Изложбата "360 градуса България” в Бургас

България от птичи поглед може да бъде разглеждана в продължение на почти месец от бургазлии и гостите на града.

Уникалната фотоизложба се открива на 26 юни, четвъртък, на площад „Тройката”. Фотосите са на разположение до 23 юли, като посещенията са планирани безплатни - информират от общината.

120 са въздушните снимки на пейзажи от цяла България. Те са правени в продължение на осем години от мотоделтапланер и парапланер. Автор на всички фотографии е Александър Иванов. Природни резервати и значими природни забележителности, язовири и заводи, тучни пасища и овощни градини, рибарници, реки и землища от Русе до Мелник и от Белоградик до Царево са част от заснетото в продължение на години
Всяка от 120 – те фотографии на изложбата" 360 грасуса България" е придружена от пояснителен текст и коментар на автора, съчетан с полезна или тревожна информация за състоянието на съответния природен обект.

The Future of communication

Видео за Бъдещето на Комуникацията

Човекът е ГОСПОД / ТОЙ е навсякъде / ТОЙ е всеки, знае всичко / Това е Новият Свят – „ПРОМЕТЕЙ” / Всичко започна с Медийната Революция / С ИНТЕРНЕТ / В края на миналия век / Свързаното със старата медия ИЗЧЕЗНА / Гутенберг / Авторското право / Радиото / Телевизията / Рекламата / Старият свят реагира / С повече ограничения на авторските права / Нови закони срещу нелегализирана продукция / Напстер / Музикалната peer to peer компания / Са обявени за морално остарели / В същото време / Се появява безплатното интернет радио / TIVO / ИНТЕРНЕТ телевизия / Която позволява на зрителите да пропускат рекламата / Wall Street Jurnal вече е онлайн / Google стартира Google-НОВИНИТЕ / Всеки ден милиони жители на Вселената четат Oh-my-news / Най-големият онлайн вестник / Списван от хиляди журналисти / flickr става най-голямото хранилище / В историята на снимките / YouTube в историята на видеото / Що се отнася до силата на масите / Обособява се нов тип личност / Просуматорът / Производител и Консуматор на ИНФОРМАЦИЯ / Всеки може да бъде Просуматор / Новинарските канали / Стават достъпни онлайн / Блоговете / Стават по-въздействащата медия / Отколкото старата медия / Вестниците / Се печатат безплатно / Wikipedia е най-изчерпателната енциклопедия някога / През 2007 списанието Life приключва съществуване / New York Times продават своята телевизия / И обявяват че бъдещето е на дигитално равнище / Следва BBC / В главните градове по света / Хората са свързани безплатно / На уличните лавки / Принтер-машини отпечатват страници от блогове и дигитални списания / Милиарди жители на Вселената се приобщават / Към безкрайния свят на интернет / И неговите безбройни виртуални пространства / Личността може да има / Безчет онлайн идентичности / „Втори живот” / Стартират говорящ аватар / Старата медия се опитва да отвърне / Таксува се всеки монитор / Вестниците, радията и телевизиите / Са държавно финансирани / Нелегалните даунлоуди / Се наказват със затвор / През 2011 крайната точка на търпимост е достигната / Рекламите са прекратени в интернет мрежата / Електронният вестник е масов продукт / Всеки един може да прочете всичко / През 2015 вестниците и телевизиите / ИЗЧЕЗВАТ / Наземното предаване на сигнал не се практикува / Радиото е само по интернет / Старата медия все по-малко и по-малко се използва / Само Тиранозавъра Рекс оцелява / Интернет / Включва и обединява / Цялото съдържание / Google купуват Microsoft / Amazon купуват Yahoo / Така се превръщат в световни универсални / Лидери на съдържанието / Заедно с BBC, CNN, CCTV / Концепцията за статична информация / Книги / Статии / Снимки / Се промени и трансформира / В ПОТОК НА ЗНАНИЕТО / Рекламата е по избор / Избира се от създателите на съдържанието / От самите автори / И се превръща в Информация / Сравнение / Опит / През 2020 Лауренс Лесинг / Авторът на „Свободна Култура” / Е новият Секретар на Съдебната институция на САЩ / И обявява авторските права / За незаконни / Устройства, които заместват петте сетива / Са широко достъпни във виртуалната реалност / Реалността може да бъде копирана / И пресъздавана / Във „Втори Живот” / Всеки си има Аг-Ав / Агент-аватар / Който намира информация / Хора / Места във виртуалните светове / През 2020 Google стартират „Прометей” / Интерфейсът на Аг-Ав / Amazon създават Place / Компания която се занимава с репликация на реалност / Можеш да се озовеш на Марс / В битката на Ватерло / … / И това е реалност / През 2027 „Втори Живот” еволюира в „Душа” / Хората стават това което желаят да бъдат / И споделят взаимно своите спомени / Опита / Чувствата / Продажбата на спомени / Става нещо обикновено / През 2050 „Прометей” / Купува Place и „Душа” / Виртуалният живот / Е най-големият пазар на планетата / „Прометей” финансира всички космически проекти / За намиране на нови светове за своите клиенти / Земният Аватар / Опитът / Е новата реалност /

НОВО: “Бургас и морето 2008”

mailto:gal1n@mail.bg

Трябва да кажем СБОГОМ на стария, сякаш вечен за Бургас и бургазлии - бургаски фестивал „Бургас и морето и неговите трудови хора” и да кажем ЗДРАВЕЙ на новия „burgasimoreto.org 2008” като тази година СИА адвъртайзинг, Орлин Горанов, Рачков и компания ще правят шоу по модерному

15 са конкурентите за голямата награда от 25 хил.лв. 193 хил.лв. е размерът на предвидения бюджет за фестивала. И тази година, не Канал1, а бТВ ще излъчва на живо първата вечер на “Бургас и морето 2008”, а втората ще е на запис и ще се появи на екран през септември.

Главен музикален мениджър на обновения формат на фестивала е СИА адвъртайзинг, водещи са Орлин Горанов и Димитър Рачков.

Първата вечер ще се озвучава наживо от “Горещ пясък” и от столична брассекция. Втората вечер ще свири “Акага”, които също така ще пеят.

Няма да минем и без вечните парчета за морето, предвидено е „специално място на сцената” и за нашата вечна “Тоника”.

„Всъщност конкурсът вече не е същият” казва Весела ЙОРДАНОВА, директор на дирекция “Култура, маркетинг и връзки с обществеността” към общината: „Песните няма да бъдат непознати за публиката, напротив, до 10 дни те ще зазвучат в сайта и всеки ще може да ги чуе, да ги почувства, за да не ги възприема като чужди в нощта на гласуването.” (18.06.2008)

Сайтът:
http://www.burgasimoreto.org/

Тази година членове на подборната комисия бяха:

Председател:
Световноизвестният композитор Виктор Чучков

Членове:
Богдана Карадочева, Стефан Димитров, Ваня Щерева, Ясен Козев, Ангел Заберски-син, Тони Димитрова, Стефан Диомов, Весела ЙОРДАНОВА като директор на дирекция “Култура, маркетинг и връзки с обществеността” и Михаил Куцев като директор на дирекция “Фестивали, Летен театър и концерти”

Ето ги и 15те песни-конкуренти:

1.Обичай ме за пет минути – музика и аранжимент Митко Щерев, текст: Иля Велчев, изпълнява – Орлин Павлов

2.Вярвай ми – музика и аранжимент: Александър Кипров младши, текст Явор Кирин, изпълнява – Анжело

3.Именно ти – музика,текст и аранжимент: Графа, изпълняват Нора и Графа

4.Не знаеш – музика и аранжимент: Марио Балтаджиев, текст Мартин Ръждашки, изпълнява Стефан Лалчев

5.Пак е лято – музика Валентин Пензов, текст Пейо Панталеев, аранжимент Максим Горанв, изпълняват БГ сезони

6.Нежно морско цвете – музика,текст и аранжимент – Кирил Божков, изпълняват БТР

7.Мимето е от Бургас – музика Красимир Милетков, текст Владимир Пунджев, аранжимет Александър Савелиев и Красимир Милетков, изпълнява Васил Петров

8.Рапсодия – музика и аранжимент Румен Бояджиев син, ткст Даниела Кузманова, изпълняват Роберта и Емил Ганов(цигулка)

9.Утре – музика,текст Пламен Ставрев, аранжимент Максим Горанов, изпълнява Пламен Ставрев

10.Карето – музика Камен Драндийски, текст Иван Тенев, аранжимент Камен Драндийски и Алекс Нушев, изпълняват Борис Годжунов, Николай Урумов, Николай Калчев и Теди Георгиев

11.Обещай – музика и текст Владимир Михайлов, аранжимент Владимир Михайлов, Борислав Бояджиев и Дарин Василев, изпълняват Angel Sky

12.Сърф, Вятър и платно – музика, текст, аранжимент – Дичо

13. Носете ме времена – музика и аранжимент Дарко Димитров, текст Калиопи Буклевска, изпълнява Илия Тепев

14. "Помниш ли море" - текст: Кичка Бодурова, музика и аранжимент: Димитър Гетов, изпълнява: Кичка Бодурова

15. „Спри”- Музика и аранжимент: Светослав Михайлов,
текст- Стефка Емилова , изпълнява: Стефка Емилова

ПСЕВДОСЪБИТИЕ

Псевдосъбитието е събитие или активност, която съществува поради единствената цел да привлече медийна популярност и няма реална връзка с никоя друга функция на „истинския” живот. Без медията, нищо съществено всъщност не се случва на това събитие, затова псевдосъбитията ги приемаме за „реални” само когато са отразени по новините, рекламите, телевизията или какъвто и да е вид медия.

Изключително прост пример за псевдосъбитие е позирането за семеен портрет: събитието няма никаква друга цел, освен да бъде видяно чрез снимката. Други примери включват: пресконференция, реклама, медийни спектакли, и много други видове новини.

Терминът е въведен от теоретика и историка Даниел Бурстин в неговата книга от 1962 „Имиджът: Пътеводител на псевдосъбитията в Америка”/‘’The Image: A guide to Pseudo-events in America’’

„НОВИЯТ ВИД синтетична журналистическа продукция, която залива нашето ежедневие, аз ще я нарека „псевдосъбитие”. Префиксът „псевдо” от ст.гр. означава лъжлив, или предназначен да заблуди.”

Daniel Boorstin

Ние очакваме медийните канали да преливат от новини. Ако няма видими новини за средностатистическия гражданин, ние все пак очакваме те да са там – във вестниците, по телевизиите, интернет и т.н. Успешният репортер е онзи, който е в състояние да намери новината, дори щом няма земетресение или убийство или гражданска война. Щом не може да намери история за разказване – тогава той е длъжен да създаде такава.

Изисквайки повече отколкото светът може да ни даде, ние искаме нещо да бъде изфабрикувано, за да компенсира „световния” дефицит. Това е пореден пример за нашето търсене на илюзии.

Пример от практиката на Едуард Бернайс (на английски: Edward L. Bernays) в неговата книга Crystallizing Public Opinion (1923):

Собствениците на хотел се допитват за съвет до ПР специалист. Питат как да бъде увеличен престижът на хотела и да бъде подобрен техният бизнес. В малко по-опростени времена, отговорът би могъл да бъде в това да се наеме нов главен готвач, да се ремонтира канализацията, да се пребоядисат стаите или да се постави кристален полюлей в приемната. Съветът на ПР специалиста обаче е по-заобиколен и не така директен. Той предлага да бъде организирано празненство по случай тридесет годишния юбилей (на хотела). “Коктейл-комитет”, сформиран от : изтъкнат банкер, скандален меценат, нашумял юрист, свещеник.., и ето че събитието (да кажем банкетът) е готов.

Събитието се е „случило”, фотографиите са направени, новината е широко отразена, а целта е постигната. Ето този случай е псевдосъбитие. Веднъж щом подобно празненство се е случило, празненството само по себе си служи като гарант/ доказателство за класата/ изискаността на институцията. Поводът всъщност дава на хотела престижа за който се претендира.

Също така е очевидно, че ползата за собствениците зависи от това – до колко широко е медийното отразяване. Именно отразяването дава сила на събитието да влияе над умовете на потенциалните клиенти.

Псевдосъбитието има следните характеристики:
1. То не е спонтанно, то е планирано и инициирано.
2. Предназначено е (има и изключения) да бъде „консумирано” на момента, да се отрази и разпространи незабавно, тъй като най-често е обвързано с определена дата. Затова събитието се „урежда” да се случи по време удобно за репортерите и отразяващите медии. Успехът се измерва по това доколко широко е медийното отразяване. Прес-съобщението се раздава предварително и е написано като че събитието вече се е случило в миналото. Въпросът „Реално ли е?” е по-малко важен от „Има ли новинарска стойност?”
3. Неговата връзка с реалните процеси е неясна и под въпрос.
4. Обикновено това е вид „само-сбъдващо” се „пророчество”.

В последното столетие по-големият процент от случващото се, от това което четем и чуваме – се състои от псевдосъбития. Ние очакваме повече от тях и на нас ни се доставя повече. Те заливат съзнанието ни. Тяхното мултиплициране расте все повече и повече, дори темпът на растеж нараства с всеки ден.

Нарастването на ролята на псевдосъбитията смесва нашите роли на актьори и публика в обществото. Често не е ясно кой всъщност спровоцира новината и кой я отразява. Който организира пресконференция, всъщност, пише новината; журналистът, всъщност, генерира/създава събитието.

Показателен пример за това разместване на обект-субект, на история и пишещия историята, актьор и репортер – е т.н. „изтичане на информация”. В съвремието изтичането вече се е превърнало в добре установена форма на комуникация между новинарските институции и политиците. Факт е, че това е едно от основните „превозни средства” за информация идваща откъм средите на власт имащите политици.
Улика за тази нова нереалност в света на гражданина е перверзната нова употреба на думата „изтичане”. И изтичането на информация е псевдосъбитие пар екселанс. По своя произход и мащаби на растеж, „изтичането” илюстрира една друга аксиома на света, създаван от псевдосъбития: псевдосъбитията произвеждат още нови псевдосъбития.
Псевдосъбитията генерират други такива в геометрична прогресия. Това е отчасти така, защото всеки тип псевдосъбитие (в момента на планирането си) има заложена в себе си тенденцията за ритуализиране, превръщането му в официален ритуал, с протокол и запазени права.
Затова, когато пресконференцията (сама по себе си) става формализирана, се ражда институционализираното изтичане на информация. Щом изтичането става формализирано – разработват се нови методи.
И всичко е в името на това – просто да се направят повече „новини”, „за да се осигури повече „информация”, или да се „подобри комуникацията”.
Например, на основата на неофициална пресконференция, се разработват официални „опровержения”, „отричане на информация”, „коментари и интерпретиране” на журналисти, извънредни интервюта с официални представители и т.н. и т.н.
Всяко становище, изказване или не-изказване на някого си пред публичното око може да послужи за основа на контра-становище, изказване или отказ за коментар от „отсрещната страна”.
Всички тези псевдосъбития които наводняват нашето съзнание, трябва да ги отграничим от пропагандата. Двете имат някои основни разлики. Проблемите настъпват поради факта че псевдосъбитията са алтернативата на пропагандата, която се наблюдава в страни с тоталитарно управление. Ефектът на пропагандата е базиран главно на емоционалното въздействие, докато псевдосъбитието е изкуствено създадена реалност. Псевдосъбитията процъфтяват поради нашето откровено желание да бъдем информирани, и да разполагаме с „всичките факти” и дори да разполагаме с повече факти отколкото реално има. Пропагандата се подхранва от нашето желание да бъдем вдъхновявани. Псевдосъбитията ни харесват, поради дълга ни да бъдем образовани, пропагандата ни привлича, поради желанието да въстанем екзалтирано. Пропагандата работи с подаване на мнение, въз основа на факти, псевдосъбитието създава синтетични факти, които тласкат публиката индиректно, чрез предоставяне на „фактическата” база на която се предполага че ще се въздейства върху умовете. Пропагандата тласка умовете директно чрез открити оценки/преценки.
На пръв поглед изглежда странно че възходът на спевдосъбитието съвпада с разработката на професионалните етики, които заставят новинарите да избягват персоналните оценки. Но сега именно създаването на псевдосъбития дава воля на творческото въображение и индивидуалност.
В демократично общество като нашето и по-специално в образовани, богати, конкурентноспособни и технологично напреднали общества – хората могат да бъдат наводнявани с псевдосъбития. За нас, свободата на словото, и на пресата, и на излъчването – включва и свободата да създаваш псевдосъбития.
Нашият „свободен пазар на идеи” е мястото където хората се сблъскват с конкуриращи помежду си псевдосъбития и са оставени да съдят измежду тях кое какво е.
В ерата на псевдо-събития, това което се случва по телевизора е по-важно от това, което всъщност става. Един перфектен пример за това е популярността на куиз-шоу форматите и реалити-шоу форматите. Самия факт за наличието на „реалити”-мания отстрана на зрителя говори красноречиво за огромния глад за псевдо-реалност, който медиите успяват да възпитат у публиката.

Ето някои от характеристиките на псевдосъбитието които му дават превес над спонтанното събитие:
1. Псевдосъбитията са по-драматични/ по-театрални/ по-гледаеми. Един телевизионен дебат между „опоненти” би предизвикал много по-голям рейтинг отколкото планирана публична реч на двамата поотделно.
2. Псевдосъбитията се планират само за да бъдат медийно отразени, затова и са по-лесни за отразяване от страна на медиите. Участниците в тях се „селектират” по показателя на „медийната стойност”. Като се спазва първото правило на драмата (наличието на конфликт).
3. Псевдосъбитията може да бъдат повторени при нужда, и така откликът да бъде подсилен.
4. Псевдосъбитието струва определени парични средства за да се създаде; следователно някой има интерес в неговото разпространение, прокламиране, рекламиране в аспект, че това е инфо-продукт, който си заслужава гледането или доверието.
5. Псевдосъбитията се планират понятно, те са по-разбираеми/ смилаеми за публиката. Дори когато не можем да дискутираме компетентно на експертно ниво дадени „кандидати”, ние поне можем да дадем оценка на телевизионното им представяне/ да оценим представянето на „актьорите”. Колко удобно за нас да имаме и ние малко познание по политическа тема, което да можем да схванем!
6. Псевдосъбитията се правят по-социални, по-благодатни за дискусия, по-удобни за зрителите, които наблюдават. Тяхното случване е планирано за наше удобство. Телевизионните програми се появяват тогава когато ние вече сме си сипали биричка в чашката.
7. „Знанието” за псевдосъбитията постоянно се втълпява, посредством „вторични” псевдосъбития, например чрез фабрикуване на въпроси в „куиз-шоу” формати.
8. Последно, псевдосъбитията се размножават в геометрична прогресия. Те доминират над съзнанието ни, поради причината че те са повече от „истинските факти”.

Започна карнавалът на изпълнителските изкуства в Бургас

С карнавално шествие по улиците на града стартира уникалният и единствен по рода си Карнавал на изпълнителските изкуства. Празничната процесия бе предвождана от Краля и Кралицата на народа, в чиято роля влязоха популярните актьори Димитър Рачков и Милена Маркова – Маца.

На площада пред сградата на Община Бургас кметът Димитър Николов официално откри карнавала, връчвайки тържествено Свещения ключ на града на Краля на празничния маскарад.

"С ръка на сърцето Ви предавам за следващите 3 карнавални дни Символа на Бургас и нека Карнавалният дух ни вдъхновява”, отбеляза градоначалникът.

Кралят и Кралицата приеха новата тридневна конституция с девет Карнавални правила - Почитай Кралят, твой, да нямаш други крале освен него, Отпразнувай празничните дни, така че да ги помниш Винаги, Кланяй се и ръкопляскай на подобните на теб и тези, които са избрали друг костюм, Не си стой вкъщи между 10.00 и 23.00 часа, Не се стеснявай да станеш Пръв в поне едно от 3-те всеградски състезания, Спомни си откога чакаш този Карнавал, Носи си новите роли и поощрявай ролите на ближния, Не се разделяй с костюма карнавален тези три вълшебни денонощия, Тиквите остават каляски до неделя, 8 юни! Парадът стигна до терасата в Морската градина, където Карнавалът продължи с първия празничен концерт.

Събитията от карнавалната програма са представени в 3 тематични денонощия:

1. КЛАСИКА - класически произведения на изкуството

2. ЕНЕРГИЯ - артистични провокации и произведения със съвременно звучене

3. ВЪЛШЕБСТВА И МИСТЕРИИ - произведения с мистична атмосфера, атрактивна визия и изпълнение

Участниците в карнавала представят своето изкуство на различни места в рамките на целия град – на 2 открити сцени в центъра на Бургас, по главната улица, в морската градина, на площада пред Общината, в кафенетата, магазините и на други интересни места в града, в различни часове на деня и нощта.

За доброто настроение на присъстващите на Карнавала се грижат групи от аниматори - артисти и танцьори, облечени в карнавални костюми, които забавляват минувачите като правят фокуси, изпълняват кратки скечове, раздават карнавални лакомства за децата.

В рамките на карнавала се провеждат и три конкурса: За най-вцепеняващи карнавални костюми; За най-запомнящо се присъствие по време на карнавала; За най-интересна карнавална конструкция.

http://www.carnavalburgas.com/

The Century of the Self - настолният филм за PR-a

The Century of the Self: документален филм на Адам Къртис (Adam Curtis) и BBC, в който Бернайс е главен (анти)герой.





"This series is about how those in power have used Freud's theories to try and control the dangerous crowd in an age of mass democracy." - Adam Curtis

1. Happiness Machines
2. The Engineering of Consent
3. There is Policeman Inside all our Heads He Must Be Destroyed
4. Eight People Sipping Wine

Едуард Бернайс (на английски: Edward Bernays) (1891-1995) е малко известен, но изключително влиятелен манипулатор на общественото мнение в САЩ през 20 век. Племенник на Зигмунд Фройд, Бернайс използва на практика идеите на чичо си за безсъзнателните, ирационални човешки импулси, за да ги впрегне в услуга на корпоративни интереси, и така да подтикне масите да консумират продукти и услуги основаващи се не на рационални нужди, а ирационални желания. Считан е от мнозина за автор на термина "PR" ("Public Relations", или "връзки с обществеността") и негов пръв експлоататор.



All 4 episodes of the documentary are also available as download or streaming video

КАК ДА СИ СЪЗДАДЕМ СОЦИАЛНА МРЕЖА

Какво е Социална Мрежа?
Социална Мрежа – всички сме чували за нея и всеки си има ред от определения наум. Да, тези мрежи „групират” определени индивиди в „специфични” групи както в малки селца, където всички се знаят или кварталче… каквото ти идва там наум.

Въпреки че за по-възрастните тези мрежи би трябвало да се осъществяват лично, лице в лице, face to face.., в училищата, на работното място, университета.., днес повече и повече в крак с модите хора – някак си предпочитат метода „фейс-бук”. Това е защото за разлика от всякакъв друг тип общества, където работят консервативни принципи – в интернет всички желаят едно – да се срещнат с други юзъри и да „развият” приятелства и бизнес контакти.
Когато иде реч за онлайн социална мрежа, най-често се използват сайтове тип Web 2.0.

Тези сайтове са известни под определението „социални сайтове”. Те функционират като онлайн общество от интернет юзъри. В зависимост от даден уебсайт – регистрираните в дадена група юзъри споделят общи интереси като хоби, религия или политика. Веднъж щом получиш достъп до социалната мрежа, ти започваш да се „социализираш”. Това социализиране може да включва четене на профилите на другите регистрирани и дори влизане в контакт с тях.

Типовете мрежи според типа информация са: за споделяне на контакти, на хипервръзки, на видео и за споделяне на лична информация Микро Блогване.

Приятелите които можеш да „добавиш” са само част от множеството ползи от социалната онлайн мрежа. Другата полза е разнообразието, тъй като интернет ни дава достъп до най-различни социални мрежи по света. Това значи че въпреки че си в България, можеш да развиваш онлайн приятелство с някого от САЩ. Тогава не само ще добавиш нов приятел, но може и да научиш едно две неща за някоя нова култура и нов език. А ученето винаги е полезно ;)

Как да си направим социална онлайн мрежа?

Можеш да работиш с професионалист (уеб девелопър) и да я построиш от нулата, или можеш да наемеш специалист за да премоделира вече съществуваща платформа или дори да стартираш някакъв вид нова мрежа сам.

Софтуерни платформи:

Най-известните софтуерни платформи са Ning, KickApps, CrowdVine, GoingOn, CollectiveX, Me.com, PeopleAggregator, Haystack, и ONEsite – чиито основни версии са безплатни и ти плащаш само за да ъпгрейтваш разни свойства.

Ning
Ning (което на китайски означава „мир”, в случай че се чудите) за момента предлага най-добрата платформа за установяване на напълно функционална и визуално привлекателна соц. онлайн мрежа като тук се строи от нулата. Докато Ning се стреми да предлага същите джаджи и услуги, с които са снабдени конкурентите GoingOn , Me.com , PeopleAggregator и ONEsite , никой от тези не може да съперничи на професионализма на този продукт.



KickApps

Докато Ning държи ръката ти от нулевата точка на изграждането, KickApps е таргетирана повече към уеб девелопъри (и компании в които работят уеб девелопъри), предпочитащи да работят без сами да се сблъскват с писането на кодове и поддържането на различните характеристики. Този софтуер ви предоставя палитра от темплейти чрез които можете да изградите все пак нещо различно по ваш вкус. KickApps ви дава по-разширен контрол над CSS стилизирането. От което следва, че ще ви отнеме много повече време да разработите вашата KickApps мрежа да изглежда красива, но на края, може би, ще изглежда много по професионална и атрактивна, отколкото хостваната чрез Ning.



CrowdVine
CrowdVine може да не е красива и интригуваща, но тя не е създадена да бъде такава. CrowdVine предоставя най-простичкото и основно решение за онези които искат да установят своя соц. онлайн мрежа. Основните й характеристики са профилите на регистрираните потребители, блог-публикации и онлайн чат. Тук няма да откриеш никакви „рич медия” функции за споделяне, такива като споделяне на снимки и видео.



Останалите платформи GoingOn, CollectiveX, Me.com, PeopleAggregator, Haystack, ONEsite и разни други някакси изостават в надпреварата.

Сложно ли се създава една стандартна социална онлайн мрежа?

Отговорът на повечето създатели на такива мрежи е – много лесно. „Онема няколко часа ако използваш платформа Ning”. Безплатна е, ако можете да изтраете рекламите Adsense. Иначе е $19.95 на месец ако искате да се отървете от тях. Още $7.95 за да отстраните промотиращите линкове на Ning.

Но, истинската работа, истинските средства и време се отделят за създаването на онлайн обществото. Тук вече трябва да проявите личната си креативност при разработването и осъществяването на стратегията по набиране не юзъри.
Искаш да създадеш сайт със социална онлайн мрежа за твоята ниша?

Нуждаеш се от нещо повече от форум – искаш да основеш марка и да печелиш от нея. Направил си неформално проучване сред своите приятели и те не могат вече да чакат, за да се присъединят.

Звучи лесно, но какво включва? Как ще финансираш проекта? Кой софтуеър да използваш? Как ще направиш уебсайт дизайна и ще го пуснеш? Какво ще осигуриш като съдържание? Как ще изградиш своята марка? Какво ще привлече рекламодатели и колко ще плащат?


Как да създадем своето онлайн общество стъпка по стъпка?
(Нека вземем за пример вестник „Х”)

Стъпка1: Определи своята публика и цели
Дали това което ще привлече и сближи твоите юзъри са географски характеристики; различни видове интереси, страсти, мании;

Стъпка2: Избери своя технологичен модел
А) Коментиране на статии
Най-простата опция, която може да се добави, е да позволиш на своите юзъри да коментират публикуваните статии.
Б) Форуми
В) Блогове
Например през последните години повечето вестници добавиха блогове към техните сайтове – и все повече и повече активността по това перо/ неправление се изравнява по релевантност с основната активност на вестника.
Г) Фото и Видео споделяне
Д) Социална мрежа
Това е най-новата (в технологично и какво ли не друго отношение) тенденция в създаването на онлайн общества. Лидерите тук са facebook и MySpace. Тук са включени опциите и за коментари, и форуми, и блогове, и фото/видео споделяне, публикуване на линкове и какво ли още не.

Стъпка3: Назначи хора – правилните хора – за мениджмънта на онлайн обществото
Когато бюджетите притискат вестниците да намалят броя работни позиции, персонала – единствената надежда остава онлайн обществото само да процъфтява, без персонала на медията да отделя внимание за това.

Стъпка4: Мотивирай участието
Щом определиш таргет-аудиторията, разработиш стратегия и установиш определената технология – задачата по създаването на обществото започва. Ключът е да убедиш хората да участват активно, не само да посещават сайта.
А) направи участието да бъде лесно
Б) комуникирай твоите условия за участие ясно и коректно и покани посетителите да участват
В) осигури възможност участващите да се запознават един с друг
Г) активно привличай първите участници
Д) предостави богат асортимент от начини за участие
Повечето потребители няма да започнат веднага с „високо интензивни” активности като създаване на блогове, предоставете възможност за нещо по-„лекичко” като търсене и споделяне на музика, например.
Е) подчертавай, подкрепяй, награждавай вида активност която целиш
Ж) предвиди потенциалните проблеми и превантивно се справи с тях, ако е възможно
З) създайте възможност юзърите да контактуват по всякакъв начин
И) свързвайте потребителите си с „офлайн” операции
Срещнете представители на своята организация с онлайн обществото „реално”. Медиите например предоставят множество възможности това да се случи чрез самия медиен канал или дори чрез специално организирано събитие.

Стъпка5: Борба срещу нежелано съдържание.
Естествено определен процент посетители ще създават съдържание което ще е нежелателно като обиди и спам, затова следва да създадете система за премахване на подобно съдържание, като например спам филтри и много други методи и технологии. Осигурете възможност на потребителите да „докладват” за некоректно съдържание. Активно „патрулирайте” горещите теми.

Защо хората се присъединяват към дадена социална мрежа?

1. За да срещнат други юзъри и да комуникират
2. За да се забавляват, особено със снимки и музика
3. За да научат нещо ново и интересно
4. За да повлияят на другите чрез изказване на мнение
За да се НАСЪРЧАТ СРЕЩИТЕ С ХОРА, мрежите имат „сърч” опции, които позволяват да намериш онези които вече познаваш по е-мейл, чрез обща институция, по интереси и т.н. Участниците формират групи с връзки по между си. Възможността всеки да създаде своя собствена интерактивна група допълнително улеснява процеса по сбиране на хора с общо мислене, ценности, интереси.
МЕХАНИЗМИТЕ ЗА ЗАБАВЛЕНИЕ са очевидни. Мрежите установяват софтуеъри за ъп-лоудване и споделяне на линкове за видео, музика, снимки и друг вид забавно инфо. Т.н. „Widgets” са също забавни.
ДА НАУЧИШ НЕЩО НОВО? Чрез четеното на профилите на другите, научаването какво те харесват, разглеждането на това което споделят – все ще попаднеш на нещо което ще те заинтересува.
ДА ПОВЛИЯЕШ НА ДРУГИТЕ става по различни начини, например в Facebook можеш да споделяш, коментираш по различните „стени” - “wall”. Възможността за създаване на блог е интегрирана и оптимална опция чрез която юзърът може да влияе по най-изчерпателен начин.

Бизнес Модели на социалните мрежи

Малко са социалните мрежи, които имат такса за членство. Основно се разчита на реклами и под-услуги на мрежата. Ето няколко примера за МОНИТАРИЗИРАНЕ НА СОЦИАЛНИЯ КАПИТАЛ:


“FacePal” на facebook


MySpace Jobs на MySpace

Съществуват и възможности за различните „микро/макро-знаменитости” да монитаризират своя социален капитал като продават онлайн своето творчество и или каквото там имат.
Изобщо начините за монитаризиране на създадения социален капитал са: пускане на площи за реклама; транзакции на плащания за дадени артикули; маркетингови проучвания; спонсориране от корпорации; членска такса (много рядко).

За набирането на първоначален капитал за проект като нова социална мрежа, за момента, дори и перфектна стратегия и бизнес-план трудно ще ви осигурят достъп до банков заем, но винаги можете да се надявате на внезапен Ангел-инвеститор, крупен капиталист, корпорация, които да забележат потенциала на вашата идея, тогава ви съветвам да внимавате какви договори подписвате. В краен случай: мама, тате, семейството и приятелите ви си остават хората които ви вярват и познават, може да попитате и тях.

Как да привлека тълпи от юзъри?

1. Започни с приятели
Да влезеш в контакт с непознати не е най-важната активност в мрежата. Юзърите биват привличени от тези сайтове от възможностите за нов вид интеракция с онези които вече познават. Т.е. осигури нов начин за среща на хора които вече се познават.

2. Дай воля на хорския нарцисизъм и суета
Много хора, особено 18 до 25 годишни, ги забавлява концепцията че те са уникални и интересни. Отличната социална мрежа дава възможност на юзъра да състави един идеализиран свой имидж.

3. Дай воля на юзърския воайоризъм
Обратната страна на хорската страст да гледат в огледалото, е желанието да надникнеш в прозорчето на другия. Успешните социални мрежи премахват бариерите на социалните ограничения и конвенции и дават възможност всеки да влезе в контакт с всеки един друг в мрежата.

4. Дай воля на юзърската преценка
Хората обичат да оценят, изчисляват, критикуват и да налагат своята оценка на останалите. Освен че социалните мрежи следва да дават възможност за осъществяване на споменатото, в добавък те трябва да класифицират мненията и да помогнат за свързването на дадени категоризирани юзъри с най-популярните от своя вид.

5. Дай воля на експанизията
Веднъж щом твоите приятели са вече в мрежата, е време да завържеш нови приятелства и онлайн-взаимоотношения, на база на сходни интереси, географска близост и др.

В момента „социализирането” в нета е последният писък на уеб-модата. На където и да се „обърнеш” те канят: „сподели съдържание”, „добави”, „участвай в групата”.

В началото на тази седмица Google обяви пускането на нов продукт, който е насочен към собствениците на сайтове, които искат да добавят щипка социалност към тях – Friend Connect

Този инструмент обединява потребителите на сайтове Facebook, Google Talk, orkut и Hi5 в рамките на един само чрез добавяне на генериран код. С помощта на този инструмент посетителите ще могат да се логват, използвайки акаунтите си в Google, Yahoo и AOL, да коментират написаните статии, изпращане на покани за включване, създаване на галерии и имплементиране на редица приложения, създадени за платформата OpenSocial.

Какви са предимствата на Friend Connect за собствениците на сайтове, които не са все още социално насочени?

- На първо място, осигурява един допълнителен източник на трафик – всеки, който е харесал съдържанието на сайта, може да доведе приятелите си и те да станат част от потребителите му.
- На второ място, включването на приложенията за OpenSocial увеличава възможностите за ангажиране на вниманието на потребителите към сайта и вероятността те да повторят посещението си и дори да станат редовни посетители.
- На последно, трето, място, но вероятно на първо място по значение – намалява работата по преминаването към Web 2.0, без да се налага да се наема екип по създаване на нужните приложения и инструменти.

В крайна сметка по-важното е не дали ще се юрнеш сега да създаваш поредната социална мрежа, а да помислиш коя ще е новата „мания” в нета ;)