вторник, 5 ноември 2013 г.

ПРОДАЖБИ „НА ЗЕЛЕНО“ ПОСРЕДСТВОМ СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ БОРСИ ОТ НОВ ТИП









На даден етап плодовете и зеленчуците НЕ СА обект на фючърсни сделки. Поради редица особености на този вид продукция:
-          Качеството е основното при определянето на цената и при този вид продукция то не може да се стандартизира така детайлно, както например при зърното;
-          Къс период на съхранение и бързо изменящо се качество във времето;
-          Голям процент фира;
-          Лоша транспортабилност.

Поради изброените и други причини на този етап продажба „на зелено“ на такъв вид стока не се извършва. Теоритично обаче е възможно борсите да продават продукцията на производителите „от свое име за тяхна сметка“ (в България засега няма тържище с такъв начин на организация на продажба на плодове и зеленчуци).

Борсите от нов тип са именно необходимия инструмент, който ще създаде предпоставките за такъв тип търговия. Концепцията предполага „Борсите“ да са концентрация на експертен персонал, който асистира от една страна производителите (чрез лични консултанти и инспектори на терен) от друга страна обслужва търговците на дребно (через брокерите). Концепцията предполага „Борсите“ да обработват 100% от информацията, касаеща производство/ внос и потребление на плодове и зеленчуци за дадена територия. Концепцията предполага „Борсите“ да са разработчици и снабдители на софтуера, обезпечаващ Единна система за земеделска счетоводна информация. Концепцията предполага тази система да е така устроена, че да позволява моментална актуализация, нещо повече, постоянно актуализиране на ПРОГНОЗИТЕ и ПЛАНОВЕТЕ. Благодарение на инсталирания софтуер за управление във всяка по-крупна ферма, всяко едно изменение по веригата бива отчетено моментално и моментално се задействат процесите по коректировка на прогнозите (софтуерът прави това автоматично! Без да се налага постоянен къртовски „ръчен“ труд по изменение на плановете).

Може да прочетете предишните две бележки по темата за повече яснота относно механизмите и принципите заложени в Единната система за земеделска счетоводна информация:

И така, КАК борсите от нов тип преодоляват изброените трудности?

-          Стандартизация на качеството;
  • Чрез допускане на по-„широки“ стандартни рамки КАТО възможните отклонения се компенсират чрез по-ниски цени;
  • Чрез постоянно посещение на експерти на терен, които извършват текущи оценки + събиране на снимков материал КАТО доказателство за предполагаемото качество;
  • Чрез поддържане на „Резерви“, предплатени от борсата количества, които да се пренасочват, в случай на значително негативно изменение на качеството и количеството при дадена ферма (чиято продукция е продадена „на зелено“);
  • Чрез поддържане на единни и строги стандарти за сортировка;
  • Чрез бърза логистика на „излишната“ стока която не отговаря на стандартите за качество, съгласно сключените сделки „на зелено“, НО МОЖЕ да се реализира на по-ниска цена

-          Бързо изменящо се качество във времето;
  • Този проблем се заобикаля чрез самото естество на търговията на зелено. Предварително се знае от коя ферма е доставката (както и фермата-„резервен“ вариант). Предварително се знае пункта на доставката. Предварително се урежда транспорта и цялостната логистика. Когато цялостната логистика е предварително планирана, проблемът с краткия срок, за който стоката трябва да се озове на търговския щанд е минимизирано.

-          Голям процент фира;
  • Този проблем се минимизира посредством взаимно изгодни клаузи в договорите когато се продава „на зелено“. При всяка по-крупна поръчка се предвижда определено количество стока, която след сортировка ВЕРОЯТНО не съответства на заявените стандарти. Посредством борсата, търговците и производителите се съгласяват да реализират определено ПРОГНОЗНО количество стока, която ще бъде с по-ниско качество от стандартното.
  • На принципа на борсовата търговия ще се обявяват прогнозни количества стока, която ще е с по-ниско качество от стандартното, но все пак може да се търгува. По този начин производителите ще имат възможност да реализират онази част от тяхната стока която не съответства на стандартите, било то и на доста ниска цена. От друга страна търговците ще могат да закупят на изключително ниски цени стока която е гарантирано свежа, но с леки дефекти.
  • Възможно е договорите да бъдат оформени като „Пут ОПЦИИ“, които дават право, но не и задължение, на Борсите да продават стока с по-ниско качество от стандартното на предварително фиксирана цена и период.

-          Лоша транспортабилност.
  • Търговията на зелено дава възможност за предварително планиране. Каквито и трудности да съществуват с транспорта, те са решими щом се планира от рано.

Да почнем с „Качеството е основното при определянето на цената и при този вид продукция то не може да се стандартизира така детайлно, както например при зърното“. Или КАК борсите гарантират доставката на необходимото „качество“ в необходимите „количества“ съгласно предварително подписан „на зелено“ договор за доставка? Уточнихме, че борсите от нов тип разполагат с техническите възможности да „следят“ и планират дейността на фермерите чрез специализиран софтуер. Освен виртуално „в режим на готовност“ служители на борсите (инспекторите) ще посещават регулярно фермите на място и освен необходимите оценки ще оказват експертно съдействие. Брокерите следва да са наясно с необходимото качество което се търси от техните клиенти и за което вече има подписан договор за доставка. Те ще бъдат длъжни да подсигурят необходимата стока, ползвайки общата база данни на борсата.

Нека дам пример... Да кажем че след 2 седмици трябва да бъдат доставени 50 кг. чушки, сорт „ДЕЛФИНА“ до зарзаватчийницата на ул. Кирил и Методий, Бургас; още 20кг. за другата зарзаватчийница на същата улица и т.н. Да речем че този брокер е сключил договор за доставка на 100 единици продукция, които единици брокерът е видял че се ОЧАКВАТ  да бъдат произведени към съответната дата. Съгласно статистически данни за конкретните фермери които произвеждат сорта „ДЕЛФИНА“ и съгласно оценка на инспекторите на терен има и някаква предварителна оценка за качеството на стоката която предстои да бъде произведена след 2 седмици. Нека си представим, че точното количество и с какво качество ще е стоката РЕАЛНО ще бъде ясно чак 2 дни до деня на доставката/ събирането на реколтата. Т.е има едни 12 дни през които брокера трябва да чака и да се надява производителите, чиято стока е продал „на зелено“ наистина да съответства на необходимото качество и да е в необходимите количества, описани по договора за доставка. И ако тези въпросни производители чиято стока (в размер на 100 единици) са единствените производители на сорта „ДЕЛФИНА“ в региона, то притесненията на брокера наистина ще са основателни. Естествено, за да функционира ефективно един такъв пазар „на зелено“ то трябва да има определени правила как брокерите да продават. Със сигурност голяма част от стоката която предстои да бъде произведена ще трябва да служи като вид „хеджиращ“ инструмент (резерв). Нека се върнем на нашия пример където брокер е продал „на зелено“ 100 единици чушки сорт „ДЕЛФИНА“. Да кажем че са минали 12 дни, остават 2 дни до събирането на продадената реколата. НО вредители са унищожили голяма част от продукцията. Въпросните производители са очаквали да произведат 200 единици от сорта „ДЕЛФИНА“ като 100 единици са реализирани от брокера „на зелено“ и са очаквали останалите 100 да ги транспортират до града и да ги продадат сами чрез търговските площи на борсата. Уви, заради вредители сега максимум могат да съберат 50 единици, които покриват само 50% от продадените на „зелено“ чушки. Разбира се, съгласно правилата за търговия „на зелено“ брокерът е подсигурил достатъчно резервни варианти от където да набави останалите 50 единици.

За да е възможно правилно да се предвидят необходимите резерви, не по-малко важно (освен актуализирана оценка на обстановката във фермата) е наличието на актуализирана картина на ТЪРСЕНЕТО. От миналата бележка стана ясно, че всички търговци на дребно, желаещи да получават доставки от борсата са задължени съгласно договор (и по закон) да подават онлайн или на хартиен носител прогнозни заявки.

Борсите поддържат онлайн каталог с наличната и очакваната продукция/ стока. Всяка стока (сорт плод или зеленчук) ще си има определен номер на артикул и определен клас качество. Тъй като борсите ще се занимават предимно с търговия „на зелено“ класовете „качество“ ще са сравнително обобщени категории, единственият начин търговците да си гарантират с абсолютна точност това което искат ще е чрез алтернативните на борсата канали. И все пак, сключването на договор с борсата за доставка на зелено определено е добра опция, тъй като борсите ще осъществяват на достатъчно стриктно ниво конрол по отношение спазването на стандарти за качество, сортировка, опаковане и т.н.

Борсите също ще поставят и ценови ОРИЕНТИРОВЪЧНИ диапазони. Въпрос на бърза реакция на търговците е да си подсигурят необходимата стока на по-ниска цена.

И така, от онлайн каталозите търговците ще могат да видят за месеци напред каква стока ще се появява, какви класове качество, в какви ПРОГНОЗНИ количества и в какви ПРОГНОЗНИ ценови диапазони. Тези каталози отразяват сумирана картина от всички ферми, включени в мрежата. С помоща на личните си консултанти, фермерите са планирали своето производство и с помоща на софтуер тези планове ежедневно биват актуализирани. Определени са взаимноизгодни цени, които покриват разходите на производителите и им гарантират добри нива на печалба.

Ред е на търговците на дребно да прегледат каталозите и да подадат заявки с прогнози за година напред (като количествата за следващите 2 седмици се спазват задължително). По дати търговците трябва да опишат необходимите артикули, необходимото качество и количество.

Още търговците ще е необходимо да приложат към прогнозата и справка за миналогодишните количества и да отбележат процентовото изменение + коментар към всяко по-значително процентово изменение ЗАЩО се налага таква значителна промяна спрямо същия период на миналата година.

Формите за заявка трябва да позволят определна еластичност по отношение на цените. Например „Цена 1“, „Цена 2“, „Цена 3“ и съответстващите за тези цени прогнозни количества. Първите 2 ценови опции трябва да са в рамките на ценовия диапазон в каталога, като „Цена 1“ е обявената по каталог средна цена; „Цена 2“ е обявената в каталога най-ниска цена; „Цена 3“ е ОФЕРТА от страна на търговеца (цената и количестото за които търговецът е готов автоматично да сключи договор на зелено и да предплати). В случай че търговецът не желае да сключва автоматично договор и да плаща предварително, то графите с цена и количество „3“ не се попълват. За всяка от цените търговецът е длъжен да напише и прогнозните количества които възнамерява да закупи.

Щом бъде подадена заявка, ред е на брокерите да влязат в контакт с търговците и да се постараят да сключат колкото се може повече договори за доставки. Първо действат по отношение на отправените оферти (цена и количество „3“). В случай че намерят производител, готов да приеме сделка на по-ниска от заложените в плана цени, това автоматически води до сделка на зелено. Следваща стъпка е да се „атакува“ най-ниския праг на ценовия диапазон (цена и количество „2“). Щом този праг е обявен в каталога то със сигурност има фермери заложили в плана си именно такива цени. Може би част от производителите вече са продали стоката си по оферирани от търговците цени.., но от друга страна.., винаги има вероятност други производители които по план са задали първоначално по-високи стойности, да решат да приемат по-ниски оферти. Щом се изчерпат количествата от най-ниското ниво на ценовия диапазон, идва ред и на средните равнища. В този момент много от търговците които още не са сключили договори за доставка на зелено, осъзнавайки че вече стоката на по-изгодни цени е изчерпана и цените ще се покачват, би трябвало да решат да се застраховат като купят на зелено стока в средния ценови диапазон.

По този начин борсите би трябвало да реализират над 50% от очакваната продукция. Освен това борсите би трябвало да поддържат голяма част от прогнозните количества като „резерв“. Тоест ако борста е реализирала на зелено 100 единици очаквана (планирана) продукция, то поне още 50 до 100 (очаквани/планирани) единици са в графа резерв. В случай че част от продадената на зелено (планирана) продукция се окаже че не съответства на необходимото качество, то брокерите насочват резерви там където е необходимо. Ако се случи обаче, че от 100 продадени на зелено единици, всичките 100 планирани съответстват на необходимото качесто, тогава борсата трябва бързо да реализира оставащите 50 или 100 единици „държани като резерв“. При начина на търговия, който описахме до тук, това ще е относително лесна задача, тъй като брокерите вече са реализирали всичко което е в ниския ценови диапазон. Така нареченият „резерв“ е стока предплатена от БОРСАТА, която стока е договорена в ниския ценови диапазон. Би трябвало да не е проблем реализацията на количества, които са на далеч по-ниски от средните за дадения момент цени, но не отстъпващи по качество. За целта обаче, в момента на договарянето на сделка, брокерите договарят (като предплащат за сметка на борсата) и необходимото количесто „резерви“.

И така, считам че до тук, чрез пример успях да онагледя как благодарение на борсите от нов тип ще е възможна търговия на зелено. Ясно че поради непредвидимостта на качеството на стоката ще има изискване големи прогнозни количества да се „пазят“ като резерв и да не се „продават на зелено“. Затова предполагам борсите ще успяват да изтъргуват едва 50% от произведената продукция.

Какво ще се случва с останалата половина от произведената продукция? Там схемата за реализация остава същата както и до сега (БЕЗ прекупвачите). Фермерите в много случаи предварително ще знаят че от 50% до 70% от очакваната им продукция е „продадена на зелено“. Оттам нататък те имат избор или да си организират транспорт и да закарат стоката си до града и да я продадат директно на краен потребител, ползвайки общинските пазари или новоизградените търговски площи на борсите. Или могат да се кооперират и да създадат свои тържища чрез които да реализират стоката, класифицирана от борсите като планиран/не планиран излишък. Организацията на транспорта е относително лесна задача, тъй като до фермата така или иначе ще бъдат предвидени курсове на камиони, които да поемат транспорта по договорите „на зелено“, при навременни реакции от страна на фермерите, ще може лесно да се предвиди капацитет и за оставащия товар.

За производителите подобен вид сделки „на зелено“ ще са изгодни, защото така ще реализират част от очакваната продукция предварително, с постоянен приток на финансови постъпления. Определено ще успеят да избегнат (намалят) тегленето на кредити за оперативни средства, вместо да плащат лихви на банки ще доставят на пазара качествен продукт на по-ниска цена. При условие, че все пак трябва да теглят кредит, това че имат сключени договори „на зелено“ гарантира по-нисък риск и съответно по-ниски лихви.

За търговците на дребно подобна търговия на зелено също ще е изгодна, защото ще могат да прогнозират реално дейността си и да се подготвят по-от-рано за евентуални промоции и акции. Също така те няма да имат избор да НЕ УЧАСТВАТ в играта, тъй като друг ще ги изпревари и ще закупи по-изгодната стока преди тях.

От логистична гледна точка, подобен вид търговия ще създаде предпоставки и за „just in time logistics“ или логистика при която стоката не преминава през склад на едро а директно от фермата се озовава в склада на търговеца/ магазина. Това ще означава че крайният клент ще може да си закупи плодове и зеленчуци, които буквално преди няколко часа са били откъснати от стеблата. Естествено не за всички видове стока е валидно това, но в пълна сила е валидно поне за някои.

Държавата ще е в изгодна позиция защото „аут-сорс-ва“ трудната задача по подръжката на качествена агростатистика в частни ръце, носещи отговорност пред закона. Статистиката ще се генерира в единна мрежа от софтуер за управление на ферми, което ще позволи нечувана до сега прецизност на данните, и нечувани до сега възможности за планиране и актуализиране на плановете.

Всички ние граждани на България имаме изгода от плана за борсите да се случи, тъй като това ще вдигне икономиката на тази държава на крака.

Послепис:  Драги читателю, благодаря ти за вниманието! В момента провеждам информационна кампания по популяризиране на идеята. Ти също можеш да помогнеш за популяризирането на плана. Създадена е фейсбук група за хората които споделяме тази идея, присъедини се към нас!  Линк към групата:

АГРОСТАТИСТИКА ЧРЕЗ СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ БОРСИ ОТ НОВ ТИП (ЧАСТ II)

















В предишната бележка АГРОСТАТИСТИКА ЧРЕЗ СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ БОРСИ ОТ НОВ ТИП (ЧАСТ I) се загатна за възможностите, които предлага единен пазар, в който производството е обединено чрез обща онлайн мрежа и ползва единен софтуер за управление. Търговците на дребно подават в борсите предварителни прогнози и заявки за необходимите им количества и са длъжни да спазят с точност (по отношение на количество) заявеното за близките 1-2 седмици. След което подават нова АКТУАЛНА заявка и пак изпълняват с точност заявеното за близките 1-2 седмици. Вносът също е под контрола на борсите от нов тип. Единственото нещо което НЕ Е под техен контрол е т.н. „планиран/ не планиран излишък“ т.е. възможните отклонения от общия план. Тези „отклонения“ се реализират чрез алтернативните канали (тържищата на кооперирани производители или чрез търговските площи на борсата директно до краен потребител).

И сега няколко думи по отношение каква точно информация трябва да „протича по мрежата“, благодарение на мрежата от софтуер за управление на фермиинсталиран при всеки производител, свързан с личните консултанти, и с общата база данни. Най-удачно изискванията за наличието на качествена агростатистика са формулирани от Андрея Щерев (Член на Пловдивската земеделска камара). Цялостният текст на тема „Регистъра на зеленчукопроизводителите“ може да намерите по следния линк: http://www.scribd.com/doc/163683240/Регистъра-на-зеленчукопроизводителите

И така, КАКВА информация трябва да бъде генерирана и обработвана в мрежата: 1. Информацията трябва да позволи прогнозируемост. 2. Регистрираните фермери, работещи с необходимия софтуер и свързани в единната мрежа получават легитимност и преференции. 3. Регистрацията е обвързана с получаването на държавно и друг вид подпомагане. 4. Тази мрежа всъщност представлява част от Единна система за земеделска счетоводна информация. 5. Тази мрежа дава  възможност на Правителството и дори на Европейския съюз да наблюдават състоянието на доходите на земеделските стопани, в частност на зеленчукопроизводителите и да разглеждат въздействието на политиката в сектора.

Важно е да се подчертае, че регистрацията на фермерите трябва да води до определени ползи за тях, иначе те биха били отблъснати от подобна процедура. Възможностите които предлага мрежата от софтуер за управление на ферми е да се води статистика, в която най-малката неделима единица представлява фермата/ стопанството и инсталираният за целта софтуер. Така се решава и казуса „в коя борса да се регистрира производител който има стопанства в различни области“. Борсите снабдяват отделните ферми със софтуер, калибриран за нуждите на всяка отделна ферма, но данните „циркулират“ в една обща и единна мрежа, затова всяка една борса може да получи достъп до агростатистиката на всяка ферма в страната, всеки заинтересован държавен орган също може да получи достъп до данните. Данните могат да бъдат структурирани и анализирани изключително детайлно като по този начин се избягва затруднението при ферми които попадат в райони-периферии, например фермери които произвеждат в една област, а продават стоката си в друга област. Детайлизирането и дигитализирането на данните може да позволи ефективен обмен на информация, разпределение на задачи и финанси, управление и ползване на информацията от разстояние, адекватен подход при редки казуси. Когато системата е дигитализирана, тогава една борса може лесно да се споразумее с друга борса как да си разпределят ефективно задачите по обслужването на фермери с операции в различни райони, и съответно да си поделят приходите.

Неработещата в днешно време наредба, поради „хвърчащите” зелени картончета и „Анкетни карти“ с които на практика НЕ МОЖЕ да се поддържа качествена информация, и не може да се прогнозира каквото и да е, предлагам да се замени от единна електронна система. Дирекция Агростатистика на практика може да „аут-сорс-не“ дейността по събирането на данни в ръцете на борсите от нов тип, които ще играят ролята на снабдител и разработчик на въпросния софтуер за управление на ферми. От държавата ще се иска да изпълнява ролята на куче-пазач, което да следи за правилното опериране на борсите.

Като споменахме, поддържането дейността на борсите от нов тип, поне в началото ще се финансира чрез средства „взети“ от вносителите. Но също така уточнихме и алгоритъма по създаването на този тип борси


...от където става ясно че инвеститорите ще трябва да вложат собствени средства, да подготвят борсите на 100% за операции (включително разработката на необходимия софтуер, тестове и т.н.) и чак тогава борсите от нов тип могат да бъдат въведени в експлоатация и да се възползват от монополното си положение. Така ще се избегнат примерите от близкото минало за изхарчени пари от бюджета към външни изпълнители за разработка на регистри които не работят. Така най-сетне ще има онлайн регистър от НОВ ТИП.

Единният софтуер за управление на фермите ще разполага с единни по форма, технологични карти и дневници за агронома, както и автоматично обновяващи се отчети, бюджетиране, планиране и агростатистика. Ще потретя единни по форма, технологични карти и дневници за агронома, бюджетиране, планиране и агростатистика в електронен вариант, за прогнозиране на разходите и следене на агротехническите мероприятия. Такъв подход ще подпомогне за по-добрата отчетност на земеделските производители. Тази мрежа в онлайн режим ще позволи въвеждането на светкавични промени и бърза актуализация на плановете, навременни реакции от страна на личните консултанти, брокерите и отдела поддържащ общата база данни. Именно така ще се създадат и условия за продажба на „зелено“ на част от ПЛАНИРАНАТА продукция. Как точно борсите от нов тип ще съумяват да реализират част от планираната продукция „на зелено“ предстои да бъде обяснено по-подробно в следващата бележка.

Тук ще наблегнем над полезните практики които предлага въвеждането на подобна единна електронна платформа. Според Андрея Щерев случаите по 112та мярка, когато младите фермери не почистват полето от растителни остатъци, след края на вегетационния период на културата, с цел да докажат на проверяващите експерти от РА, че са отглеждали точно заявената култура – ще отпаднат. Да не забравяме че при борсите от нов тип фермерите редовно ще бъдат инспектирани на терен от служители на борсата и това изключва възможността от подобен тип злоупотреби и друг вид безумия от страна на фермери и/или държавни органи.

Според Щерев, са нужни обосновани земеделски практики, опиращи се на законите в земеделието, спазвайки разумната стопанска дейност, което се изразява в прилагането на стриктни агротехнически мероприятия. За да има добър контрол формата на тези действия са именно технологичната карта и дневника на агронома. За ефективното им приложение е необходимо проверяващите и земеделските производители да се научат да работят с тях.

Според мен, единственият начин процесът на обучение да се случи ефективно е ако борсите са снабдител на единния софтуер, и ако те бъдат длъжни да подсигурят достатъчно чести посещения на инспектори на терен, които освен оценка на текущото състояние на реколтата проверяват дали данните са правилно въвеждани в електронната форма, дават съвети относно правилните практики. Инспекторите на борсите ще се различават от проверяващите експерти на РА с това че тяхната цел е по-скоро да помогнат да асистират фермера на терен, не да „ловят за нарушения“, но постоянното присъствие на експерти по фермите (дали на борсите, дали пратени от държавни ведомства) определено ще доведе до по-голяма стриктност.

Електронната платформа, част от единната мрежа на борсите ще позволи общинските служби и областните дирекции да заверяват каквото е необходимо, когато е необходимо онлайн, без физическото присъствие на фермера.

На даден етап, има случаи когато областните дирекции „Земеделие” не искат да приемат фермер и да заверят документ, защото не са получили инструкции за това от министерството на земеделието. Би трябвало процедурата да е наобратно, заверките да са автоматично факт, след всяка от инспекциите на борсовите служители или на държавни експерти [на терен]. Борсовите служители на терен установяват изрядността на фермата и съответствието между водената лична агростатистика и реалния напредък който се наблюдава. В същото време служителите от областните дирекции „Земеделие” могат онлайн да направят заверка.  

Такава практика автоматически дава на земеделските производителии защита пред застрахователите при щета, за доказване на извършените агротехнически мероприятия, преди и по време на настъпване на щетата.

Примерите за ползите от единна електронна платформа за управление на ферми са безброй, важното е че електронната платформа (софтуер за управление на ферми) ще позволи множество институции да следят постоянно напредъка във всяка една по-крупна ферма в България, при проверка на терен, отчетеното в електронен формат се приема за реално случило се и всички заинтересовани институции могат дистанционно моментално да получат необходимите им справки.

Целта на агростатистиката чрез борсите от нов тип не се изчерпва само с поддържането на електронни отчети т.е. какво се случва по фермите. Също толкова важно е да се прогнозира и ПОТРЕБЛЕНИЕТО. Само така ще може предлагането да съответства на местното търсене, а защо не и на заявките от външните пазари. Като начало ще е необходимо да се изменят законовите рамки, така че търговците на дребно в страната, включително ресторантьори, училища, университетски, детски столове и т.н. да подават прогнозни заявки към местните борси.

Споменахме че целта на борсите от нов тип ще бъде да пласират голяма част от очакваната продукция „на зелено“ предварително. Единственият начин това ефективно да се случва е да се знае предварително (до толкова, до колкото е възможно да се прогнозира) ПРЕДЛАГАНЕТО а също така и ТЪРСЕНЕТО.

Уточнихме, че фермерите ще бъдат снабдени със софтуер, единни по форма, технологични карти и дневници за агронома, както и автоматично обновяващи се отчети. От друга страна всички търговци на дребно, желаещи да получават доставки от борсата са задължени съгласно договор (и по закон) да подават онлайн или на хартиен носител прогнозни заявки. Точната форма и съдържание на подобни заявки ще трябва да бъде обект на сериозен анализ, но поради появявилите се куп въпроси, все пак ще дам пример, само да онагледя как би могло да изглеждат подобни форми.


Освен това търговците ще трябва да подават отделни формуляри, ЗАЯВКИ за закупуването на стока от вносители.

В последствие борсите сами ще могат да преценят дали дадена заявка е необходимо да я изпълнят чрез вносна продукция или местно производство, но тъй като в началото особено крупните вериги ще разчитат на вноса, то за този вид „поръчки“ следва да има друга „документация“.

Нека се върнем на това как търговците на дребно могат (и ще бъдат задължени) да заявят част от необходимата им стока. Първо уточнихме че търговците на дребно трябва да сключат договори с местните борси за доставка. Съгласно тези договори борсите поддържат онлайн каталог с наличната и очакваната продукция/ стока. Всяка стока (сорт плод или зеленчук) ще си има определен номер на артикул и определен клас качество. Тъй като борсите ще се занимават предимно с търговия „на зелено“ класовете „качество“ ще са сравнително обобщени категории, единственият начин търговците да си гарантират с абсолютна точност това което искат ще е чрез алтернативните на борсата канали. И все пак, сключването на договор с борсата за доставка на зелено определено е добра опция, тъй като борсите ще осъществяват на достатъчно стриктно ниво конрол по отношение спазването на стандарти за качество, сортировка, опаковане и т.н.

Борсите също ще поставят и ценови ОРИЕНТИРОВЪЧНИ диапазони. Въпрос на бърза реакция на търговците е да си подсигурят необходимата стока на по-ниска цена.

И така, от онлайн каталозите търговците ще могат да видят за месеци напред каква стока ще се появява, какви класове качество, в какви ПРОГНОЗНИ количества и на каквиПРОГНОЗНИ ценови диапазони. Тези каталози отразяват сумирана картина от всички ферми, включени в мрежата. С помоща на личните си консултанти, фермерите са планирали своето производство и с помоща на софтуер тези планове ежедневно биват актуализирани. Определени са взаимноизгодни цени, които покриват разходите на производителите и им гарантират добри нива на печалба.

Ред е на търговците на дребно да прегледат каталозите и да подадат заявки с прогнози за година напред (като количествата за следващите 2 седмици се спазват задължително). По дати търговците трябва да опишат необходимите артикули, необходимото качество и количество. Още търговците ще е необходимо да приложат към прогнозата и справка за миналогодишните количества и да отбележат процентовото изменение + коментар към всяко по-значително процентово изменение ЗАЩО се налага таква значителна промяна спрямо същия период на миналата година. Това допълнение ще гарантира, че подадената заявка не е по „коремно-пипковата система“ (пипали са се по корема и така им дошло да пишат) а е базирана на миналогодишната статистика.

Формите за заявка трябва да позволят определна еластичност по отношение на цените. Ако погледнете дадената за пример таблица, ще видите че има няколко опции „Цена 1“, „Цена 2“, „Цена 3“ и съответстващите за тези цени прогнозни количества. Първите 2 ценови опции трябва да са в рамките на ценовия диапазон в каталога, като „Цена 1“ е обявената по каталог средна цена; „Цена 2“ е обявената в каталога най-ниска цена; „Цена 3“ е ОФЕРТА от страна на търговеца (цената и количестото за които търговецът е готов автоматично да сключи договор на зелено и да предплати). В случай че търговецът не желае да сключва автоматично договор и да плаща предварително, то графите с цена и количество „3“ не се попълват. За всяка от цените търговецът е длъжен да напише и прогнозните количества които възнамерява да закупи.

Щом бъде подадена заявка, ред е на брокерите да влязат в контакт с търговците и да се постараят да сключат колкото се може повече договори за доставки. Първо действат по отношение на отправените оферти (цена и количество „3“). В случай че намерят производител, готов да приеме сделка на по-ниска от заложените в плана цени, това автоматически води до сделка на зелено. Следваща стъпка е да се „атакува“ най-ниския праг на ценовия диапазон (цена и количество „2“). Щом този праг е обявен в каталога то със сигурност има фермери заложили в плана си именно такива цени. Може би част от производителите вече са продали стоката си по оферирани от търговците цени.., но от друга страна.., винаги има вероятност други производители които по план са задали първоначално по-високи стойности, да решат да приемат по-ниски оферти. Щом се изчерпат количествата от най-ниското ниво на ценовия диапазон, идва ред и на средните равнища. В този момент много от търговците които още не са сключили договори за доставка на зелено, осъзнавайки че вече стоката на по-изгодни цени е изчерпана и цените ще се покачват, би трябвало да решат да се застраховат като купят на зелено стока в средния ценови диапазон.

По този начин борсите би трябвало да реализират над 50% от очакваната продукция. Освен това борсите би трябвало да поддържат голяма част от прогнозните количества като „резерв“. Тоест ако борста е реализирала на зелено 100 единици очаквана (планирана) продукция, то поне още 50 до 100 (очаквани/планирани) единици са в графа резерв. В случай че част от продадената на зелено (планирана) продукция се окаже че не съответства на необходимото качество, то брокерите насочват резерви там където е необходимо. Ако се случи обаче, че от 100 продадени на зелено единици, всичките 100 планирани съответстват на необходимото качесто, тогава борсата трябва бързо да реализира оставащите 50 или 100 единици „държани като резерв“. При начина на търговия, който описахме до тук, това ще е относително лесна задача, тъй като брокерите вече са реализирали всичко което е в ниския ценови диапазон. Така нареченият „резерв“ е стока предплатена от БОРСАТА, която стока е договорена в ниския ценови диапазон. Би трябвало да не е проблем реализацията на количества, които са на далеч по-ниски от средните за дадения момент цени, но не отстъпващи по качество. За целта обаче, в момента на договарянето на сделка, брокерите договарят (като предплащат за сметка на борсата) и необходимото количесто „резерви“.

За производителите подобен вид сделки ще са изгодни, защото така ще реализират част от очакваната продукция предварително, с постоянен приток на финансови постъпления. Определено ще успеят да избегнат (намалят) тегленето на кредити за оперативни средства, вместо да плащат лихви на банки ще доставят на пазара качествен продукт на по-ниска цена.

За търговците на дребно подобна търговия на зелено също ще е изгодна, защото ще могат да прогнозират реално дейността си и да се подготвят по-от-рано за евентуални промоции и акции. Също така те няма да имат избор да НЕ УЧАСТВАТ в играта, тъй като друг ще ги изпревари и ще закупи по-изгодната стока преди тях.

От логистична гледна точка, подобен вид търговия ще създаде предпоставки и за „just in time logistics“ или логистика при която стоката не преминава през склад на едро а директно от фермата се озовава в скалада на търговеца/ магазина. Това ще означава че крайният клент ще може да си закупи плодове и зеленчуци, които буквално преди няколко часа са били откъснати от стеблата. Естествено не за всички видове стока е валидно това, но в пълна сила е валидно поне за някои.

Държавата ще е в изгодна позиция защото „аут-сорс-ва“ трудната задача по подръжката на качествена агростатистика в частни ръце, носещи отговорност пред закона. Статистиката ще се генерира в единна мрежа от софтуер за управление на ферми, което ще позволи нечувана до сега прецизност на данните, и нечувани до сега възможности за планиране и актуализиране на плановете.

Всички ние граждани на България имаме изгода от плана за борсите да се случи, тъй като това ще вдигне икономиката на тази държава на крака.

Послепис:  Драги читателю, благодаря ти за вниманието! В момента провеждам информационна кампания по популяризиране на идеята. Ти също можеш да помогнеш за популяризирането на плана. Създадена е фейсбук група за хората които споделяме тази идея, присъедини се към нас!  Линк към групата: 





АГРОСТАТИСТИКА ЧРЕЗ СПЕЦИАЛИЗИРАНИТЕ БОРСИ ОТ НОВ ТИП (ЧАСТ I)















Всеки с малко обща култура е чувал за Адам Смит-овата теория за двете ОСНОВНИ пазарни сили „Търсене” и „Предлагане”. Взаимодействието между които води до формиране на „Цена”. Тези две „сили” се „срещат” и „взаимодействат” помежду си на физическо или условно, виртуално „място”, наречено „пазар”. До тук всички са единодушни, че нещата наистина са така, но трактовките за това какъв именно вид пазар, как да бъде устроен, с какви правила и т.н. биват крайно различни, обособени в ширещ се брой „икономически школи”, всяка срещу всяка в своеобразен вид философска война...

Освен „философската война” м/у отделните икономически школи, които явно никога няма да стигнат до единодушие по различните основни въпроси кое е първо „яйцето или кокошката”, по-алармиращ е факта, че определени чисто човешки фактори (егоизъм, алчност и простотия) водят до постоянна нестабилност на пазарите и до човешки лични и масови трагедии (всякакъв сорт кризи).

Аз лично съм привърженик на марксисткото описание на пазара, обречен на вечен цикъл от един вид криза, да изпада в друга криза. Определено не съм марксист, защото отчитам и позитивното във финансовата мисъл. Освен това считам, че ако определено количество хора се обединят и решат сериозно да свършат нещо, начертаят общ план, запретнат ръкави и започнат здрава работа по въпроса, то, независимо какво им се изпречи по пътя, те ще успеят „сговорна дружина планина повдига”. Много често, за да се обединят хората, е необходимо да им се покаже една искрица надежда, в която всички да повярват (защото знаят, че тази искрица е истинна и добре обоснована).

Казаното до тук е лирично отклонение, за да ви подготви към поредния текст по темата за СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОРСИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ от НОВ ТИП 

В случай че НЕ-сте прочели досегашните 7 бележки:

Ако сте прочели предишните текстове, вече интуитивно трябва да предусетите, че оперирането на борсите от нов тип, ще изисква и поддържането на Агростатистика от НОВ ТИП и изобщо става дума за леко преждевременно навлизане в бъдещето. До тук стана ясна идеята, кое е „новото” в принципа на борсите:

1) Пазарът на едро на плодове и зеленчуци се централизира в обща „мрежа броси от нов тип”, като:

А) Всички производители на плодове и зеленчуци се регистрират [във] и подписват договор [със] местна борса (от нов тип).

Б) Всички вносители на плодове/зеленчуци ще са длъжни на за всяко количество товар (внос/ не транзит) да представят на митницата издаден от борсата документ (засега не се уточнява какъв) като преди това трябва да си направят регистрация [във] съответната местна борса (от нов тип). Борсите издават на вносителите документ на базата на определен договор за „услуги”, които борсите ще „извършат” срещу определено заплащане. Т.н. „услуги” за вносители ще включват минимален/нищожен пакет от административна работа, колкото „да се отбие номера че реално се извършва някаква услуга” за платените от вносителите комисионни (без да се ангажира от времето на експертния персонал на борсите). Тези комисионни на практика в началото ще покрият основната част от необходимия бюджет на тези борси, които ще извършват за местните производителиразширен кръг консултантски услуги по цялостното администриране на бизнеса + предоставянето на модерни търговски площи на преференциални наемни цени.

(със сигурност стойността на тези услуги за български производители ще е 5 пъти по-голяма, отколкото ако не се взимат комисионни от вносителите)

Б) Всички търговци на дребно, желаещи да продават плодове и зеленчуци също се регистрират в борсите на съответните области и също подписват определен договор за оказване на услуги срещу заплащане. Търговците на дребно ще бъдат задължени да подават годишни „заявки” прогнози за необходимите количества по дни. КАТО за определен РЕАЛИСТИЧЕН период (да кажем 1-2 седмици напред) те ще бъдат и ДЛЪЖНИ да закупуват от борсите обявеното в заявките количество (не по-малко/ не повече).

По този начин „новото” в тези борси Е ЧЕ целият стокооборот физически и/или виртуално преминава през едно (точно определено) звено (съгласно точно определени правила):

100% [планирано] ПРОИЗВОДСТВО/ ИЛИ 100% ВНОС В ДАДЕНАТА ОБЛАСТ >>> БОРСИ ОТ НОВ ТИП >>> 100% [изключая стока, класифицирана като планиран/не планиран излишък] ТЪРГОВЦИ НА ДРЕБНО В ДАДЕНАТА ОБЛАСТ >>> КРАЕН ПОТРЕБИТЕЛ

Част от произведената от местни производители стока (класифицирана като планиран/не планиран „излишък”) може да се пласира директно:

ПРОИЗВОДИТЕЛ >>> КРАЕН ПОТРЕБИТЕЛ

За целта на производителите им се предоставят на преференциални цени да ползват търговските площи на борсата, за да продадат директно продукцията си. По този начин всеки производител ще има възможност сравнително лесно да получи собствен „фирмен магазин”.

Също така, както и до сега, производителите ще е възможно да ползват площите на общинските пазари (които най-вероятно ще представляват част от активите на борсите от нов тип).

Друг вариант за производителите да продадат стоката си директно ще е чрез коопериране да организират „пазар на производителите” там също ще могат самостоятелно да реализират планиран/не планиран излишък.

ПРОИЗВОДИТЕЛ >>> ПАЗАР НА ПРОИЗВОДИТЕЛИТЕ (кооперация) >>> ТЪРГОВЦИ НА ДРЕБНО >>> КРАЕН ПОТРЕБИТЕЛ

От до тук казаното, някои могат да възкликнат, А КОЕ Е НОВОТО? И сега има общински пазари, и сега на места има организирани пазари на производители. „Новото” е че досега не е имало „борси от нов тип”. Стоковата борса (законовото определение е на организиран пазар, на който стоката не присъства) организирана и финансирана по начина по който предлагам, ще трансформира и подобри пазара качествено.

При цялото ми уважение към капацитета и възможностите на такива държавни органи като Областните дирекции „Земеделие” (ОДЗ Службите за съвети в земеделието) ДКСБТ и МИЕ, считам че вменяването на част от техните досегашни функции + много нови функции в частни компании, наречени „специализирани борси за производители” е наистина добро решение  :)

Въпросните органи ще могат да продължат своето функциониране, реформирани, в качеството си на контролиращи звена, а самата експертна помощ за производителите ще бъде оказвана от частни компании. Отговорността по успешното опериране на сектора трябва да бъде ясно детерминирана и разписана. Ясно е, че ако тази отговорност продължи да лежи върху плещите на държавни чиновници, то тя по-скоро ще продължи да бъде размита и в крайна сметка непоета. Държавата винаги е била и ще си остане просто един добър (ефективен) репресивен апарат. Но ако на държавата й се вменят по-креативни функции, надхвърлящи задълженията й да следи, лови нарушители и предава нарушителите на съда, че да бъдат наказани.., то.., тогава ефективността на Държавата отслабва...

Досега не е имало централизиран орган, през който да минава цялостната информация на пазара. Досега не е имало орган, който да се нагърби с цялостното „планиране” на пазара. И никъде такъв орган (било частен/ било с държавно участие/ било държавен) няма, защото до сега не е било възможно да се извърши „планиране” на производството на плодове и зеленчуци.

Селското стопанство е в голяма степен недетерминирано – при сто процента точно изпълнение на операциите в технологичната карта, крайният резултат може да варира в широки граници (атмосферно влияние, разпространение на вредители и др.). Ако администрацията на „борсата от нов тип” изготвя бизнес плановете (бюджетирането) на производителите, идва въпроса: кой ще поеме отговорността при неуспешна година?

Мисля че всеки човек някога, поради една или друга причина му се е налагало да планира нещо. Дали семейния бюджет, дали план за ремонт на жилището, дали план за собствен бизнес, дали в качеството си на мениджър да бюджетира дейността на фирмата за която работи, дали в качеството си на консултант е изготвял бизнес план за някого, дали като държавен чиновник е участвал в планиране на бюджета на държавата... Нива на планиране много, общото винаги е едно. От момента, в който така наречения план е написан, започват да настъпват изменения и още от самото начало (в повечето случаи) се вижда определена разлика м/у планирано и реално.

Това че плановете се изменят е неизбежно, но съвсем не е основание да спрем да планираме. Във фирмите например (говоря за крупни фирми в които има приета политика на бюджетиране) бюджетите се актуализират постоянно. На базата на разликите м/у планираното и реалните резултати се взимат адекватните решения и т.н. Планът е един хубав инструмент, който въпреки че почти никога не се реализира съгласно първоначално предначертания вариант, служи за една база, която да се актуализира постоянно. Планът е една своеобразна статистика на бъдещето. Често на базата на предишна статистика, ние се опитваме да си представим как тази статистика ще изглежда и за напред. Правим едни сметки, след време се вижда че много от планираното излиза иначе, анализираме какво е довело до не-реализацията на плана и си правим изводите. И продължаваме.

Въпросът обаче стои: как да се планира производството на плодове и зеленчуци... В предишни бележки говорих, че ако се направят борси от нов тип, дори ще е възможна опцията да се продава на „зелено” чрез своего рода „фючърсни сделки”... Как при условие че примерно са планирани 100 единици.., и брокерите много добре знаят че въпросните 100 единици в крайна сметка може да се окажат само 50 или пък повече, например 150! Как ще оперират при такива условия? И пак да повторя най-важния въпрос „кой носи отговорността?”.

Преди да отговоря на въпроса, ще продължа да описвам трудностите по планирането на производството на плодове и зеленчуци, които борсите от нов тип ще срещнат... И считам че отговорът на въпросите малко по малко ще започне да изкристализира. Представете си ужаса на борсовите служители, след като са бюджетирали всичко за своите клиенти, как веднага отвсякъде започват да валят сигнали, индикиращи изменения в първоначалния план. Дори тези служители да не носят отговорност за настъпващите изменения, те са длъжни да коригират индивидуалните бюджети и да придвижат информацията. Налага се поредна и поредна актуализация на общата база данни. Сигурно ежедневно ще се налага плановете да се изменят, което може би звучи, нечовешко и нереално. Нечовешки труд е след като си бюджетирал един бизнес, още на следващия ден, поради настъпили едни или други изменения, да ти се налага да смяташ наново, и после пак наново и така до безкрай.

Очевидно че този случай е нерешим при сегашните методики и „традиции” на работа. За да постигнем необходимата динамика на информацията, при всички положения ще трябва да се обърнем към технологии „от бъдещето”, такива които на даден етап няма (или по-скоро не са масово въведени в употреба). Аз лично дълбоко вярвам, че един ден всички бизнеси ще разполагат със софтуерно обезпечение което да подпомага управлението на бизнес процесите, ще поддържа автоматично и в реално време база от актуализиращи се данни. Нещо повече, тези софтуери за управление на бизнес процесите ще осигуряват адекватна връзка с останалите бизнеси, с държавните ведомстава, с всичко, в една единна бизнес-обществена-мрежа.

Но нека да се върнем към наши дни. Да ме прощават хората които са „на ТИ“ с високите технологи за думите които ще последват, но от много и различни места, включително и от държавни чиновници виждам неразбиране как ще е възможно планирането и актуализирането на дейност като производство на плодове и зеленчуци... Трябва да кажа, че дори днес съществуват купища софтуер, чрез който се подпомага управлението на бизнес процесите на едни или други фирми. Например Майкрософт наскоро видях, че са пуснали такъв продукт за малки фирми, които не могат да си позволят да плащат на счетоводител. Този софтуер на практика извършва същото което би направил счетоводител! Големи модерни заводи, разполагат със софтуер, който автоматично управлява сложни процеси, документира всички финансови транзакции. Популярни са и така наречените „автоматизирани складови бази” при които всички физически и информационни бизнес операци се извършват автоматично, управлявани от софтуер.

И така, чрез софтуерно обезпечение на всеки един производител на плодове и зеленчуци в страната, може да отпадне въпросния кошмар „ръчно” да се актуализира и смята наново всеки един индивидуален бюджет. Не ме разбирайте погрешно, в никакъв случай не казвам, че всеки пенсионер който обработва 1-2 декара градина трябва да има инсталиран и свързан с борсите софтуер, чрез който бабата/дядото ще подават и актуализират информацията до личния си консултант. И в никакъв случай не става дума за някакъв особено сложен софтуер, става дума за лесна за боравене програмка, в която фермерите да въвеждат ежедневно определени данни. Тези данни и други параметри, въведени от личния консултант, автоматично ще изменят и актуализират първоначално разработения бюджет/план на фермата.

ДА, при всички положения, за да е възможно функционирането на борсите от нов тип, повечето от производителите ще трябва да се научат да оперират със специализиран софтуер, който от една страна ще им помага за управлението на фермата, от друга страна, ще автоматизира подаването и актуализирането на данни за борсите. Средно за половин час на ден пред компютъра, производителя може да въведе текущите данни, подсигурявайки по този начин една прегледна агро-статистика на собствената ферма; един обновен бюджет; и актуализирани данни за нуждите на борсата. Сумарният резултат от агростатистиките на отделните ферми, ще представлява и самата ОБЩА база данни.

Чрез подобен софтуер, инсталиран при всеки сравнително крупен производител, ще е в наличност възможността информацията постоянно да се обновява и цялостната база данни да се актуализира автоматично (или почти автоматично). Борсите от нов тип ще представляват своего рода снабдители и разработчици на софтуер за производителите. Чрез личните консултанти и инспекторите на място те ще спомагат за правилното опериране с програмите. Чрез поддържане на единна мрежа, свързваща и централизираща данните, ще се създадат предпоставки за един нов тип пазар, невиждан досега.

Тук идва ред и да отговорим на въпроса „кой носи отговорността за слаба година?”.

-          От една страна всеки фермер носи отговорността да въвежда регулярно точни данни в личната си програма за управление на фермата (лична агростатистика).

-          От друга страна инспекторите на терен, които ще оценят качеството на продукцията и текущото състояние на фермите, също носят своята отговорност, докато са на место във дадената ферма проверяват дали това което се наблюдава реално съответства на подаваните в софтуера данни (в случай на нередност, тяхно задължение е да алармират).

-          Отговорност на личния консултант е да преглежда динамиката на автоматически актуализиращия се бюджет на всеки от клиентите и да подава критично обработени данни към общата база данни. Личният консултант трябва да предвиди и възможните вариации на направените прогнози (варианс/ отклонения от-до).

-          Задължение на отдела за Общо планиране и анализ е да обработват и сумират подадените от личните консултанти данни. В случай на тревожни сигнали да инициират вътрешни проверки и да установяват дали всички процеси се извършват в съответствие с предписанията. Отделът трябва да поддържа постоянно актуализираща се база данни, даваща ясна представа за възможните нива на отклонения от прогнозните количества.

-          Отговорност на брокерите е да гледат критично на обновяващата се база данни. Те трябва да са наясно с възможните отклонения от прогнозните количества. В никакъв случай не бива, например, ако прогнозите дават индикация че за първата седмица на месец май се очаква да бъдат произведени около 100 единици продукция да продават на зелено всичките очаквани 100. При условие че прогнозите може да се изменят значително, например, първоначално прогнозираните 100 единици, в следващ етап да бъдат актуализирани на 50, то е ясно че брокерите на зелено могат да продадат само 50 единици.

Възможният варианс на прогнозите се задава от личните консултанти и се обработва от отдела за Общо планиране с ясни правила как да се работи адекватно при наличието на широки отклонения.

Така, планирането би следвало да се прави за година напред, но актуализирането как ще приключи годината и как ще продължи новата става регулярно. Не е толкова от значение да пророкуваш точно още в началото как ще приключи годината, но с помоща на софтуера за управление на ферми и свързаността на данните в единна мрежа, ще може сравнително бързо да се комуникират настъпили изменения и своевременно да се взимат адекватни мерки за реакция.

Чрез софтуер за управление на ферми може да се реши проблема как да се обезпечи динамичен поток от свежа информация и как този постоянен поток автоматически да изменя всички свързани показатели, без да се налага къртовски „ръчен” труд за постоянно „ръчно” актуализиране на данни. Може би актуализацията на самите прогнози ще изисква критично мислене и някои изменения да бъдат извършени „на ръка”. Но основната част от текущата агро-статистика и агро-бюджетиране може да се автоматизира посредством софтуер.

Стигаме и до поредно конкретизиране на „новото” в предложените борси. Новото е че се създава (виртуален и до някъде физически) единен център през който минава цялата информация за пазара. Физически погледнато „старите” активи продължават да действат. Старите складове, камиони, старите общински пазари и т.н. продължават да оперират съгласно новите законови разпоредби. Но новото административно звено към борситеще трансформира досегашните операции на съвсем друго равнище, невиждано, по отношение на динамика и ефективност.

От една страна тези борси държат под отчет цялостното „ТЪРСЕНЕ” за региона, тъй като всички търговци на дребно, желаещи да закупят на едро и да продават в последствие на дребно плодове и зеленчуци ще са задължени да подават в борсите прогнозни „ЗАЯВКИ”. Представете си само как цялостното прогнозно ТЪРСЕНЕ за региона бива подавано (дали на хартиен носител или онлай чрез сайта на борсата) в единен ценър за обработка на информацията. Още, представете си че подаденото като заявка за определен период (примерно близките 1-2 седмици) следва ЗАДЪЛЖИТЕЛНО да се изпълни от купувача.

От друга страна, благодарение на софтуер за управление на ферми, инсталиран във всяко по-значимо стопанство, както и благодарение на цялостна административна система от инспектори и лични консултанти ще се поддържа база данни за прогнозното „ПРЕДЛАГАНЕ” и очаквано отклонение „прогнозен излишък/дефицит“.

От трета страна, същите тези борси контролират вноса. Те ще издават определена документация за внесените в страната плодове и зеленчуци (подчертавам че става въпрос за стока внос, не транзит). Като външна граница на ЕС, България е задължена да спазва приетите от Европейската комисия тарифи за облагане с мита на вносни стоки и тяхната промяна се извършва от нея. Търговските отношения м/у ЕС и Средиземноморския регион се регулират от програмата за сътрудничество EUROMED и поради тази причина страните от този регион ползват преференции при формирането на митническите ставки за внос в ЕС. Всяка култура е обект на определена договорка и страната ни няма особена дума по този въпрос. България може много трудно да се противопостави на вноса от трети страни, тъй като това е свързано с търговския процес в целия Европейски съюз. Никоя от големите страни членки няма да пренебрегне собствените си интереси за сметка на България. Турция е основният снабдител на ЕС със селскостопанска продукция, като доставките се извършват през територията на България. За продажба на родните пазари остават 10% от общото количество внесени плодове и зеленчуци, отчетени на българо-турските КПП. Останалите 90% са предназаначени най-вече за Германия и Австрия, както и за страни от бившия съветски блок.

Какво излиза! От една страна през България минава основният трафик на зеленчуци и плодове за към Севера, и просто няма как да на прескочат, но от друга страна нищо не можем да направим, че да се „възползваме“ от благоприятното си географско положение!

Разбира се, че няма как да не спазим приетите тарифи и условия. Но ако проявим определена доза изобретателност, аз лично считам, че можем да обложим по един скрит и завоалиран начин 10те процента предназначени за България от цялостния турски трафик, както и вноса от други страни. И определено си струва упражнението! Само си представете какво може да стане с икономиката ни ако благодарение на тези средства „чопнати“ от вносителите един ден станем конкурент на Турция по отношение на Германския, Австрийския и др. пазари... Нали точно по подобен начин Корея стана лидер в производството и износа на леки коли като тарифира вноса и даде възможност на местните производители да се развият, първо на местна почва? Ние не можем да го направим явно, защото си имаме „ГОСПОДАРИ/ партньори и др. фактори“. Но ако сме хитри... и замаскираме това като „договорни отношения м/у фирми“...

По отношение стоката която ще се реализира в страната ни, правителството има право и е длъжно да вземе мерки така щото тази стока да съответства на определени стандарти за качество. Правителството има право да задължи вносителите (подчертавам става думата за стоката която е внос, не транзит) да предоставят определена документация. Част от тази документация може да бъде (задължително) издавана от административните отдели на борсите. От друга страна административните отдели на борсите по никакъв начин не може да бъдат задължени да издават подобна документация без преди това въпросните вносители (дали български или чужди юридически лица) да подпишат договор (за извършване на ред „услуги”). И никой не може да задължи тези борси (тъй като са частни компании) да извършват услугите си безплатно. Така по един завоалиран начин, замаскиран през частни фирми и договорни отношения м/у частни фирми, дефакто вноса на плодове и зеленчуци може да се обложи с допълнителен/ скрит данък. Скрит данък, защото генерираните от борсите средства от комисионни ще служат за финансирането на дейността на борсите. А дейността на борсите ще е строго регламентирана и регулирана от държавата.

В случай че тези такси за оказани услуги не са в болезнено високи размери, в случай че касаят само стока която е предназначена за страната, не е транзит за други страни, в случай че тези такси са в следствие на подписани договорни взаимоотношения м/у фирми (а държавата привидно няма никакво отношение към обстоятелството че борсите изискват определено заплащане за своите услуги) то считам че никой няма да ни се намеси в делата, защото страната ни не възпрепятства вноса към трети страни / и не нарушава поетите ангажименти за относително безпрепятствено движение на стоките.

При условие обаче че успеем да таксуваме вноса с 5% + още 5% от търговците на дребно + 5% от местните производители. Ще се генерират достатъчно средства които да финансират издръжката на армия от експертен персонал (до 3000 души експерти със средна заплата от 2000 лв./месец). Освен това, ще бъдат заделени достатъчно средства за финансирне на ИТ проекти по създаването и разпространението на специализиран софтуер за управление на ферми, както и друг вид софтуер, необходим за цялостното опериране на борсите от нов тип, със съответстващата агро-статистика от нов тип и агро-бюджетиране от нов тип.

Считам че вече може да си представите възможностите на един пазар (виртуално и физически организиран) при който ТЪРСЕНЕТО е известно за месеци напред, ПРЕДЛАГАНЕТО се планира и актуализира постоянно, вносът също е под контрол и на практика в началото дейността на борсите се финансира именно от вносителите.

На даден етап, отчитането на „търсенето” не е ефективно и до голяма степен е в рамките на сивата икономика. Планиране на „предлагането” просто не се прави. Няма кой да поеме (освен държавните чиновници) ясна отговорност и да окаже качествена екпертна помощ на производителите... На този етап.., всичко е оставено на самотек, без желание нещо да се измени към по-добро.

От друга страна, ефективността на пазар, при който всичко е планирано и постоянно актуализирано, не може да се сравнява с текущите опции, а благодарение на високите технологии борсите от нов тип са ПОСТИЖИМИ.

Послепис:  Драги читателю, благодаря ти за вниманието! В момента провеждам информационна кампания по популяризиране на идеята. Ти също можеш да помогнеш за популяризирането на плана. Създадена е фейсбук група за хората които споделяме тази идея, присъедини се към нас!  Линк към групата: