В борба за добавена стойност

Един от абсурдите, които чух напоследък е твърдението, че преките чуждестранни инвестиции са вредни, защото като резултат източвали и последните стотинки от джоба ни. В случая се има в предвид, например как едни или други западни „ритейлъри” са си купили земя в България, инвестирали са някой лев в построяването на търговски площи, а оттам оставят стотинки за местните работници, източвайки добавената стойност извън държавата.

Да се твърди обаче, че инвеститорите ограбват страната ни е абсурдно (още повече че има инвестиции, които създават и полезни странични ефекти). Истината е, че ние сами-себе-си ограбваме, и по-точно, некадърните ни правителства го правят.

Много ясно, щом имаме за правителства рушветчии, тях няма да ги е еня кой, как инвестира, при какви условия и т.н. И след като е взет вече рушвета, отгоре си траят. Най-много да дойде следващото правителство от други рушветчии, които не са си топнали от меда и почват да създават допълнителни проблеми, от които резултатът е ново бърникане в нашите джобчета.

Но не е проблема само в рушветите. Законите ни са абсурдни. Абсурдни са не като ги сравним със западните, а именно, защото в ситуации които не са аналогични на западните, ние се мъчим да прилагаме западни принципи и мерила. Чиста проба идиотизъм, защото нашата ситуация е различна и на нас ни трябва съвсем друг подход.

Вчера по новините даваха как в Ирак производителите се оплакват, че държавата не ги пазила от вносната продукция. Те нямат достъп до финансиране и съществуват куп бюрократични пречки, а в същото време трябва да се конкурират с внос от „Запада”... При нас не е ли същото?! Добавената стойност „изтича” навън - именно защото местните създатели на добавена стойност са притиснати в ъгъла, а чуждите мега-търговски вериги са оставени да си развяват байрака (щом си платят „входното билетче”).

Най-голямото престъпление е че единственото ни природно благо (плодородната ни земя) е неоползотворена, а в магазина купуваме ли купуваме вносни продукти. Такова е положението във всички сектори на икономиката (особено там където „бди” комисията по защита на конкуренцията).

Но някак си, най-боли като виждаш един стратегически за икономиката ни отрасъл – съсипан (хайде не е съсипан съвсем, но вместо да имаме земеделие което да повдигне икономиката ни до истински-европейско-ниво, ние сме най-бедните в Европа /с най-малко доходи и добавена стойност на глава от населението/).

И защо купуваме гръцки/турски и т.н. зеленчуци? Отговорът е защото си нямаме достатъчно свои. Толкова малко произвеждаме, че дори и нашите (скромни) нужди не можем да задоволим. Защо произвеждаме малко? Защото земеделците нямат добри (финансови/ законови/ логистични) условия да произвеждат. Какво означава „добри условия” за производство? Добри условия са всичко, което прави така, че добавената стойност, в колкото се може по-голяма степен, да остава при производителя, а прекупвачите и търговците да оптимизират и да са ефективни, а не кожи да дерат.

При условие че от най-близкия земеделец (в радиус от 100 км.) можеш да си купиш стока поне 3 пъти по-евтина от магазина, значи нещо доста се е объркало! Разбирам за логистика и дистрибуция нещата да се се оскъпили със максимум 80-90%, но с 200%, това вече не се трае!

Мислите ли си, че бай Иван, ако и той имаше възможност да продава стоката си двойно по-скъпо нямаше да произвежда? Ще произвежда и още как! А вие, ако имате възможност да си купите стоката от бай-Иван 30 - 40% по-евтино вместо същата стока от лъскавия супермаркет, ще си купите ли от бай Иван или предпочитате да ходите до мола?

Изводът: вместо молове, трябва да строим борси за производители. На пръв поглед този извод звучи като някакво неефективно и необмислено решение, но не е така.

Някои ще кажат че „вече има борси за производители”, че „бай Иван просто не може да се конкурира с турските и гръцките производители” и т.н.

Аз ще кажа първо, че съществуващите борси за производители са недостатъчно, трябват още. Второ, видът, локацията и услугите на тези съществуващи борси не позволяват на крайния потребител да си купи стока оттам, т.е. необходими са (ако ще и законови) мерки така, щото всеки да може да си купи (удобно и лесно) стока на дребно от такава борса.

Така на бай Иван ще му се разрешат законовите, административните и логистичните пречки пред това да продава стоката си на изгодни за него цени. Така „ритейлърите” няма да имат възможност да си играят с цените, тъй като ще бъдат притиснати, от една страна, от производителя (вече с пряк достъп до крайния потребител), от друга страна от купувача.

А онези, които си мислят че Бай Иван, който е на максимум 100 км. от вас е по-малко конкурентноспособен от бай Хасан или бай Петрос дето са на 700-800, че и над 1000-2000 км. от вас (при сегашните цени на горивата), ще им кажа просто, че нямат акъл, и това е.

По въпроса за това дали подобни действия (създаването на специални борси за производители) е ефективен стимул за производителите, могат да се направят следните коментари:

А) Ако тази политика се облече в разумни законодателни практики (безвъзмезно/преференциално предоставяне на общинска/държавна земя за целите на борсите); (законови рамки които дават предвидимост на приходите/разходите на подобни борси); (данъчни преференции/ стимулиране); (адекватни административни процедури и комуникация)... то подобни начинания бързо ще намерят желаещи инвестиори и финанси.

Б) Ако подобни борси се създадат, така че да са удобни както за производителите (оборудвани с адекватни складови съоръжения, лесно достъпни транспортно, ефективно и ясно оформяне на всякаккъв вид документация, обезпечен достъп до необходимите административни органи, активна информационна политика и т.н.), така и да дават лесна възможност за продажба на краен потребител, на цени от производителя (т.е. по-ниски от магазина), то производителите лесно ще намират ИЗГОДНО финансиране на начинанията си, тъй като рискът в бранша ще е минимизиран. То - крайният потребител ще може да се радва на повече блага за същите пари или да спести средства.

(Вторник, 26 юли, 2011, гр. София)

Критика на коремно-пипковата система

Преди ден чух как колега оценител от друга фирма се мотивирал за въведените от него корекции при оценяване на активи. Вика: „Тупкам се по тумбака, първо с едната ръка, после с другата и каквото ми дойде отвътре – значи толкова.”

Язък, че е бургазлия! За съжаление философията зад тази методика е знакова за цялата ни държавна, общинска, публична и частна обществена система. Факт е, че българските финансисти нямат никакво доверие на публикуваното от Националния статистически институт – основен източник на националната ни макроикономическа база данни.

Факт е че самите служители в статистическите учреждения към Министерствата на Финансите и Икономиката сами си казват че нивото на дейността им се свежда до: „Ами мислим си ги цифрите по системата едно-към-гьотере или едно-към-Витоша”.

За толкова пари – толкоз!

Представете си тогава как на нас ни се планират законите и политиките в държавата. На база на едни компрометирани цифри и това е обществена тайна – всички знаят че е така!

Външните икономически анализатори също нямат вяра на родната ни статистика. В резултат те се стремят да ползват извадки от „авторитетни” източници като МВФ, СБ, СТО и т.н., които познайте от къде черпят данните? Пак от НСИ, най-много да нанесат корекции по споменатата вече коремно-пипкова система.

Демек – за такава бедна страна – толкоз!

В такъв случай правете си сметка как се планират и прогнозират ефектите от планирани данъчни политики, национален бюджет.. Ами то е ясно – по коремно-пипковата система!

Колко всъщност е инфлацията, например, в страната? Според авторитетна и доста скъпо струващата информация от доклад на The Economist Intelligence в дългосрочен план план се прогнозира 3% инфлация, странно, при условие че НСИ съвсем до скоро отчитаха дефлация от -0.5%.

ОПА!

Ами как при това положение предприятията ще правят бизнес плановете си!? Коя цифра би взел на в предвид? Явно пак ще трябва коремно-пипковата система да играе.

Един вид всичко се планира «на око» както на макроикономическо, така и на ниво отделно предприятие.

Но няма да се плашите, да не си мислите че само ние сме така? Същото е навсякъде – нарича се статистическа грешка и при тази система, в която функционира целия свят - не може друго яче.

Както е казал Сталин: «Смъртта на един човек е трагедия, смъртта на милиони е вече статистика».

И не си мислете че ефектът на стъкмистиката в глобален план не ни убива! Има едни документи, в които е ползвана статистиката от едни други времена на малко повече ред. Това е документът изготвен през 1990г., наричан още Планът «Ран-Ът». Това е практическият план по който се провежда трансформацията на страната от планова икономика в пазарна.

Тук ще дам за пример колко точно може да се прогнозира, когато има в наличност добре подредена информация, останала от соц. времената. Като видите какви са ефектите от анализ на верни статистически данни, представете си какъв ще е ефектът от неверни. За жалост примерът не е радостен.

Планът е разработен от националната търговска камара на САЩ, документът не е публично оповестен, аз лично се натъкнах на извадки в интернет и приемам на доверие тези извадки само заради факта, че и от други познати (които са били близо до властта по онова време) съм чувал същото.

По покана от правителството на Андрей Луканов у нас пристига екип от 22ма специалисти, начело с Ричард Ран и Роналд Ът. За да разработят «Проект за преход към пазарна икономика и демократичен капитализъм». Към тях се присъединява и екип от 29 български специалисти.

Това е практическата програма, по която се измени обществения строй в България. Интересно е да се знае, че докладът по «Проекта..» е приет от народното събрание с ръкопляскания, а по един екземпляр от него е получил всеки от депутатите.

В него има и специална поверителна част, която е засекретена. Това е разделът «за цената на прехода». В-к «Труд» от 9ти декември 2000г. публикува коментара на Георги Тамбурев за програмата «Ран-Ът»: «Чета и косите ми настръхват, все едно чета Откровението на Йоан или предсказанията на Нострадамус за Апокалипсиса... Очаква се невиждан глад. Българинът все по-трудно ще се изхранва. Най-уязвимата част от населението – децата и възрастните ще получат тежки хипотрофични увреждания от системно недояждане. Непрекъснато ще се увеличава дистанцията между цените на стоките и заплатите. Покупателната способност на населението непрекъснато ще спада и ще достигнем до нивото, нужно само за биологично оцеляване. Ще се появи безработица, предвижда се нивото й да достигне до 1 милион. Най-квалифицираните млади българи ще напуснат страната. Ще възкръснат отдавна забравени болести. Всичко това може да породи силни обществени сътресения. Затова трябва да се въвеждат постепенно като се държи сметка за прага на издръжливост на народа. Американските специалисти и българските експерти ни казват в очите какво ни чака».

На 117-а страница от поверителната част на програмата се казва, ве българската икономика, в условията на пазарен принцип е предназначена да изхранва 5 милиона души.

Вече 1 милион измряха или избягаха, ако трябва да се придържаме към плана – остава да намалеем с още 2 милиона. Но у нас все още много хора имат апартаменти, вили, собственост и това ги прави относително независими. Въпреки че последователно бяха ликвидирани селското стопанство, промишлеността, транспорта (речен, морски, въздушен), военно-промишления комплекс, атомната ни енергетика... Вече 20 години изпълняваме безотказно плана и страната ни е единствената в света, която извърши почти 100% разрушителна приватизация. Но планът «Ран-Ът» не успя, според него още преди 10 години трябваше всички българи да станем напълно зависими от банките и да нямаме собственост, а инфлацията да е унищожила спестяванията ни.

Въпреки трудните условия, българинът успява да пробива. По някакъв ирационален начин ние оцеляваме, като харчим повече, отколкото изкарваме. Никой математик не може да си го обясни. Отговорът може да се крие в нашия балкански манталитет, който ни е запазил през вековете.

Време е българите да се вдигнем и да поправим нанесените ни злини.

Всеки дебит генерира кредит и всеки кредит генерира дебит

За някои болести има лек, за други няма. За щастие технологичният напредък вече е решил въпроса с въвеждането на по-голям ред в информационния поток на икономиката ни. Решението може лесно да се приложи, както на ниво една държава, така и глобално.

Добра/Лоша, но факт, ние живеем в някаква установена и изградена система със свои закони и закономерности. Тази система функционира на базата на механизъм от правила и закони. До голяма степен, системата е до толкова подробно разработена (поне в теоретичен план), че можем директно да я въведем в софтуерна програма и тя да функционира почти безотказно, естествено като бъде настройвана и сюпервизирана от съответните специалисти.

Да вземем например установената система за счетоводство (впрочем измислена още през Ренесанса от банкерската фамилия на Медичите и доста добре развита до днес).

Основното при осчетоводяването (освен ръководните принципи) са така наречените „първични счетоводни документи”. Тези документи се сортират и придвижват по финансовата информационна система на отделното дружество спрямо строго установения Национален сметкоплан, който задава точно определено място – точно определена сметка за всяка търговска операция.

Въпросните първични счетоводни документи са добре известните ни: фактури (инвойси), приходни/разходни касови ордери, бордера, платежни нареждания, протоколи, складови разписки и т.н.

Самите те са в следствие на други юридически документи като договори, т.е. не би трябвало да се появява фактура за продажба на стока, без преди това някъде, някога да е сключен договор за продажба на същата.

Доказателство за безотказността на тази система е, че вече редица компании предлагат на пазара специализиран софтуер, който само на база електронни фактури може да води напълно автоматично счетоводството на малко предприятие. Например Майкрософт наскоро видях, че са пуснали такъв продукт за малки фирми, които не могат да си позволят да плащат на счетоводител.

Да не говорим за примери с големи корпорации, където не само счетоводството, но и складовете и цялата логистика е почти напълно автоматизирана и счетоводителите само сюпервизират процеса и дават команди за касовите ордери, платежните нареждания и разпечатка, изпращане на фактури.

Мислейки над въпроса започвам да си представям една глобална, единна система в която всички документи са в електронен формат, така да го кажем „интелигентни” електронни юридически , счетоводни и други документи които спрямо функцията си автоматично задействат процесите в системата.


Тук говоря за абсолютно всички документи, като почнем от юридическите устави, договори между фирми и частни лица и държави; удостоверения, наказателни актове на полицията; държавни закони, наредби, правилници; съдебни решения, постановления... И т.н.

Всички тези форми на медиатори в комуникацията на системата имат своето предназначение, ако са програмирани добре могат да я движат почти автоматично!

Нека си представим, че всички предприятия в страната са снабдени с този глобален софтуер за управление на предприятието, свързан с всички държавни учреждения в реално време.

Пример: Предприятие А е сключило договор с предприятие Б за доставка на стоки. Предприятие А получава фактура от Б, заедно с пристигането на доставката в склада. От счетоводството в реално време чакат служителите в склада да направят проверка и съответно да подадат електронна складова записка. В случай че всичко е наред, електронната фактура автоматически ще генерира дебит в краткосрочните активи на предприятие А и съответно кредит по разплащателната сметка (или кредит по сметка разчети с доставчици ако плащането по договор не е необходимо да стане на момента).

Но да кажем, от склада докладват, че доставените стоки не отговарят на изискванията на договора по количество и качество. Предприятие А автоматически чрез софтуера съобщава на Б за рекламация. Стоките се приемат в склада на А за отговорно пазене и (автоматически) действието се отчита по сметка за отговорно пазене като дебит и като кредит по сметката за „разни пасиви и задбалансови сметки”.

Ако предприятие Б реши да отхвърли рекламацията, то софтуерът уведомява органите от съответния градски съд и автоматически генерира завеждане на дело. Софтуерът на компания А генерира автоматически нова сметка „вземане по съдебни спорове” и т.н. до произнасянето на съда, чието електронно решение автоматически ще генерира друго движение в сметките. Тъй като системите на двете фирми са свързани глобално с цялата държава и с всички други фирми, то е ясно, че съответните автоматични записвания протичат и в софтуера на компания Б.

Примерът, който давам би се случил долу-горе по същия начин и сега, само че доста по-бавно и не автоматично.

Свързани в една хранилка

Спомнете си какво казах в началото за статистиката ни и за това как на тази база се планира държавното управление и бизнес плановете на отделните фирми. Ами ако всички участници в икономиката се свържат в една система, която в реално време да отчита всяка протекла транзакция? Тогава, смятам ви е ясно че споменатият проблем отпада.

Отпадат доста проблеми. Представете си, че в системата са включени не само държавата и фирмите, ами и всеки един гражданин. Не знам дали сте ползвали досега електронно банкиране, но говоря за същото, само че в глобален план. План, при който всеки гражданин разполага с карта (същото като дебитните карти) и онлайн сметка, на която се отчита всяко постъпление и разход. Представете си, че хартиените пари са елиминирани като средство за заплащане в страната (туристите могат да ползват дебитни/кредитни карти или карти за туристи, които могат да купят във всеки клон на всяка банка). Тогава „интелигентните” сметки, фактури, документи и виртуални пари ще текат по системата в реално време и с невиждани досега възможности за проследяване на източника на всяка транзакция по веригата.

Считам, че ако това се направи и хартиените пари изчезнат от употреба, на сенчестия бизнес ще им е доста сложно да извършват търговска дейност или да укриват данъци.

Като казах данъци, представете си, че от министерството на финансите могат по всяко време да си свалят цялата база данни на глобалната система да я пуснат в симулатори и да разиграват на компютъра си какво би станало, ако се измени един данък или се промени закон. Това ще сложи край на горчивите експерименти с неправилни икономически и финансови политики, или поне ще сведе доста риска.

Като цяло сега ви говоря да направим така, че всички фактически и нагледно да се обединим в единна, координирана хранилка. Така или иначе ние всички хора по земята сме взаимосвързани и сучем от пъпната връв на майката Земя, но разликата ще е огромна, ако създадем огледало с помощта, на което да се гледаме постоянно отстрани и да вземаме по-адекватни мерки.


Икономика на глобалния мониторинг

Знаете ли, доста икономисти, най-вече американски веднага биха ме упрекнали, като говоря за система, в която всички транзакции се наблюдават централно, че проповядвам опасни идеи, заплашващи демократичната пазарна икономика. На такива ще им кажа – ДРЪЖКИ!

Нищо не заплашвам. Подобни обвинения неистово до скоро отправяха онези, които са виновни за сегашната икономическа криза към г-жа Бруксли Борн, директора на Commodity Futures Trading Commission [CFTC] – (комисията за надзор на търговията с опции в САЩ). Тя предупреждаваше и настояваше за засилване на контрола над пазара на опции още преди да се спука балона „дот.ком” - Тогава Алан Грийнспан (председателя на федералния резерв) й затваря устата, точно преди катастрофата през 2008ма тя пак настоява в качеството си на директор на комисията, уж създадена да контролира този опасен пазар, но не, пак финансовото лоби на Уол Стрийт си налага своето и БУМ! Поредният балон се спука!

След това Алан Грийнспан се появи още само веднъж пред медиите като препикано мушкато и само каза – „съжалявам, не бях прав”.

Това, за което говоря аз съвсем не е добре познатата идея за централно планова икономика (социализъм/ комунизъм + тоталитаризъм), а нещо съвсем, съвсем друго.

Нека уточним какви са „родовите” разлики между централно планова икономика и пазарна такава: при първата цените на стоките се планират от централния орган за управление; при пазара цените (теоретично) са резултат от равновесието между силите на търсене и предлагане; при първото няма частна собственост и частен бизнес, всичко (теоретично) се притежава от обществото; при пазара – ясно как.

Икономиката на глобалния мониторинг си е същата добре позната пазарна икономика, но с много по-засилен контрол върху нея, посредством генерално технологично решение (и изваждане на хартиените пари от строя с въвеждане на виртуални, „интелигентни” пари). Чрез създаването на единна информационна система в която са включени абсолютно всички граждани, юридически, физически лица, децата (на които към сметката на родителите им се открива под-сметка с детска разплащателна карта и родителски контрол).

Включени постоянно към системата, органите на властта, от една страна, ще могат по един много по-усъвършенстван начин да планират, като ползват възможно най-пълни и точни данни за провеждането на предварителни симулации, преди да гласуват нов закон, данък, наредба и т.н. Фирмите също ще получават (до толкова, до колкото имат разрешение за достъп) най-необходимата и вярна информация за пазара, така че да не си правят криви сметки. Гражданите ще са също постоянно включени в системата и всякакви нередни и опасни транзакции ще лъсват моментално (покупка на оръжие без разрешително, стоки за които няма фактури, показващи произхода им и т.н.).

Изобщо Икономиката на глобалния мониторинг, от една страна не ни тласка към смяна на режима, но в същото време ускорява неимоверно пътя ни към бъдещето.

14.01.2010

София

PR Academy in Facebook

Visit PR Academy Public Facebook Group!
click me ;)

„Източна наслада” епизод на BBC за България

„Източна наслада” (2007) е част от новата травъл поредица на британския комик и тв водещ Майкъл Палин за Би Би Си „Новата Европа” – разказ за развитието на източноевропейските страни почти две десетилетия след падането на Берлинската стена.

При представянето на филма на 12-тото издание на София Филм Фест, въпреки специалното внимание, което филмът обръща на страната ни, публиката не остана доволна заради символите, с които е представена страната ни.

В лентата, България е представена от суперзвездата на родния попфолк Азис и последователите на Петър Дънов от общността Бялото братство.

Впечатленията и преживяванията на Майкъл Пейлин от България са по време на снимките у нас през август 2006 г. Той избира за свой гид именно директора на въпросния София Филм Фест – Стефан Китанов, шефката на международния отдел Мира Сталева и младата режисьорка Мая Виткова.

В обекти на внимание за Пейлин и неговия екип се превръщат празненствата на „Бялото братство” в Рила, конните надбягвания в Столипиново, Перперикон, амфитеатърът в Стария Пловдив. Има и интервю с Азис. Гвоздей в програмата при българското гостуване на Майкъл Пейлин обаче е варенето на семейната ракия на Стефан Китанов и баща му Тодор, известна като Дядо-Тотовата, ритуал, който английският комик и телевизионен водещ също превръща в достояние за зрителите на Би Би Си.

Ентусиазирано ни информират от Kafene.bg , от своя страна информирани от още по-ентусиазирания Стефан Китанов

Пътешествието на Пейлин из Източна Европа е документирано още в DVD колекция и книга.

В мрежата за видео-споделяне www.youtube.com може да се намерят няколко откъса от „Източната наслада” на Би Би Си: на някои може и да не им се хареса това което ще видят, но е факт, че показаното от Пейлин е нашата реалност. Светът възприема България или като „загадъчна дестинация”, където до ден днешен живеят екзотични племена с причудливи ритуали, напомнящи на западния турист „тъмните векове на средновековието”, или по-зле – същото, ама без романтиката…

Michael Palin in Bulgaria.
80 hours around Plovdiv Gypsy districts - Stolipinovo, Shekera, Izgrev

Michael Palin in Bulgaria, Plovdiv Gypsy districts



Michael Palin in Bulgaria - Interview with Azis



Michael Palin talks about New Europe

Преходът към ОНЛАЙН ЖИВОТ – забавно и полезно обяснение на процеса

Our product is explanation.

Ние използваме видео от рисунки, за да направим сложните идеи – разбираеми.
Ние представяме темите на „прост английски” като ползваме кратки и разбираеми видео клипчета във формат, който нарекохме „Направени от хартия”

Вижте "Podcasting in Plain English" за пример:

Podcasting in Plain English


Все повече проценти от нашия живот се прехвърлят ОНЛАЙН . Sachi LeFever и Lee LeFever обясняват как и защо да извършваме дейностите от битието си посредством новите технологии. Какво представляват RSS емисиите и как и защо да ги ползваме; какво са социалните медии, и какво е това Social Bookmarking? ; Блогът и нашето право на изразяване?; споделянето на снимки и видео в социалните мрежи…

The Common Craft Show съчетава забавление и информация на тема как да живеем онлайн – ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ ;)

Social Media in Plain English


Social Bookmarking in Plain English


Online Photo Sharing in Plain English


Wikis in Plain English


Twitter in Plain English

В търсене на „Якото” или какво искат децата

Sprite Understand Us – It’s one of Us!

Не е ли носталгия да си мислим че когато ние сме били млади е било – различно? Че нещото, което наричахме младежка култура идваше от нас самите, а не към нас? Начин да изразиш себе си, а не начин да консумираш?

FRONTLINE кореспондентът Дъглас Рушков (Douglas Rushkoff) изследва тактиките, техниките, и тийнейдж субкултурите в процеса на маркетинговото завоюване на „Якото”. "The Merchants of Cool" е филм-продукция на Barak Goodman и Rachel Dretzin, в програмата са включени разговори с топ маркетинг специалисти, културни/ медия критици, и се разкрива връзката между медиите и днешните тийнейджъри на Америка, където всеки копира от другия своята идентичност.

Тийнейджърите са най-атрактивната демографска нисша на консуматорите в Америка. Над 33 милиона, съставляват най-огромното поколение някога виждано. 2000 година американската младеж похарчи над 150 милиарда долара.

Но маркетингът към тийнейджърите не е така лесен както може би мислите. Марекелозите трябва да намерят подход, който да изглежда истински: в очите на тийнейджърите; накратко, да станат самите те „яки”. И така, в търсене на поредното яко нещо са разработили един почти антропологичен метод за изучаването им, анализирайки всяко тяхно поведение, движение както натуралистите наблюдават дивите животни в естествения им хабитат.

Какъв е резултатът? Светът в който израстват децата е свят, създаден от маркетинга. Само с една разходка по улиците на големия град, съзнанието на средностатистическия тийнейджър обработва поне 3000 рекламни послания на ден и 10 милиона рекламни послания до навършването на пълнолетие. Потресаващи са и количествата на рекламни апели по телевизията или интернет. Заслепява ги постоянна фортуна от марки, всичките състезаващи се за потребителската лоялност на едни и същи деца. И за да спечелят тази лоялност, маркетолозите смятат, че е нужно да говорят езика на тийнейджърите напълно.

Hunting For Cool



В момента, в който някоя компания попадне на поредната тийнейдж субкултура, която все още е ъндърграунд, още не се е популяризирала комерсиално, тази компания може да бъде първата, която да експлоатира, въведе новата тенденция на пазара. И именно тук е парадоксът в „ловенето на яко”, то убива каквото намира. В момента, в който маркетолозите открият нещо яко, то спира да бъде яко.

Какво им остава на маркетолозите да направят? Отговорът, според тях е: да станат самите те – яки. Така постъпиха “Sprite”. През 90те “Sprite” беше поредната газирана напитка, бореща се за дял от пазара. Те създават фокус групи с тийнейджъри, с цел да разберат какво не е наред в маркенинговия им подход. От разговорите с децата, разбират, че те, така са залети с реклами, че са станали доста цинични по отношение на същите тези неспирни реклами. Затова, новото послание в рекламите на “Sprite” не е рекламно, поне не на пръв поглед, то е анти-рекламно, осмиващо същата тази неспирна реклама, към която принадлежат. Целевият ефект е децата да си кажат: “Спрайт” нас ни разбира – „той” е един от нас.

За известно време тази тактика работи, но не задълго. Скоро, собствените фокус групи на „Спрайт” сигнализират че децата започват да разгадават тази анти-маркетинг маркетингова кампания.

Затова „Спрайт” опитват нещо наистина радикално, насочват се към Светая светих на Куул-културата: Хип-Хоп музиката.

Хип-хопът за маркетолозите се превръща в онова средство, което ще им даде възможност да комуникират с тийнейджърите по начин, непостижим до тогава. И начинът е: чрез установяване на взаимовръзка с хип-хоп изпълнителите. С този ход „Спрайт” заявява: Ние искаме да бъдем част от живота ви, не само да продаваме продукта си!

„Спрайт”, вече не продават продукта „Спрайт”, те продават факта че разбират културата, продават лайфстайл.

Under-the-Radar Marketing



И методът проработва, благодарение на тийнейджърите, които го купуват – „Спрайт” е най бързо развиващата се напитка в света. Под логото на компанията, изнасят концерти най-известните хип-хоп изпълнители, това е ултиматният брак между корпорация и култура.

Днес, пет мега корпорации „държат” продажбата на почти всичката „младежка култура”. Те гледат на тийнейдж-пазара като част от огромната си империя, която колонизират. Тийнейджърите за тези мега корпорации са като Африка за Британската империя… И оръжията им са филми, музика, книги, сайтове, събития, дрехи, спортни отбори.., и т.н., и т.н.

The MTV Machine



От петте медийни гиганти, най-„якият” конгломерат е “VIACOM” и бижуто в короната на “VIACOM”, разположени на втория етаж – MTV, които само за 2000 г. им донасят 1 милиард долара печалба.

Няма нищо в MTV, което да не е с търговска цел и насоченост. Само нека се върнем на предишния пример със „Спрайт”.., коя мислите че е телевизията, отразила всичките „Спрайт”-хип-хоп концерти?

Но MTV добре разбират, че правото да бъдеш „куул”, не им принадлежи по рождение. Множеството случаи на спадове в печалбите са им поднесли този урок по трудния начин – със загубата на пари, предварително планирани пари, които на са били спечелени от MTV-машината. Това да си „куул”, ако можем да си представим че е вещ, то тя принадлежи на децата, а децата постоянно се променят. Ако искаш винаги да си „куул”, трябва постоянно да се променяш и ти с тях.

Цялата концепция на „новото” MTV се състои в постоянно учене на това какво искат децата – и доставянето му. За да се подсигури стабилността на марката, MTV трябва постоянно да са сигурни на къде точно вървят тийнейдж-тенденциите. Маркетинговите проучвания са „мантра”, а техният „гуру” е Тод Кънингам (Todd Cunningham). Неговият метод, както самият Кънингам (Cunningham) го нарича: „етнографско проучване”. Обикновено той посещава някой типичен MTV-фен в дома му, и с изучаването на фена, в собствения му хабитат, MTV се надяват да получат жизненоважната информация за целевия демографски сегмент. Тод Кънингам се интересува от най-житейските всекидневни аспекти от живота на фена, като например как точно се развиват нещата с приятелката му, с родителите му, какви дрехи носи, защо ги носи, как и т.н.

Какво се случва в крайна сметка с всичките тези щателни проучвания и събиране на данни? Щом вече цялостната информация е пресята, какъв портрет на американския тийнейджър се появява?

“The Mook”



Критиците го нарекоха „Муук”, можете да го откриете във всеки ден и час, някъде по MTV. Той не е реален, това е общосъбирателен образ: подивял, шумен, крещящ в лицето ти.

Може би, тези проучвания не целят да разберат какъв е тийнейджърът като личност, те целят да разберат младежа в аспект на клиент. Все пак това е „пазарно” проучване. MTV – изучава децата, НЕ, за да ги направи щастливи, НЕ, за да стартира проект с някакъв нов вид музика или нещо. MTV – провеждат процедура по настройка на честотните вълни, за да знаят как “VIACOM” да продава. Не съществува такъв „Муук” реално, той е изкуствено изработен, за да може да се трупат печалби от една тласкана от тестостерона лудост. MTV – грабват тийнейджъра за онези неща под пояса и после посягат към техните портмонета.



„Кечът” е най-популярната форма на забавление за тийнейджърите днес. Невероятно привлекателен за средностатистическия тийнейджър (през 2000г. само по MTV – над 15 милиона са били зрителите на този вид шоу). В случая плашещото не е „насилието” в кеча (ясно е че всичко е нагласено, представление), плашещ е рейтингът, огромната гледаемост на нещо, което нито е спорт, нито е шоу, просто разпространение на низки страсти и безкултурие в невиждан мащаб досега.

"The Midriff"



Ако общосъбирателният образ на момчето тийнейджър, създаден от MTV в САЩ се нарича „Муук”, стереотипът за момичетата, можем да го наречем условно „Мидриф”. Ако „Муук” е недорасъл и див, тя - „Мидриф” е преждевременно пораснала. Ако него не го е еня какво хората мислят за него, то, тя е погълната от външния си вид и поведение. Ако негова „запазена марка” е грубостта, нейната е СЕКС.

Архитипът на „Мидриф”, без съмнение е тийнейдж мега звездата Бритни Спиърс, нейният албум Ups I Did It Again продава над 18 милиона копия. Тя завоюва сцената на 16 години с песента си Baby One More Time в ролята на палаво момиче в католическо училище.

Със своето разсъбличане (буквално) на сцената, Бритни, не просто плакне очите на момчетата, тя изпраща мощно послание към момичетата: „Вашето тяло е най-силното ви оръжие, ползвайте вашата сексуалност, дори да не я разбирате още!” И точно това послание е най-важното, защото най-лоялните фенове на Бритни, всъщност са малките момичета.

Всяка година по света се организират множество конкурси за „млади модели” с милиони малки участнички. Модни агенции за малки момичета има отдавна, но новото днес, е че малките „Мидриф” вече знаят как да се държат, какво да говорят – имат своя модел за подражание. Нови и нови „Мидриф”-„звезди” се набират от шоу бизнеса постоянно, поточната линия за „свежи таланти” никога не спира.

The Giant Feedback Loop



Каква е най-високата цел за една успешна „Мидриф”? Участие в ТВ шоу. Dawson’s Creek е един от най-успешните ТВ сериали в САЩ, шоу за групичка секс-обсебени приятели от гимназията. В първия епизод на Dawson’s една от главните героини – 14 годишната Пейси започва сексуална афера с нейния учител. Този сериал привлича неимоверно количество тийнейдж зрители, най-вече малки момичета. С излъчването на съдържание със сексуална насоченост в прайм-тайма, т.н. семеен час, Dawson’s Creek се изстрелва в топкласациите по рейтинг. Може би случайно, но в крайна сметка, това повдига летвата на тийнейдърските очаквания за секс по телевизията много нагоре, какво очакват децата да гледат сега?

Кой ще надмине Dawson’s? MTV – ето кой. С излъчването на нов, среднощен сериал, неприкрито озаглавен „Съблечени”. А, междувременно холивудски продукции като „Секс игри”, усложняват все повече и повече медийната тактика да се показва съдържание със сексуална насоченост на тийнейджъри. Neal Moritz, филмовият продуцент на „Секс игри”, в търсене на нови и нови начини да привлече младата аудитория – стига до ултиматната формула: комбинацията между секс и насилие в поредицата „Знам какво направи миналото лято”, успехът е предварително подсигурен, тъй като филмът е маркетингово тестван на 11 и 12 годишни. Neal Moritz казва: „Нито един тийнейджър не би се задоволил със стандартен хорър, те искат да видят кръвта и червата, това е което искат”.

Медийните продуценти, оспорват критицизма по темата за излъчването на секс-насочено съдържание към младата аудитория с аргументите, че тийнейджърите, така или иначе говорят и се интересуват само от секс, следователно медиите следва да третират тази тема. Медиите само отразяват реалността. Но наистина ли е така?

Spring Break



Да вземем за пример ежегодната миграция на тийнейджърите към популярния фестивал Spring Break – през последните 15 години, MTV е пакетирало Spring Break като външно ТВ-събитие, (ТВ-събитие на открито). Децата биват приканвани да участват в състезания със секс-намеци на сцената, пред множество от насочени, следящи ги камери. Да, младежите винаги са били щури, но никога до такава степен. Днес, Spring Break-поведението се пренася извън рамките на фестивала, на всяко едно тийнейдж-парти, щом има насочена камера към някого, то, познайте кой поведенчески модел веднага се копира? Кой на кого подражава? Реалният живот и медия-светът се размиват.



Ставаме свидетели на една гигантска пречупена „обратна връзка”! Медиите наблюдават децата и им продават изкривен образ на самите тях, после, децата гледат излъченото и решават самите те да станат този „Муук” или тази „Мидриф”. И медиите са там, за да ги наблюдават, за да насъберат нови образи, и т.н., и т.н.

„Агитаторите” (The Persuaders) или Как Маркетолозите Манипулират Нашите Мисли

…- „Сортирани и пресети ние акуратно спадаме към някое от демографските племена, всяко издигнало тотема на собствения списък от нужди и желания.”… - „Ние всички сме агитатори.”… - „Тайната на убеждението е да съблазним личността да убеди сама себе си”

(2004) PBS Frontline продуцира „Агитаторите” The Persuaders, 90 минутен документален филм, който изследва как културата на маркетинга и рекламата не само влияе на решението ни какво купуваме, но и на начина как ние се себе-възприемаме в света.

Гигантски корпорации харчат милиарди, за да наемат армии от сценаристи, консултанти, лингвисти, антрополози и специалисти доказали себе си като гуру в рекламния бизнес, всичко с една цел – да се повлияе на това как средностатистическия гражданин мисли.

Тяхната цел е проста: да изработят послания които убеждават хората да купуват даден продукт. Те искат не само да ни накарат да правим това което е най-доходоносно спрямо целта им (довери ми се/ купи продукта ми) но също така да ни накарат да вярваме че така ще направим най-доброто за нас си. И всъщност – успяват.

Наскоро писах за The Century of the Self, още един брилиантен документален филм за взаимовръзката между психологията, големия бизнес и политиката – методиката на PR. The Persuaders, „Агитаторите” засяга същата тема като изследва как маркетолозите създават своите кампании и фокусират върху емоционалното обвързване на продукт и консуматор.

Вземайки за пример Президентските избори в САЩ 2004, „Агитаторите” (The Persuaders) изследва методиката на това как политиците лансират своите послания към всяка една демографска група, техника позната като narrowcasting (сегментиране): разработването и доставянето на специализирани послания към определени групи гласоподаватели/ клиенти, базирани на демографски профили.

Този метод изключително се ползва в частния търговски сектор. Компании за статистически данни като Acxiom – водят детайлизирани информационни отчети за потребителските навици, възраст и доходи – и тези статистики се ползват от политици и бизнесмени за разработката на послания, които да бъдат изключително насочени, за да се постигне целевата ответна реакция от купувача.

„Това което консуматорите искат сега е емоционална връзка – те желаят да се свържат с онова, което стои зад марката, отвъд обещанието” – твърди Кевин Робъртс, (Kevin Roberts, CEO of Saatchi and Saatchi Advertising). „Марките, които могат да достигнат нивото на емоциите, които могат да създадат потребителска лоялност отвъд логика и разум, ще са марките които ще печелят”

В добавка към документалния филм, има множество разширени интервюта с политически консултанти, медия критици, професори и известни автори като Наоми Клайн (Naomi Klein). Заслужава си да ги прочетете, ако се интересувате от тази увлекателна тема.

Целият документален филм можете да гледате на PBS website >>>