Вече в 6 поредни бележки изясняваме как чрез законови изменения е възможно да бъде подобрен климата в пазара на плодове и зеленчуци.
Пътят към успех е в доброто взаимодействие м/у следните фактори:
А) КОНЦЕНТРАЦИЯ НА ЕКСПЕРТНИ КАДРИ;
Б) ЕФЕКТИВНА ЛОГИСТИКА НА НЕКВАЛИФИЦИРАНАТА РАБОТНА РЪКА;
В) ЕВТИН КРЕДИТ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПЛАНОВЕТЕ.
За да може А, Б и В да се съчетаят по правилния начин, катализатор за тази „реакция“ са борсите от нов тип. Борсите ще представляват централизиран орган, към който местните производители могат и трябва да се обърнат да потърсят експертна помощ. Благодарение на законовите изменения, ще се създадат условия за бързото формиране на селскостопански бригади, в точна бройка и насочени на точното място. Благодарение на проактивното взаимодействие на борсите с банките (+ държавни гаранции) ще бъде подсигурено и необходимото ниво на кредит за реализация на плановете.
На практика борсите ще осъществят обединяването на микропроизводителите под общ флаг ПРОИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ в единен механизъм. Пътят за подем, неменуемо преминава през фаза по изтласкване на вноса и замяната му с местно производство. За целта ще трябва да се научим да произвеждаме в оранжерии през зимните месеци. В тази бележка предстои да се фокусираме над този доста сложен въпрос: как да произвеждаме в оранжерии зимата ефективно.
Тази бележката не е наръчник как се отглеждат култури в оранжерии. Тук предстои да анализираме няколко основни ИКОНОМИЧЕСКИ пречки пред ефективното производство през зимата и съответно да предложим решения.
Много голям брой оранжерии в страната пустеят и главната причина е винаги една и съща > не могат да си позволят да покрият разходите за отопление. При сегашните цени на природен газ, в дни на минусови температури разходът за отопление на ден надхвърля 300 лева/декар. Нека вземем конкретен пример, да си представим че става дума за оранжерия която произвежда домати. Добивът от декар на ден варира от 100 до 150 килограма. Изводът е че за да са рентабилни производителите трябва да продават стоката си на минимум 3 лева за килограм. За зимните месеци 3 лева за килограм не е лоша цена, но нетният марж при който оперират ще е в рамките на 10% и дори по-нисък, което не е особено устойчив показател. При една по студена зима.. или ще трябва да продават по-скъпо, или да фалират.
При летни условия, себестойността да се отгледат 1 кг. домати е под 50 ст., нека приемем тези 50 стотинки за база. Ако производителите получат кредитиране на изгодни условия за изграждане на оранжерии, при 100 евро за м2, означава че към базовата стойност трябва да се добавят още 50 стотинки. При зимни условия за всеки отгледан килограм стока, ще трябва да се употребят по 1,50 лева за природен газ. До тук базовата стойност от 50 стотинки се качи на 2 лева и петдесет стотинки (ако производителя продава на 3 лева, то, 50% от себестойността е отоплението на оранжерията). Дори производителите да успяват да просъществуват при тези условия, подобна схема на производство не е устойчива в макроикономически аспект.
Ако ползваме вносен природен газ за отопление, просто няма как да станем конкурентноспособни на руския пазар, завладян от азърбайджанците, които имат достъп до евтин (собствен) природен газ. Колкото и да е странно, изводът е че за да си силен в производството на зарзават през зимата, трябва да си страна с добив на природен газ. Или да потърсиш алтернативи?
Решението на казуса, при всички положения е в алтернативните източници на енергия и в използването на модерни, по-ефективни технологи. И най важното, в планирането на производството като затворен цикъл, при който отходният продукт в един вид производство служи за компонент на друго съседно производство. 2 са технологиите, които непременно ще послужат за оптимизиране на разходите по отопление на оранжериите и ще спомогнат за създаването на повече добавена стойност в страната, това са Когенерация и Биогаз.
КОГЕНЕРАЦИЯ
Когенерацията е технология за централизирано едновременно производство на електроенергия и топлоенергия, която е с много по-голяма ефективност в сравнение с конвенционалните производства. При традиционните методи на електропроизводство голямо количество топлина се изхвърля в околната среда под формата на кондензна топлина от парата. Когенерацията използва тази „отпадна” топлина, като по този начин произвежда едновременно топлоенергия и електричество в комбиниран процес с изключително висока степен на ефективност.
Когенерационните системи използват остатъчната топлина за местни или индустриални цели, като са или много близо до фабриките, или чрез тръбопроводи се включват в местни отоплителни мрежи.
БИОГАЗ
Биогазът е горивен газ, който се получава при ферментационни процеси в анаеробна (без наличие на кислород) среда на биологични продукти. Нека да споменем, че в природата биогаз се получава по естествен начин (т.н. блатен газ).
Производството на биогаз има изключително голям екологичен ефект. Енергията на биогазовите инсталации спада към възобновяемата (регенерираща) енергия. Биогазът може да се разглежда като продукт от трансформацията на слънчевата енергия. В резултат на ферментационните процеси преобразуваната и натрупана в растенията слънчева енергия се освобождава като нов вид енергоносител – биогаз. Процесът е практически неутрален по отношение на баланса на въглеродния двуокис в атмосферата.
Най-често като суровина за производството на биогаз се приемат екскрементите от селскостопанските животни и птици. Природата предлага обаче още много, някои дори неочаквани като ресурси.
КОГЕНЕРАЦИЯ ОТ СЕЛСКОСТОПАНСКИ БИОГАЗ
Технологията на анаеробно разлагане е ефективно средство за управление на органичните отпадъци (кравешка, свинска, птича тор и др.) в селското стопанство. За целта материалът се събира в големи резервоари или лагуни покрити с газоуловители или в херметично затворени контейнери, където, вследствие на процеса на разпад, се получава биогаз със съдържание приблизително 65% метан и 35% въглероден диоксид. Метанът може да бъде насочен към генераторен модул и да послужи за производството на електрическа енергия, която в повечето случаи надвишава енергийните нужди на стопанството и може да послужи за отопление или да бъде продавана.
ЗАТВАРЯНЕ НА ЦИКЪЛА
Цикъла може да бъде 100% затворен, при условие че се съчетаят симбиотично няколко вида производство. Пример за 100% затворен цикъл е ако се съчетае в непосредствена близост производство на алкохол, животновъдство, оранжерии и биогаз инсталация + когенерация на биогаз.
В спирт завода се подава пшеница, отходната брага може да послужи за храна на свине или крави. Тор от кравефермата/свинеферма и т.н. може да послужи като източник на суровина за биогаз инсталация. Произведената топлина и електроенергия обезпечават производствата с ток, а също се подава топлина към съседните оранжерии.
Това е само пример, комбинациите може да са множество. При използването на такъв тип технологии нуждата от потребление на вносни горива ще се минимизира. Естествено тези нови технологии са скъпи и ще изискват значителен кредитен ресурс, но при сегашната цена на природния газ инвестициите определено си заслужава.
СТИМУЛИ ЗА ИНВЕСТИТОРИТЕ
В предишната си бележка ОРГАНИЗИРАНИ СЕЛСКОСТОПАНСКИ БРИГАДИ/ ЗЕМЕДЕЛСКИ КРЕДИТИ/ И ДЪРЖАВНИ ГАРАНЦИИ (линк:
споделих мнение че освен създаване на борси от нов тип чрез законови изменения, държавата е редно да лобира пред банките за отпускане на безпрецедентен размер кредитни линии за земеделците. В тази бележка обаче внесох уточнение, че държавата не бива да гарантира безусловно всички проекти, а такива, при които е в наличност применение на модерни и енергоспестяващи технологии (за отопление на оранжериите) и затваряне цикъла на производство.
При условие, че фермерите могат да получат лесно евтин кредит (като заложат в плана си използване на алтернативни източници за отопление) пътят за подем на земеделието ще бъде открит. Идеологията на затворените цикъли на производство/ и наличието на кредитни линии които да „трансформират мечти в реалност“ (гарантирани от държавата) ще инициират различни форми на взаимодействие между предприемачите. Там където до скоро е имало кравеферми, може да се появи и завод, и оранжерии, и когенерационна станция, и лагер от селскостопански бригади. Животът по селата отново ще закипи и в страната ни ще има бъдеще за младите.
Послепис: Драги читателю, благодаря ти за вниманието! В момента провеждам информационна кампания по популяризиране на идеята. Ти също можеш да помогнеш за популяризирането на плана. Създадена е фейсбук група за хората които споделяме тази идея, присъедини се към нас! Линк към групата:
Няма коментари:
Публикуване на коментар