краен потребител).

И сега няколко думи по отношение каква точно информация трябва да „протича по мрежата“, благодарение на мрежата от софтуер за управление на фермиинсталиран при всеки производител, свързан с личните консултанти, и с общата база данни. Най-удачно изискванията за наличието на качествена агростатистика са формулирани от Андрея Щерев (Член на Пловдивската земеделска камара). Цялостният текст на тема „Регистъра на зеленчукопроизводителите“ може да намерите по следния линк: http://www.scribd.com/doc/163683240/Регистъра-на-зеленчукопроизводителите

И така, КАКВА информация трябва да бъде генерирана и обработвана в мрежата: 1. Информацията трябва да позволи прогнозируемост. 2. Регистрираните фермери, работещи с необходимия софтуер и свързани в единната мрежа получават легитимност и преференции. 3. Регистрацията е обвързана с получаването на държавно и друг вид подпомагане. 4. Тази мрежа всъщност представлява част от Единна система за земеделска счетоводна информация. 5. Тази мрежа дава  възможност на Правителството и дори на Европейския съюз да наблюдават състоянието на доходите на земеделските стопани, в частност на зеленчукопроизводителите и да разглеждат въздействието на политиката в сектора.

Важно е да се подчертае, че регистрацията на фермерите трябва да води до определени ползи за тях, иначе те биха били отблъснати от подобна процедура. Възможностите които предлага мрежата от софтуер за управление на ферми е да се води статистика, в която най-малката неделима единица представлява фермата/ стопанството и инсталираният за целта софтуер. Така се решава и казуса „в коя борса да се регистрира производител който има стопанства в различни области“. Борсите снабдяват отделните ферми със софтуер, калибриран за нуждите на всяка отделна ферма, но данните „циркулират“ в една обща и единна мрежа, затова всяка една борса може да получи достъп до агростатистиката на всяка ферма в страната, всеки заинтересован държавен орган също може да получи достъп до данните. Данните могат да бъдат структурирани и анализирани изключително детайлно като по този начин се избягва затруднението при ферми които попадат в райони-периферии, например фермери които произвеждат в една област, а продават стоката си в друга област. Детайлизирането и дигитализирането на данните може да позволи ефективен обмен на информация, разпределение на задачи и финанси, управление и ползване на информацията от разстояние, адекватен подход при редки казуси. Когато системата е дигитализирана, тогава една борса може лесно да се споразумее с друга борса как да си разпределят ефективно задачите по обслужването на фермери с операции в различни райони, и съответно да си поделят приходите.

Неработещата в днешно време наредба, поради „хвърчащите” зелени картончета и „Анкетни карти“ с които на практика НЕ МОЖЕ да се поддържа качествена информация, и не може да се прогнозира каквото и да е, предлагам да се замени от единна електронна система. Дирекция Агростатистика на практика може да „аут-сорс-не“ дейността по събирането на данни в ръцете на борсите от нов тип, които ще играят ролята на снабдител и разработчик на въпросния софтуер за управление на ферми. От държавата ще се иска да изпълнява ролята на куче-пазач, което да следи за правилното опериране на борсите.

Като споменахме, поддържането дейността на борсите от нов тип, поне в началото ще се финансира чрез средства „взети“ от вносителите. Но също така уточнихме и алгоритъма по създаването на този тип борси


...от където става ясно че инвеститорите ще трябва да вложат собствени средства, да подготвят борсите на 100% за операции (включително разработката на необходимия софтуер, тестове и т.н.) и чак тогава борсите от нов тип могат да бъдат въведени в експлоатация и да се възползват от монополното си положение. Така ще се избегнат примерите от близкото минало за изхарчени пари от бюджета към външни изпълнители за разработка на регистри които не работят. Така най-сетне ще има онлайн регистър от НОВ ТИП.

Единният софтуер за управление на фермите ще разполага с единни по форма, технологични карти и дневници за агронома, както и автоматично обновяващи се отчети, бюджетиране, планиране и агростатистика. Ще потретя единни по форма, технологични карти и дневници за агронома, бюджетиране, планиране и агростатистика в електронен вариант, за прогнозиране на разходите и следене на агротехническите мероприятия. Такъв подход ще подпомогне за по-добрата отчетност на земеделските производители. Тази мрежа в онлайн режим ще позволи въвеждането на светкавични промени и бърза актуализация на плановете, навременни реакции от страна на личните консултанти, брокерите и отдела поддържащ общата база данни. Именно така ще се създадат и условия за продажба на „зелено“ на част от ПЛАНИРАНАТА продукция. Как точно борсите от нов тип ще съумяват да реализират част от планираната продукция „на зелено“ предстои да бъде обяснено по-подробно в следващата бележка.

Тук ще наблегнем над полезните практики които предлага въвеждането на подобна единна електронна платформа. Според Андрея Щерев случаите по 112та мярка, когато младите фермери не почистват полето от растителни остатъци, след края на вегетационния период на културата, с цел да докажат на проверяващите експерти от РА, че са отглеждали точно заявената култура – ще отпаднат. Да не забравяме че при борсите от нов тип фермерите редовно ще бъдат инспектирани на терен от служители на борсата и това изключва възможността от подобен тип злоупотреби и друг вид безумия от страна на фермери и/или държавни органи.

Според Щерев, са нужни обосновани земеделски практики, опиращи се на законите в земеделието, спазвайки разумната стопанска дейност, което се изразява в прилагането на стриктни агротехнически мероприятия. За да има добър контрол формата на тези действия са именно технологичната карта и дневника на агронома. За ефективното им приложение е необходимо проверяващите и земеделските производители да се научат да работят с тях.

Според мен, единственият начин процесът на обучение да се случи ефективно е ако борсите са снабдител на единния софтуер, и ако те бъдат длъжни да подсигурят достатъчно чести посещения на инспектори на терен, които освен оценка на текущото състояние на реколтата проверяват дали данните са правилно въвеждани в електронната форма, дават съвети относно правилните практики. Инспекторите на борсите ще се различават от проверяващите експерти на РА с това че тяхната цел е по-скоро да помогнат да асистират фермера на терен, не да „ловят за нарушения“, но постоянното присъствие на експерти по фермите (дали на борсите, дали пратени от държавни ведомства) определено ще доведе до по-голяма стриктност.

Електронната платформа, част от единната мрежа на борсите ще позволи общинските служби и областните дирекции да заверяват каквото е необходимо, когато е необходимо онлайн, без физическото присъствие на фермера.

На даден етап, има случаи когато областните дирекции „Земеделие” не искат да приемат фермер и да заверят документ, защото не са получили инструкции за това от министерството на земеделието. Би трябвало процедурата да е наобратно, заверките да са автоматично факт, след всяка от инспекциите на борсовите служители или на държавни експерти [на терен]. Борсовите служители на терен установяват изрядността на фермата и съответствието между водената лична агростатистика и реалния напредък който се наблюдава. В същото време служителите от областните дирекции „Земеделие” могат онлайн да направят заверка.  

Такава практика автоматически дава на земеделските производителии защита пред застрахователите при щета, за доказване на извършените агротехнически мероприятия, преди и по време на настъпване на щетата.

Примерите за ползите от единна електронна платформа за управление на ферми са безброй, важното е че електронната платформа (софтуер за управление на ферми) ще позволи множество институции да следят постоянно напредъка във всяка една по-крупна ферма в България, при проверка на терен, отчетеното в електронен формат се приема за реално случило се и всички заинтересовани институции могат дистанционно моментално да получат необходимите им справки.

Целта на агростатистиката чрез борсите от нов тип не се изчерпва само с поддържането на електронни отчети т.е. какво се случва по фермите. Също толкова важно е да се прогнозира и ПОТРЕБЛЕНИЕТО. Само така ще може предлагането да съответства на местното търсене, а защо не и на заявките от външните пазари. Като начало ще е необходимо да се изменят законовите рамки, така че търговците на дребно в страната, включително ресторантьори, училища, университетски, детски столове и т.н. да подават прогнозни заявки към местните борси.

Споменахме че целта на борсите от нов тип ще бъде да пласират голяма част от очакваната продукция „на зелено“ предварително. Единственият начин това ефективно да се случва е да се знае предварително (до толкова, до колкото е възможно да се прогнозира) ПРЕДЛАГАНЕТО а също така и ТЪРСЕНЕТО.

Уточнихме, че фермерите ще бъдат снабдени със софтуер, единни по форма, технологични карти и дневници за агронома, както и автоматично обновяващи се отчети. От друга страна всички търговци на дребно, желаещи да получават доставки от борсата са задължени съгласно договор (и по закон) да подават онлайн или на хартиен носител прогнозни заявки. Точната форма и съдържание на подобни заявки ще трябва да бъде обект на сериозен анализ, но поради появявилите се куп въпроси, все пак ще дам пример, само да онагледя как би могло да изглеждат подобни форми.


Освен това търговците ще трябва да подават отделни формуляри, ЗАЯВКИ за закупуването на стока от вносители.

В последствие борсите сами ще могат да преценят дали дадена заявка е необходимо да я изпълнят чрез вносна продукция или местно производство, но тъй като в началото особено крупните вериги ще разчитат на вноса, то за този вид „поръчки“ следва да има друга „документация“.

Нека се върнем на това как търговците на дребно могат (и ще бъдат задължени) да заявят част от необходимата им стока. Първо уточнихме че търговците на дребно трябва да сключат договори с местните борси за доставка. Съгласно тези договори борсите поддържат онлайн каталог с наличната и очакваната продукция/ стока. Всяка стока (сорт плод или зеленчук) ще си има определен номер на артикул и определен клас качество. Тъй като борсите ще се занимават предимно с търговия „на зелено“ класовете „качество“ ще са сравнително обобщени категории, единственият начин търговците да си гарантират с абсолютна точност това което искат ще е чрез алтернативните на борсата канали. И все пак, сключването на договор с борсата за доставка на зелено определено е добра опция, тъй като борсите ще осъществяват на достатъчно стриктно ниво конрол по отношение спазването на стандарти за качество, сортировка, опаковане и т.н.

Борсите също ще поставят и ценови ОРИЕНТИРОВЪЧНИ диапазони. Въпрос на бърза реакция на търговците е да си подсигурят необходимата стока на по-ниска цена.

И така, от онлайн каталозите търговците ще могат да видят за месеци напред каква стока ще се появява, какви класове качество, в какви ПРОГНОЗНИ количества и на каквиПРОГНОЗНИ ценови диапазони. Тези каталози отразяват сумирана картина от всички ферми, включени в мрежата. С помоща на личните си консултанти, фермерите са планирали своето производство и с помоща на софтуер тези планове ежедневно биват актуализирани. Определени са взаимноизгодни цени, които покриват разходите на производителите и им гарантират добри нива на печалба.

Ред е на търговците на дребно да прегледат каталозите и да подадат заявки с прогнози за година напред (като количествата за следващите 2 седмици се спазват задължително). По дати търговците трябва да опишат необходимите артикули, необходимото качество и количество. Още търговците ще е необходимо да приложат към прогнозата и справка за миналогодишните количества и да отбележат процентовото изменение + коментар към всяко по-значително процентово изменение ЗАЩО се налага таква значителна промяна спрямо същия период на миналата година. Това допълнение ще гарантира, че подадената заявка не е по „коремно-пипковата система“ (пипали са се по корема и така им дошло да пишат) а е базирана на миналогодишната статистика.

Формите за заявка трябва да позволят определна еластичност по отношение на цените. Ако погледнете дадената за пример таблица, ще видите че има няколко опции „Цена 1“, „Цена 2“, „Цена 3“ и съответстващите за тези цени прогнозни количества. Първите 2 ценови опции трябва да са в рамките на ценовия диапазон в каталога, като „Цена 1“ е обявената по каталог средна цена; „Цена 2“ е обявената в каталога най-ниска цена; „Цена 3“ е ОФЕРТА от страна на търговеца (цената и количестото за които търговецът е готов автоматично да сключи договор на зелено и да предплати). В случай че търговецът не желае да сключва автоматично договор и да плаща предварително, то графите с цена и количество „3“ не се попълват. За всяка от цените търговецът е длъжен да напише и прогнозните количества които възнамерява да закупи.

Щом бъде подадена заявка, ред е на брокерите да влязат в контакт с търговците и да се постараят да сключат колкото се може повече договори за доставки. Първо действат по отношение на отправените оферти (цена и количество „3“). В случай че намерят производител, готов да приеме сделка на по-ниска от заложените в плана цени, това автоматически води до сделка на зелено. Следваща стъпка е да се „атакува“ най-ниския праг на ценовия диапазон (цена и количество „2“). Щом този праг е обявен в каталога то със сигурност има фермери заложили в плана си именно такива цени. Може би част от производителите вече са продали стоката си по оферирани от търговците цени.., но от друга страна.., винаги има вероятност други производители които по план са задали първоначално по-високи стойности, да решат да приемат по-ниски оферти. Щом се изчерпат количествата от най-ниското ниво на ценовия диапазон, идва ред и на средните равнища. В този момент много от търговците които още не са сключили договори за доставка на зелено, осъзнавайки че вече стоката на по-изгодни цени е изчерпана и цените ще се покачват, би трябвало да решат да се застраховат като купят на зелено стока в средния ценови диапазон.

По този начин борсите би трябвало да реализират над 50% от очакваната продукция. Освен това борсите би трябвало да поддържат голяма част от прогнозните количества като „резерв“. Тоест ако борста е реализирала на зелено 100 единици очаквана (планирана) продукция, то поне още 50 до 100 (очаквани/планирани) единици са в графа резерв. В случай че част от продадената на зелено (планирана) продукция се окаже че не съответства на необходимото качество, то брокерите насочват резерви там където е необходимо. Ако се случи обаче, че от 100 продадени на зелено единици, всичките 100 планирани съответстват на необходимото качесто, тогава борсата трябва бързо да реализира оставащите 50 или 100 единици „държани като резерв“. При начина на търговия, който описахме до тук, това ще е относително лесна задача, тъй като брокерите вече са реализирали всичко което е в ниския ценови диапазон. Така нареченият „резерв“ е стока предплатена от БОРСАТА, която стока е договорена в ниския ценови диапазон. Би трябвало да не е проблем реализацията на количества, които са на далеч по-ниски от средните за дадения момент цени, но не отстъпващи по качество. За целта обаче, в момента на договарянето на сделка, брокерите договарят (като предплащат за сметка на борсата) и необходимото количесто „резерви“.

За производителите подобен вид сделки ще са изгодни, защото така ще реализират част от очакваната продукция предварително, с постоянен приток на финансови постъпления. Определено ще успеят да избегнат (намалят) тегленето на кредити за оперативни средства, вместо да плащат лихви на банки ще доставят на пазара качествен продукт на по-ниска цена.

За търговците на дребно подобна търговия на зелено също ще е изгодна, защото ще могат да прогнозират реално дейността си и да се подготвят по-от-рано за евентуални промоции и акции. Също така те няма да имат избор да НЕ УЧАСТВАТ в играта, тъй като друг ще ги изпревари и ще закупи по-изгодната стока преди тях.

От логистична гледна точка, подобен вид търговия ще създаде предпоставки и за „just in time logistics“ или логистика при която стоката не преминава през склад на едро а директно от фермата се озовава в скалада на търговеца/ магазина. Това ще означава че крайният клент ще може да си закупи плодове и зеленчуци, които буквално преди няколко часа са били откъснати от стеблата. Естествено не за всички видове стока е валидно това, но в пълна сила е валидно поне за някои.

Държавата ще е в изгодна позиция защото „аут-сорс-ва“ трудната задача по подръжката на качествена агростатистика в частни ръце, носещи отговорност пред закона. Статистиката ще се генерира в единна мрежа от софтуер за управление на ферми, което ще позволи нечувана до сега прецизност на данните, и нечувани до сега възможности за планиране и актуализиране на плановете.

Всички ние граждани на България имаме изгода от плана за борсите да се случи, тъй като това ще вдигне икономиката на тази държава на крака.

Послепис:  Драги читателю, благодаря ти за вниманието! В момента провеждам информационна кампания по популяризиране на идеята. Ти също можеш да помогнеш за популяризирането на плана. Създадена е фейсбук група за хората които споделяме тази идея, присъедини се към нас!  Линк към групата: 





Няма коментари: