Вече в три поредни бележки разказвам идеята си за създаването на БОРСИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ от НОВ ТИП, дойде ред най-сетне да отговоря на въпроса ЗАЩО!? Защо изобщо са необходими, според някои хора скъпи и грандомански начинания. Нима не може с няколко кооператива и неправителствени организации да се сдружим и да заработим заедно за обща кауза. Нима не можем например.., чрез фейсбук да комуникираме и да направим чудеса... Защо трябва да се сравняваме с държави като Холандия, която също е с малка територия, НО някои българи ще кажат че тя „твърде високо седи, много висок национален оборот, интензивен обществен метаболизъм, докато при нас - едва-едва..., колкото да не изглеждаме мъртви” (цитирам коментар на гражданин по повод идеята за борсите ).
ЦЕЛТА Е И НИЕ ДА НАПРАВИМ ТАКА ЧЕ БЪЛГАРИЯ ДА Е „малка държава, но с много висок национален оборот, интензивен обществен метаболизъм”. Освен това въпросните борси може да звучат като грандомански идеи, с доста грандомански цели, но всъщност могат да бъдат съшити точно по мярка, така че да ни паснат от раз. И защо да не помечтаем, защо да не последваме и реализираме мечтите си?! Всяка страна в Европа има нещо с което е велика и се гордее и всички знаят и признават това. Защо и ние българите да нямаме нещо с което да превъзхождаме всички останали и да се гордеем?
Други сънародници ще поспорят на тема ЗАЩО именно земеделие, ние трябва да развиваме високите технологии, ИТ сектора, защото ние българите сме най-умните хора на света и всеки втори сред нас е гений и ако малко се напънем ще имаме български Бил Гейтс и също български Стив Джопс и страната ни ще се превърне в новата силиконова долина. (брат ми да речем, също е един такъв проекто-ИТ гений, самороден, необучен, но докато не намерим парички, че да го обучим... ще останем с мечти за бил гейтс в нашето семейство до ... следващия път)
Трети ще отвърнат че ПРОИЗВОДСТВО е нужно, имаме още от социализЪма обучени кадърни кадри-инженери, трябва да възродим родната индустрия и да бием Китай и Япония по всички параграфи. Пети ще кажат че формулата е туризъм, легализирани проститутки и евтин алкохол... Аз ще им отвърна, че ако успеем да развием земеделието, това ще спомогне и останалите отрасли, и ще ви докажа как. (нали трябва да се започне от някъде)
Към аргумента за ИТ специалистите ще допълня, че на този етап, те за цялата страна са около 50-60 хиляди души (в това число включваме телекомите, вътрешните отдели на банки, производствени компании и други, а не само чисто ИТ компании). Има остър глад за подобен тип специалисти, не защото сме толкова напредничава и развита нация, а просто защото НЯМАМЕ такива (едва 2% от работната сила в страната). Ето ви една статия да прочетете по въпроса: http://www.economy.bg/featured/view/6971/IT-industriyata-v-Bylgariya-dostiga-predel
За да имаме ИТ специалисти, трябва първо да дойдат от някъде парички, че да си ги обучим. Даже като за начало не е зле да обучим хора, които да почнат да обучават ИТ-та. Засега няма да се задълбавам в тази тема и да се отклонявам, единствената причина да я спомена е че съществуването на борсите, колкото и да ви е странно.., може да способства развитието на ИТ сектора в държавата, може да даде тласък на производствата в страната (посредством изградена логистична мрежа, защото няма как да си лидер в износа на полодове и зеленчуци, без солидна логистика). Нека ви разкажа как от плод и зеленчук можем да стигнем до високите технологии.
И така, ЗАЩО плод и зеленчук (и малко орехи/бадеми и лешници/билки../мед и т.н. био глезотии). Първо защото МОЖЕМ. Щом се окажа далеч от България, започвам да тъгувам за нашите родни зеленчуци, всички чужденци които познавам признават, че имаме най-вкусните плодове и зеленчуци на света... Има я плодородната земя и хубавото слънце, имаме и достатъчно вода, не сме в пустиня все пак. Имаме и някакви традиции в тази сфера. На квадратен метър от плодове и зеленчуци се изкарва много повече добавена стойност, отколкото от житни и други видове растения. От 1 кв.м. засята площ, я произведеш 1 кг пшеница, я не, хайде с много късмет да кажем че максимално от 1 кв.м. площи засяти с нещо житно постигаме 1 лев стойност/ а ако засадим този 1 кв.м. с домати, ще съберем поне 20 до 40 кг. Т.е. 20 до 40 пъти повече стойност ще извлечем от земята си, ако отглеждаме на нея зеленчуци и плодове, за да натъртя 2000%-4000% процента повече!
Според някои данни около 12 млн. дка обработваеми земи пустеят в България... На теория ако тези земи бъдат засяти с плодови и зеленчукови култури, ще се създаде продукция, достатъчна за половин милиард души! Естествено, НЕ можеш и няма как да изхраниш населението с плодове и зеленчуци, трябва и хляб, и месо, и риба и яйца, и т.н. трябват, но плода и зеленчука е една основна част от трапезата на всеки човек... и в България средно харчим по лев и нещо на човек/ден, за да си ги набавим/ в другите страни харчат, в пъти повече... Може ли да си предствавите, че ако намерим пазар (кленти за нашите плодове и зеленчуци) за половината от пустеещите земи, ще удвоим нашето БВП!
До тук добре, виждаме че имаме потенциал, но как да стане така че малка България, успяваща да произведе до 30% от собствените си нужди.., изведнъж.., се превръщаме в някаква велика сила в тази област? Та нали тези плодове и зеленчуци не летят.., развалят се бързо.., как ще ги закараме тези плодове и зеленчуци до желаните пазари, които са на 2000, 3000 че и 5000 километра от нас. Няма ли до де стигне тази стока толкова далеч, да се развали или да стигне по твърде скъп начин, че никой да не иска да я купува?
Трябва да кажа, че и сега плодове и зеленчуци пътуват на небивали разстояния от сорта Австралия – Англия /Аржентина – България.., и не се развалят, и са достатъчно евтини, че да ги купуват.., но хората явно знаят как. Има хладилни кораби, стандарти за транспортиране и много, много други работи, че да се постигне това нещо, а ние си нямаме. Бургазлии имахме едно ро-ро корабче, което пътуваше от Бургас до Поти и Новоросийск.., по едно време, но и то фалира че не можа да си намери достатъчно работа и го продадоха...
Оттук нататък предстои да докажа:
1. Че построяването на борсите не е чак толкова скъпо начинание и икономиката ни може да го понесе.
2. Борсите ще успеят да генерират достатъчно капитал че да инвестират в собствена търговса флота, която да ни позволи да навлезем на чужди и богати пазари.
3. Борсите ще способстват развитието на ИТ индустрията в страната.
КОЛКО ЩЕ НИ СТРУВА ДА ГИ ПОСТРОИМ ТЕЗИ БОРСИ?
За построяването на борси във всичките 28 области в страната ще са нужни около милиард лева, но конкретно за инвеститорите в монополното АДМИНИСТРАТИВНО звено + търговски площи за производители ще са необходими не повече от 550 милиона.
Как го изчислих? Започваме с факта че градското население в страната е 5,3 милиона души (тези които купуват зеленчуци от магазина, а не си ги берат от градината). Минимално всеки гражданин средно на ден харчи по 1,5 за плодове и зеленчуци. Ще рече че пазара в страната възлиза на 2,9 милиарда лева (поне!). Съгласно схемата на 5-те процента, описана в предишните бележки излиза че борсите могат да генерират около 145 милиона лева за година (административното им звено!). Смятал съм и разходи на подобен вид дейност, бях направил примерни сметки за Бургаска област и се видя ще повече от 10% от оборота няма как да изхарчат по дейността си. Борсите няма да се облагат поне в началото с данъци... Значи 131 милиона лева добавена стойност е реалистично.
При наредба да се заделя 55% от добавената стойноста за заплати на персонала, общо в станата ще бъдат раздавани около 72 милиона лева за служителите на борсите. При средна заплата + бонуси 2000 лева , получаваме индикация че борсите в страната ще се нуждаят от общо 3 хиляди души персонал. Нека да им бъде по-широчко и приемем че средно на експертно ниво служител се падат 40 кв.м. застроена площ (заедно с конферентни и експо зали).
Стигаме до извода че ще е необходимо построяването на 120 хиляди квадратни метра офисна площ. Умножаваме по единична цена на застрояване 1000 лева (включително мебели) и получаваме сметка от 120 милиона лева; още толкова за инфраструктура, още толкова и за търговски площи, предвиждаме и 86 милиона за оборотен капитал + още 45 милиона за неотчетени в сметките ми неща + 50 милиона за земите на които ще се построят борсите (може да са общински/ частни/ все тая, въпросът е да не надвишават 10% от стойността на инвестицията). И.. така всъщност стигнах до извода че ще трябват около половин милиард...
Още толкова средства ще трябва да се налеят и за логистична инфраструктура. Ключов елемент е монополното административно звено (+търговските площи за производителите), в чиято инвестиция държавата гарантира 8% възвръщаемост. Затова ще концентрирам фокуса на коментара именно към административното звено, за логистиката ще стане дума по-късно.
ОТ КЪДЕ ЩЕ СЕ НАМЕРЯТ ПАРИ ЗА БОРСИТЕ?
Пенсионните фондове на страната разполагат с над 1 милиард лева, които така или иначе трябва да се инвестират някъде. С една наредба се решава въпросът поне за половината от необходимите средства. Естествено, фондовете са 10 на брой и имат право на участие само в по една борса.
Ето от къде може да дойде и другата половина: Според данни, оповестени от БНБ, над 700 (точно 714) българи имат над 1 млн. лв. на влог в края на първото тримесечие на 2013 г. Към края на март тази година 33 653 домакинства в България имат спестявания на стойност над 100 хил. лв., а общата депозирана сума от милионерите достига 7,85 млрд. лв., което прави средно по 233 291 лв. на човек. Както и да го погледнеш, имаме си хора с пари в страната, не е като да нямаме... Само 5% от тези 7,85 милиарда да инвестират... и готово.
В случай че нещо не достига, винаги ще се намери чужд капитал да запълни празнините. Но от горните 2 абзаца се вижда че и със собствени сили можем да се справим.
Поради изискването акционерите на монополното административно звено да имат участие само в една борса, няма как тези акции да се търгуват свободно на фондовата борса, но това едва ли ще е необходимо условие да се привлекат инвеститори.., щом се чуе, че се прави монопол + това се издават и държавни гаранции + през първите 4 години бизнесът е 100% освободен от данъци.., като мухи на мед ще се налепят всички които разполагат с пари.., сякаш само това са чакали.
От цялата работа, отечествените строители просто ще са в транс от щастие, тъй като в рамките на няколко години ще имат поръчки за милиард лева! Над 1% финансови инжекции в БВП от раз! (моля да отчетете, че 1% от БВП е сериозна сума, ние от няколко години стагнираме и не можем да постигнем толкова ръст)
НЯМА ЛИ ДА ИЗГОРИМ ПРИ ТОЛКОВА МНОГО ИНВЕСТИЦИИ ЗА БОРСИ?
Оттук нататък ще помоля читателите, които не са прочели предишните три бележки по въпроса, да ги прочетат, защото няма да асимилират напълно каквото ще се говори.
Линк 1: http://slaveiko.blogspot.com/2013/08/blog-post_25.html
Линк 2: http://slaveiko.blogspot.com/2013/08/blog-post_28.html
Линк 3: http://slaveiko.blogspot.com/2013/09/blog-post.html
В парични измерения, на мен тази логистична техника ми звучи като инвестиции от около 200 милиона евро (по 40-50 хиляди евро средно за камиони и хладилни ремаркета/ по 5 милиона евро за малки ро-ро корабчета и по около 20-30 милиона за големи ро-ро кораби).
Да приемем, че 1 тон изнесена продукция е на цена на производител средно 500 лева по 1 милион тона, имаме продукция за общо половин милиард. Да приемем, че при обратните курсове имаме поне половината от тази стойност в обратна посока и/или поне половината от капацитета е запълнен ефективно. Още приемаме, че средно логистичните фирми оскъпяват стоките, транспортирани на дълги разстояния с до 50%.
При 500 милиона лева (по цени на производители) товари за износ; и при поне половината от капацитета обратно, говорим за стоки на стойност общо 700-800 милиона. Тогава, логистичните фирми е възможно да постигнат до 350-400 милиона лева оборот от логистика годишно. Нека 60% са оперативни разходи, още нека извадим 15% разходи за амортизации. Изводът е: че тези инвестирани 200 милиона евро могат да се избият в рамките на 5 години (20% възвръщаемост на капитала)! Наистина звучи добре, а?
Нека направим проверка по обратния ред. 1 км. транспорт чрез фирма- спедитор средно струва около 2 лева. Имаме 2000 тира + ремаркета, среден пробег на курс 3000 км = 6 милиона лева; умножено по 24 курса в годината прави 144 милиона лева. Тази флота от тирове е подпомагана от 10 ро-ро кораба на обща стойност около 220 мил. лева. За да постигнат 20% възвръщаемост на капитала, при условие че оперативните разходи са в порядъка на 60% от оборота, минус 10% амортизация годишно, излиза че операторите на корабите общо трябва да генерират по 165-170 милиона лева оборот. Общо за двата вида транспорт необходимия бюджет е в рамките на 300 милиона лева. По-горе изчислих че логистичните фирми могат да разчитат на 350 до 400 милиона (по-добре да представим картината със запасен резерв).
КОИ ПЪТИЩА ДА ХВАНЕМ?
Мисля уточнихме, че е реалистично, при наличие на разработен пазар ВНОС/ИЗНОС (в двете посоки), борсите лесно да привличат интереса на логистичните фирми, които от своя страна да инвестират в техника. При 5 милиона всяка година, заделени за капиталови инвестиции, след 4-5 години самите борси ще разполагат с достатъчно средства да закупят първите транспортни кораби и допълнителна техника за начало на операциите по износ и внос към/от Русия. Щом борсите подадат пример как се прави бизнес, останалите ще последват и скоро производството, износа и вноса ще започнат да нарастват ръка за ръка главоломно.
ИЗТОЧНИ ПАЗАРИ (РУМЪНИЯ, УКРАЙНА, РУСИЯ, БЕЛАРУС, ПРИБАЛТИСКИ СТРАНИ)
Оптималният вариант който си представям, гледайки картата на Европа е четири средно големи ро-ро корабчета да оперират в Черно море, като транспортират тирове от Бургас и Варна към руски и украински пристанища (Новоросийск, Севастопол, Одеса). Оттам тировете потеглят на север, някои се връщат пълни със стока за внос обратно, други ще достигнат Москва, после Санкт Петербург и от Санкт Петербург може да бъдат натоварени пълни със стока на други кораби, опериращи в Балтийско море. Друг маршрут може да е Варна - Одеса -Киев -Гомель -Бабруйск -Минск -Вилнюс -Каунас –до пристанището на Клайпеда, където отново, пълни със стока тирове да се натоварят на кораби опериращи в Балтийско море, обратно за към България и/ или съседните ни страни.
И така, да повторя и довърша, 4 средно големи ро-ро кораба в Черно море, които да поемат транспорта към/от пристанищата на Русия и Украйна. Оттам тировете се отправят на север.
ЗАПАДНИ ПАЗАРИ (А) ПРЕДИМНО МОРСКИ ТРАНСПОРТ
2 или 3 средно големи ро-ро кораба, опериращи на север в Балтийско море и един-два в Северно море. Тяхната задача ще бъде да посрещат част от тировете, потеглили от юг, Черно Море, стигнали до северните пристанища на Санкт Петербург, Клайпеда и други.
Два големи ро-ро кораба ще правят курсове от България до Килския канал, съединяващ Северно с Балтийско море. Задачата на големите ро-ро кораби е да събират пълните със стока тирове от север и да ги транспортират обратно в България и/или съседни страни. Т.е. средно големите кораби, опериращи в Балтийско море имат за задача да събират тировете от различните северни пристанища и да ги транспортират до общ сборен пункт, примерно Килски канал. Оттам един голям ро-ро кораб натоварва всичките тирове за дадения период и ги връща с един курс обратно (преди това, по път, оставя множество други тирове в различни европейски пристанища). Един вид средно големите кораби оперират в даден район, а големите кораби играят ролята на свръзка между Севера (крайните пунктове) и Юга (отправните точки).
Считам че ще е удачно големите кораби + поне един средно голям да покриват и транспорта към/от Обединеното кралство. Там, от личен опит знам че нямат свестни зеленчуци и плодове и стоката ни ще върви на ура, само да стигне в читав вид.
ЗАПАДНИ ПАЗАРИ (Б) ПРЕДИМНО СУЪХОПЪТЕН И РЕЧЕН ТРАНСПОРТ
Пет транспортни коридора преминават през България – IV, VII, VIII, IX и X коридори:
Европейски транспортен коридор IV – Дрезден – Прага – Братислава – Будапеща – Крайова – София – Пловдив – Истанбул /с разклонение София – Кулата – Солун/. Европейски транспортен коридор VII – “Рейн – Майн – Дунав”. Участъкът от този транспортен коридор на територията на България е по р. Дунав. Неговата дължина е около 470 км...
Най-общо казано, имаме достатъчно добро местоположение за осъществяване на ефективен сухопътен и речен транспорт към/от западна и северна Европа.
ЗА ДА ПОЛУЧИШ, ТРЯБВА ДА ДАДЕШ
Уточнихме, че ако искаме да изнасяме ефективно, ще трябва да синхронизираме износа с вноса, тъй като някой трябва да плати курса на връщане... Ние така или иначе отдавна внасяме от повечето страни където възнамеряваме да изнасяме, вярно е че може би ще трябва да увеличим досегашните количества.
Но във всичко това има няколко изключително позитивни за икономиката ни елемента. Примерно изнасяме стоки за 1 лев., от което нашите логистични фирми правят оборот от 50 стотинки, внасяме обратно стоки примерно пак за 1 лев от което нашите фирми пак правят оборот от 50 стотинки. От къде тръгнахме и къде стигнахме сега? Благодарение на износа на българска зеленчукова и плодова продукция, и на солидната логистика, страните в които внасяме ще предпочетат да използват нашите транспортни схеми за внос в България, тъй като плащат единствено курса към страната (двойно по-евтино и по-бързо, отколкото ако ползват друга схема). Така вноса в страната ни ще дойде на цени до 25% по-евтино от преди. От друга страна реализираме огромен износ, който внася добавена стойност в страната. Нека не забравяме старото правило за международната търговия, че за да внасяш, преди това трябва да изнасяш.
Казано иначе, с 1 лев изнесен, ние покриваме друг внесен 1 лев. Страната ни се нуждае и извършва огромен внос за малките си рамери. Изнасяме около 52 милиарда, а внасяме около 55 милиарда. В случай че успеем да канализираме част от съществуващия внос, през логистичните канали, ние ще покрием образувания търговски дефицит с износ.
Нека да се върнем към примера по-горе: продукцията ни за износ е нарастнала с 1 милион тона годишно и е общо на стойност половин милард лева. Автоматически, търговският ни дефицит се намаля с половин милиард – спрямо сегашното ни БВП, това е 0,64% ръст.
Освен това логистичните фирми реализират оборот от около половин милиард.., нека приемем че добавената стойност от дейността им е в рамките на 50% от оборота, тогава ефектът върху нашето БВП от обединени логистика и износ на плодове и зеленчуци е в рамките на +1% за всяко увеличение на продукцията ни с милион тона.
Да не забравяме и радоста на населението на страната като цяло, които ще ползват вносна стока на 25% по-ниски цени от досега и колкото по-мащабни логистични операции развиваме, толкова по-голям дял от вносната продукция ще я доставяме до България чрез наши логистични компании, на по-ниски цени.
КОЛКО СТОКА МОЖЕМ ДА ИЗНЕСЕМ?
В момента, по справка в сайта на НСИ виждаме че приносът за 2012 г. на целия икономически сектор „Селско, горско и рибно стопанство” възлиза на 4,2 милиарда лева (или 5% от БВП на страната). За да удвоим този показател, изцяло чрез увеличаване на производстото на плодове и зеленчуци, ще трябва да произвеждаме с около 6 милиона тона повече продукция. Увеличение от три милиона тона, така или иначе ще е необходимо, за да изтласкаме вноса на плодове и зеленчуци от местните пазари.., в последствие ще можем да реализираме износ от 3 милиона тона годишно, които съгласно сегашните рамки за стокооборот, звучат съвсем постижими.
На практика северните страни предлагат неограничени възможности за износ. Имат огромно население, добре организирана градска инфраструктура... нямат слънце и земя за производство на вкусни плодове и зеленчуци. Бил съм на север, вкусът на зеленчуци и плодове там наподобява пластмаса. Ще купят всичко което можем да им доставим ефективно.
Единственото ограничение представляваме самите ние. Казахме че за да изнасяме на добри цени, някой трябва да плати транспорта обратно. За целта трябва да връщаме камионите пълни със стока внос. Имаме необходимост от около 55 милиарда да внасяме, но болшинството от този внос са ресурси и изобщо стоки, които няма как да бъдат транспортирани посредством търговска флота, предназначена да превозва плодове и зеленчуци (Товарен автомобилен транспорт (ТАТ)). По данни на НСИ, МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ НА ТОВАРНИЯ АВТОМОБИЛЕН ТРАНСПОРТ ПО СТРАНА НА НАТОВАРВАНЕ (стоки за България) са в рамките на 1,5 милиона тона. Тоест като начало ще е реалистично да организираме ефективен износ на 1,5 милиона тона продукция; след което логистичните фирми и брокери ще трябва да целят „улавяне” на поръчки за транспорт към съседни на нас държави, за да не спира увеличаването на износа и курсовете в двете посоки да са оптимизирани.
От казаното до тук, правя извод, че увеличение с още 1,5 и в последствие с 3 милиона тона товарооборот в двете посоки, е реалистично (тогава добаената стойност за целия икономически сектор „Селско, горско и рибно стопанство” ще нарастне ДВОЙНО, 100%!). Стига да следваме предложения алгоритъм:
А) Започваме с съсздаване на Специализираните борси, увеличаваме продукцията си с 200-300% и изтласкваме вноса,
Б) Увеличаваме продукцията си с още 1,5 милиона тона, закупуваме оборудване за около 200 милиона евро и започваме мащабен износ / внос, под контрол на български логистични фирми, и разбира се, борсите.
В) Оттам нататък, нуждите за стокооборот в страната ни ще започнат да нарастват, нека отчетем че при овладяване спедицията на вносните стоки, те ще идват поне 25% по-евтини до България и ще можем да си позволим да внасяме повече (с над 25% повече).
Г) Заедно с увеличение на вноса, ще можем да изнасяме повече. Също така логистичните фирми могат да „ловят” поръчки за транспорт до съседни на нас държави и така да ползваме допълнителен „съседен” трафик на товари.
Д) Част от износа (култури с по-дълга трайност) може да се осъществява и по железопътен и морски транспорт, което значително ще увеличи реализираните количества.
Е) В даден момент ще се появи необходимост и възможност за спедиция по въздушен транспорт на стока с високи нива на добавена стойност.
КАКВИ ЩЕ БЪДАТ ЕФЕКТИТЕ ОТ РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ПЛАНА?
1. Първият и безспорен ефект е че от построяването на борсите шоково ще се инжектират около 1 милиард лева в икономиката (усвоени от строителните компании).
2. Вносът на плодове и зеленчуци ще бъде изтласкан, т.е. около 1,5 милиарда увеличение на добавената стойност в страната като принос в икономиката.
3. Ще стартира мащабен износ и мащабни логистични операции в размери, невиждани до сега. Значително ще се намали търговския дефицит, логистиката ни ще бъде изведена на международно равнище. Добавената стойност в целия стопански сектор „Земеделие” ще се удвои, с ясни перспективи за още растеж.
4. Фондовете за Инновации и развитие ще порастнат в пъти. Щом продукцията за износ надхвърли 1,5 милиона тона, борсите ще генерират над 50 милиона лева годишно (стартират от 15 милиона)
a. Това означва над 16 милиона годишно за развитие на земеделието, въвеждане на ново ноу-хау и т.н.
b. Над 16 милиона за развитие на ИТ сектора (с които да се обучават над 80 нови ИТ специалисти в чужбина + над 400 в България всяка година).
c. Над 16 милиона за нови капиталови инвестиции на борсите.
5. След започване на операции по износ, ще се подобри качествено икономическата жизненост на страната (около 25% по-ниски цени за внесената чрез наши транспортни схеми стока). Ще се създадат условия за нови равнища на износ/внос.
6. Силната логистика ще способства развитието и на други сектори като хранителна, преработвателна промишленост, лека и тежка индустрия и др. Например във всички вериги магазини на запад, по рафтовете можем да намерим гръцки стоки (кисело мляко, сирене фета и какви ли не деликатеси). Чрез силна логистика ще направим така, че във всички западни вериги магазини да има и български щандове със стоки.
7. Налагането на българското производство като известна марка с общ флаг, ще способства за имиджа на страната и качествено ще подобри туристопотока / инвестициите в имоти/вили/ частни елитни ферми.
Единствено фантазията може да ви ограничи какво ще се случи и постигнем оттам нататък ;)
Борсите могат да бъдат необходимия катализатор за цялостната ни икономика и да наложат по-качествено равнище, с качествено нов темп.
Аз лично вярвам, че правителства, способни да реализират идеята за борсите, представена в тази и предишните 3 бележки.., ще са достатъчно далновидни че: да разрешат проблемите с енергетиката в страната (скъпия ток); да разрешат проблемите с БДЖ товарни превози/ пристанищата (една потенциална златна мина се ликвидира); да поставят началото [най-сетне] на адекватна политика в областта на туризма; да преосмислят политиката към природните изкопаеми (на второ място сме по залежи на медна руда в Европа, а там където има мед, има и злато)... Да разрешат проблема с безработицата, посредством програми за „по-кратко работно време“ виж: http://slaveiko.blogspot.com/2013/08/blog-post_2498.html
Да стабилизират политическата обстановка и да бъдат по-отговорни граждани, не грабители на народа.
Уточнихме, че борсите получават монопол върху търговията на плодове и зеленчуци на едро, както по отношение на вноса, така и местните производители. 5% от страна на фермерите и 5% от страна на търговците на дребно (крупни и дребни ритейлъри, ресторантьори и т.н.). иначе казано пълен контрол над близо 3 милиардния пазар в страната (разпределен по области и с право на участие в капитала само на 1на борса), от които борсите ще генерират общо около 145 милиона лева годишно.
Предвиждам около 10% разходи за дейността, 55% от добавената стойност за заплати. Първите години без данъци, реалистично е още от самото начало да се постигат поне 59 милиона лева общо печалба за година. 8% от инвестираните 550 са 44 милиона, които могат да се разпределят като дивиденти. Т.е. прогнозата за печалби дава над 34% буфер над необходимото да се покрие изискваната доходност.
Така още от самото начало борсите ще генерират по около 15 милиона във фондовете си за инновации и развитие. Съгласно наредби, тези средства ще трябва да се разпределят в три направления:
- 1/3 Реинвестиции за Инновации в земеделието
- 1/3 Реинвестиции за развитие на ИТ сектора
- 1/3 Дял за капиталови инвестиции
По този начин с остатъка от неразпределената печалба се удрят 3 заека с един куршум. Първо, заделят се средства за развитието на самите борси, второ, борсите ще помагат на земеделците като закупуват ноу-хау и организират курсове по обучение, така че новите практики да се приложат на практика. И трето, борсите ще подпомагат ИТ сектора в страната. Една трета от фонда за Инновации и развитие трябва да се заделя за обучение на ИТ кадри (за материална база/ за заплати на преподаватели и/или за стипендии на определени кадри).
"КАДРЫ РЕШАЮТ ВСЕ, А НЕ КОБЫЛЫ И МАШИНЫ"
Още веднъж, защо ни е тази скъпа армия от 3000 специалисти в областта на земеделието/ икономиката и логистиката да се занимават със ... земеделие!? Освен това.., защо ни е да заделяме колосални средства за ИТ, че тези борси да оперират с най-модерните технологии... Мисля че ще се съгласите, че в началото тази армия ще бъде хранена от вносителите.., а първата й цел ще бъде да задуши вноса, облагайки го с 10% допълнителен данък , и насочвайки цялата си енергия към подпомогане на местните земеделци, които също ще плащат на борсите, но в замяна ще получават пълен спектър от подкрепа. Един вид, от основния клиент (вносителите) ще взимат комисионна по закон и няма да вършат нищо/ но за другите си клиенти (местните производители) ще правят всичко по силите им така че след няколко години те да се превърнат в основен клиент.
И щом родното производство достигне 90% от местното потребление (10%-тина процента трябва да се оставят за екзотични плодове и зеленчуци, които няма как да произведем на наша земя).., следващата задача на армията от 3000 борсаджии ще е да наложи продуктите ни на чуждите пазари.
Ключов фактор по пътя към завладяването на нови пазари ще окаже фонда за Инновации, в който се събира неразпределената печалба. Акционерите ще могат да разпределят до 8% от инвестираните средства (собствения капитал) затова имат и гаранции от държавата, монополно положение, 4 години без данъци за бизнеса и много други облаги. Но в същото време борсите подлежат на строг държавен контрол и повечето аспекти от устройството са предварително регулирани чрез наредби и закони.
Строгият контрол ще гарантира оптимално използване на фонда за иновации, така че борсите сами да изграждат кадри, включително ИТ кадри, за да не зависят от негативната среда в страната, да са оазис на изобилие. В капиталистическите страни, задачата за изграждането на необходимите кадри лежи на плещите на бизнеса. В страни като нашата, с криво-разбрана демокрация, бизнеса се оплаква че на трудовата борса няма необходимите кадри, без да се запита „а с какво бизнеса е допринесъл че да има подобни кадри!”
При 145 милиона оборот от комисионни за борсите, още от самото начало очаквам към фондовете за иновации да постъпват общо по 15 милиона лева (от които 5 са за реинвестиции в инфраструктура/ 5 за развитие на земеделието / и 5 за ИТ сектора). Очаквам тези нива да се задържат поне няколко години, тъй като в началото основната динамика ще е по отношение заместване на вноса с местно производство, до достигане на 90%. Тази структурна промяна, фактически не изменя оборота на борсите, тъй като комисионната, дали от местни търговци, или от вносители ще е еднаква. За да започне оборотът на борсите да расте, ще е необходимо износ за чужди пазари. Въпреки това, 5те милиона за ИТ технологии ще са напълно достатъчни да се обучат ИТ специалисти за нуждите на борсите. В България да се обучи ИТ специалист струва около 20 хиляди лева [общо курсове и университет], а да се обучи в реномиран университет извън страната е около 100 хиляди.., с въпросните 5 милиона всяка година ще се дава шанс на 100 нови ИТ специалисти, обучени в България и още други 30 обучени извън страната. Този темп ще е достатъчен за да реши кадровия глад за качествени ИТ-та, поне за борсите. В момента, в който борсите започнат да изнасят, годишните бюджети на фондовете за инновации ще нарастнат с пъти, така че да утолят „глада” за ИТ кадри в цялата страна!
КАК ДА ПРОБИЕМ НА ЧУЖДИ ПАЗАРИ?
Преди да пристъпим към износ, първо трябва да се приборим с вноса. В момента, през около 7 месеца в годината над 90% от стоката на пазарите е внос и само летните месеци правим жалък опит да компенсираме, достигайки до максимум 65% Българско производство на пазара.
По данни на НСИ, крайната продукция в селското стопанство за 2012 година [плодове и зеленчуци] възлиза общо на 487 милиона лева (234,5 милиона лева зеленчуци и 252,6 милиона лева плодове). Нека до крайния потребител цената на стоката да нараства двойно = на приблизително 974 милиона лева, следователно можем да си направим извод, че тази продукция се равнява на приблизително 34% от БГ-пазара (тъй като 100% от пазара го оценихме на около 3 милиарда).
80% от тази стока е произведена през летните месеци.., за постигане на 90% дял от пазара, ще е необходимо производството през зимните месеци да нарастне 8 пъти, а производството през летните месеци също трябва да нарастне, с поне 50%.
За да заместим вноса с износ, ще е необходимо да изградим инфраструктура от парници/оранжерии, така че да започнем да произвеждаме достатъчно и през зимните месеци. Основна роля ще играят Личните консултанти и Фондовете за инновации. Едните ще изготвят бизнес планове, ще кандидатстват по всички възможни програми, кредити и т.н.., за да намерят финансиране за клиентите от тяхното портфолио; средствата от фонда ще трябва да обезпечат обучението и подготовката на фермерите, за да се подготвят теоритично как да произвеждат ефективно в зимно време. [Позволете ми тук да вмъкна пояснение, че изграждането на парници е свързано с много други отрасли и създава предпоставки за развитие и симбиоза с неочаквани комбинации/ например с енергетиката, тъй като е необходима пара/топлина. Тези операции сами по себе си ще инициират условия за развитие на местната икономика].
Първите години борсите ще наблегнат на работата с фермерите, така че бизнеса им да се администрира и да влезе в релси, да се намери финансиране по разрастване на бизнеса и финансиране построяването на модерни парници, които да оперират в затворени кръгове и симбиоза с местното производство на ел.енергия и други отрасли.
Следователно ще трябва да се очаква рязък скок на българското производство някъде през четвъртата-петата година от функционирането на борсите, когато родното производство изведнъж ще измести вноса.
“The line between disorder and order lies in logistics…” - Sun Tzu
Единственият начин да пробием на чужди пазари, е да предложим добро качество, добри цени, предвидими количества, безупречно обслужване от страна на професионални брокери и най-важното - ефективна логистика. Разходите по транспорт и съхранение в рамките на областта/региона обикновено са в рамките на 15-20 процента от цената на производителя, но с увеличаване на разстоянията, разходите за транспорт могат да надминат 100% от първоначалната цена на стоката. За да се постигне оптимизиране на разходите за логистика е нужно планиране на принципа: пълен на отиване/ пълен на връщане. Така разходът за логистика ще оскъпява стоката с максимум до 50%, тъй като курсът обратно също се заплаща от друг клиент.
За да се случи така, че на всеки 2 седмици тирове да кръстосват граници и да доставят зеленчуци и плодове в едната посока и да носят стоки за България в обратна посока.., ще се наложи ниво на планиране, невиждано до сега.
Със сигурност, що се отнася до руския пазар, началните преговори следва да се водят на високо държавническо равнище (тъй като там нищо сериозно не може да стартира без заповед от „горе“). Ще е необходимо редовно да се поддържа поток от стоки, с приблизително еднаква тежест и кубатура в двете посоки. Със сигурност във всяка страна в която ще внасяме, имаме отдавна установени отношения и отдавна вече внасяме стоки от тези страни (или поне наши съседни държави внасят). Примерно за Русия можем да изнасяме плодове и зеленчуци, а обратно тировете да се връщат пълни с.., рибни продукти, зърнени продукти като гречка (елда), овесени ядки, пшеница (за по-оптимално пакетирано брашно/ дори заготовки за хляб) и др. Единственото, което трябва да се направи е този трафик да се канализира и калибрира така, че и в двете посоки да тече равномерно, с еднакъв темп.
За целта считам, че може да се организират срещи на ниво министър (и по-високо) и така да се постави началото на работни групи от експерти и представители на бизнеса, които да изработят конкретни планове за взаимноизгоден и постоянен стокообмен. Присъствието на опитните брокери от българските борси ще гарантира, че тези срещи няма да бъдат само чесане на езици, а реално сключени сделки. Малко по малко, борсовите агенти ще разработят пазара и ще сключат достатъчен брой сделки и в двете посоки (експорт/импорт).
Със сигурност ще е необходимо създаването на специализирани под-отдели към борсите, които да се заемат с планиране на логистиката по износ и вност. В този период борсите поемат особена отговорност, надхвърляща първоначалните им задачи и пълномощия. Целта ще бъде не само да се планира износа, но също и вноса, тъй като оптимизирането им зависи от постигане на пълен синхрон, така че да се ползва една и съща транспортна техника за двете направления. Със сигурност началото ще изисква неимоверни усилия от всички компетентни държавни органи като агенция митници и т.н. че да започнат операциите по износ/внос ефективно.
(Уточнихме че производството на българските фермери трябва да нарастне тройно, преди да се мисли за износ. За този ръст, логистичните фирми в страната разполагат с достатъчно транспортна техника и инфраструктура, тъй като на практика единствено заменяме внос с БГ продукция.)
Оттам нататъка, с помощта на борсите, ще трябва да пробием на многомилионни пазари, което ще рече, че българското призводство трябва да расте с невиждано бързи темпове. Пропорционално, обаче, ще трябва да увеличаваме транспортната техника, за да е възможно тази продукция да бъде изнасяна (от Български фирми).
ПО ВЪПРОСА ЗА ЛОГИСТИКАТА:
За пример ще кажа че всяко увеличаване на годишната продукция за износ с 1 милион тона (която да се транспортира поне 2 пъти месечно, с поне 24 курса на година, по средно 20 тона полезен товар) ще е необходимо логистичните фирми в страната да увеличат пропорционално транспортната флота с по около 2000 тира, хладилни камиони и хладилни ремаркета. Ще е необходимо и повече техника, но нека допуснем че част от нужната техника вече ще е в наличност.
Със сигурност, тези тирове ще изискват логистична схема с участие на морски транспорт, в която поне половината от тировете да са на път, ще трябват около 10 малки ро-ро и хладилни товарни корабчета с възможност да транспортират по 80-100 тира наведнъж, и поне 2 големи ро-ро транспортни кораба с капацитет да транспортират 300-400 тира.
Предвиждам около 10% разходи за дейността, 55% от добавената стойност за заплати. Първите години без данъци, реалистично е още от самото начало да се постигат поне 59 милиона лева общо печалба за година. 8% от инвестираните 550 са 44 милиона, които могат да се разпределят като дивиденти. Т.е. прогнозата за печалби дава над 34% буфер над необходимото да се покрие изискваната доходност.
Така още от самото начало борсите ще генерират по около 15 милиона във фондовете си за инновации и развитие. Съгласно наредби, тези средства ще трябва да се разпределят в три направления:
- 1/3 Реинвестиции за Инновации в земеделието
- 1/3 Реинвестиции за развитие на ИТ сектора
- 1/3 Дял за капиталови инвестиции
По този начин с остатъка от неразпределената печалба се удрят 3 заека с един куршум. Първо, заделят се средства за развитието на самите борси, второ, борсите ще помагат на земеделците като закупуват ноу-хау и организират курсове по обучение, така че новите практики да се приложат на практика. И трето, борсите ще подпомагат ИТ сектора в страната. Една трета от фонда за Инновации и развитие трябва да се заделя за обучение на ИТ кадри (за материална база/ за заплати на преподаватели и/или за стипендии на определени кадри).
"КАДРЫ РЕШАЮТ ВСЕ, А НЕ КОБЫЛЫ И МАШИНЫ"
Още веднъж, защо ни е тази скъпа армия от 3000 специалисти в областта на земеделието/ икономиката и логистиката да се занимават със ... земеделие!? Освен това.., защо ни е да заделяме колосални средства за ИТ, че тези борси да оперират с най-модерните технологии... Мисля че ще се съгласите, че в началото тази армия ще бъде хранена от вносителите.., а първата й цел ще бъде да задуши вноса, облагайки го с 10% допълнителен данък , и насочвайки цялата си енергия към подпомогане на местните земеделци, които също ще плащат на борсите, но в замяна ще получават пълен спектър от подкрепа. Един вид, от основния клиент (вносителите) ще взимат комисионна по закон и няма да вършат нищо/ но за другите си клиенти (местните производители) ще правят всичко по силите им така че след няколко години те да се превърнат в основен клиент.
И щом родното производство достигне 90% от местното потребление (10%-тина процента трябва да се оставят за екзотични плодове и зеленчуци, които няма как да произведем на наша земя).., следващата задача на армията от 3000 борсаджии ще е да наложи продуктите ни на чуждите пазари.
Ключов фактор по пътя към завладяването на нови пазари ще окаже фонда за Инновации, в който се събира неразпределената печалба. Акционерите ще могат да разпределят до 8% от инвестираните средства (собствения капитал) затова имат и гаранции от държавата, монополно положение, 4 години без данъци за бизнеса и много други облаги. Но в същото време борсите подлежат на строг държавен контрол и повечето аспекти от устройството са предварително регулирани чрез наредби и закони.
Строгият контрол ще гарантира оптимално използване на фонда за иновации, така че борсите сами да изграждат кадри, включително ИТ кадри, за да не зависят от негативната среда в страната, да са оазис на изобилие. В капиталистическите страни, задачата за изграждането на необходимите кадри лежи на плещите на бизнеса. В страни като нашата, с криво-разбрана демокрация, бизнеса се оплаква че на трудовата борса няма необходимите кадри, без да се запита „а с какво бизнеса е допринесъл че да има подобни кадри!”
При 145 милиона оборот от комисионни за борсите, още от самото начало очаквам към фондовете за иновации да постъпват общо по 15 милиона лева (от които 5 са за реинвестиции в инфраструктура/ 5 за развитие на земеделието / и 5 за ИТ сектора). Очаквам тези нива да се задържат поне няколко години, тъй като в началото основната динамика ще е по отношение заместване на вноса с местно производство, до достигане на 90%. Тази структурна промяна, фактически не изменя оборота на борсите, тъй като комисионната, дали от местни търговци, или от вносители ще е еднаква. За да започне оборотът на борсите да расте, ще е необходимо износ за чужди пазари. Въпреки това, 5те милиона за ИТ технологии ще са напълно достатъчни да се обучат ИТ специалисти за нуждите на борсите. В България да се обучи ИТ специалист струва около 20 хиляди лева [общо курсове и университет], а да се обучи в реномиран университет извън страната е около 100 хиляди.., с въпросните 5 милиона всяка година ще се дава шанс на 100 нови ИТ специалисти, обучени в България и още други 30 обучени извън страната. Този темп ще е достатъчен за да реши кадровия глад за качествени ИТ-та, поне за борсите. В момента, в който борсите започнат да изнасят, годишните бюджети на фондовете за инновации ще нарастнат с пъти, така че да утолят „глада” за ИТ кадри в цялата страна!
КАК ДА ПРОБИЕМ НА ЧУЖДИ ПАЗАРИ?
Преди да пристъпим към износ, първо трябва да се приборим с вноса. В момента, през около 7 месеца в годината над 90% от стоката на пазарите е внос и само летните месеци правим жалък опит да компенсираме, достигайки до максимум 65% Българско производство на пазара.
По данни на НСИ, крайната продукция в селското стопанство за 2012 година [плодове и зеленчуци] възлиза общо на 487 милиона лева (234,5 милиона лева зеленчуци и 252,6 милиона лева плодове). Нека до крайния потребител цената на стоката да нараства двойно = на приблизително 974 милиона лева, следователно можем да си направим извод, че тази продукция се равнява на приблизително 34% от БГ-пазара (тъй като 100% от пазара го оценихме на около 3 милиарда).
80% от тази стока е произведена през летните месеци.., за постигане на 90% дял от пазара, ще е необходимо производството през зимните месеци да нарастне 8 пъти, а производството през летните месеци също трябва да нарастне, с поне 50%.
За да заместим вноса с износ, ще е необходимо да изградим инфраструктура от парници/оранжерии, така че да започнем да произвеждаме достатъчно и през зимните месеци. Основна роля ще играят Личните консултанти и Фондовете за инновации. Едните ще изготвят бизнес планове, ще кандидатстват по всички възможни програми, кредити и т.н.., за да намерят финансиране за клиентите от тяхното портфолио; средствата от фонда ще трябва да обезпечат обучението и подготовката на фермерите, за да се подготвят теоритично как да произвеждат ефективно в зимно време. [Позволете ми тук да вмъкна пояснение, че изграждането на парници е свързано с много други отрасли и създава предпоставки за развитие и симбиоза с неочаквани комбинации/ например с енергетиката, тъй като е необходима пара/топлина. Тези операции сами по себе си ще инициират условия за развитие на местната икономика].
Първите години борсите ще наблегнат на работата с фермерите, така че бизнеса им да се администрира и да влезе в релси, да се намери финансиране по разрастване на бизнеса и финансиране построяването на модерни парници, които да оперират в затворени кръгове и симбиоза с местното производство на ел.енергия и други отрасли.
Следователно ще трябва да се очаква рязък скок на българското производство някъде през четвъртата-петата година от функционирането на борсите, когато родното производство изведнъж ще измести вноса.
“The line between disorder and order lies in logistics…” - Sun Tzu
Единственият начин да пробием на чужди пазари, е да предложим добро качество, добри цени, предвидими количества, безупречно обслужване от страна на професионални брокери и най-важното - ефективна логистика. Разходите по транспорт и съхранение в рамките на областта/региона обикновено са в рамките на 15-20 процента от цената на производителя, но с увеличаване на разстоянията, разходите за транспорт могат да надминат 100% от първоначалната цена на стоката. За да се постигне оптимизиране на разходите за логистика е нужно планиране на принципа: пълен на отиване/ пълен на връщане. Така разходът за логистика ще оскъпява стоката с максимум до 50%, тъй като курсът обратно също се заплаща от друг клиент.
За да се случи така, че на всеки 2 седмици тирове да кръстосват граници и да доставят зеленчуци и плодове в едната посока и да носят стоки за България в обратна посока.., ще се наложи ниво на планиране, невиждано до сега.
Със сигурност, що се отнася до руския пазар, началните преговори следва да се водят на високо държавническо равнище (тъй като там нищо сериозно не може да стартира без заповед от „горе“). Ще е необходимо редовно да се поддържа поток от стоки, с приблизително еднаква тежест и кубатура в двете посоки. Със сигурност във всяка страна в която ще внасяме, имаме отдавна установени отношения и отдавна вече внасяме стоки от тези страни (или поне наши съседни държави внасят). Примерно за Русия можем да изнасяме плодове и зеленчуци, а обратно тировете да се връщат пълни с.., рибни продукти, зърнени продукти като гречка (елда), овесени ядки, пшеница (за по-оптимално пакетирано брашно/ дори заготовки за хляб) и др. Единственото, което трябва да се направи е този трафик да се канализира и калибрира така, че и в двете посоки да тече равномерно, с еднакъв темп.
За целта считам, че може да се организират срещи на ниво министър (и по-високо) и така да се постави началото на работни групи от експерти и представители на бизнеса, които да изработят конкретни планове за взаимноизгоден и постоянен стокообмен. Присъствието на опитните брокери от българските борси ще гарантира, че тези срещи няма да бъдат само чесане на езици, а реално сключени сделки. Малко по малко, борсовите агенти ще разработят пазара и ще сключат достатъчен брой сделки и в двете посоки (експорт/импорт).
Със сигурност ще е необходимо създаването на специализирани под-отдели към борсите, които да се заемат с планиране на логистиката по износ и вност. В този период борсите поемат особена отговорност, надхвърляща първоначалните им задачи и пълномощия. Целта ще бъде не само да се планира износа, но също и вноса, тъй като оптимизирането им зависи от постигане на пълен синхрон, така че да се ползва една и съща транспортна техника за двете направления. Със сигурност началото ще изисква неимоверни усилия от всички компетентни държавни органи като агенция митници и т.н. че да започнат операциите по износ/внос ефективно.
(Уточнихме че производството на българските фермери трябва да нарастне тройно, преди да се мисли за износ. За този ръст, логистичните фирми в страната разполагат с достатъчно транспортна техника и инфраструктура, тъй като на практика единствено заменяме внос с БГ продукция.)
Оттам нататъка, с помощта на борсите, ще трябва да пробием на многомилионни пазари, което ще рече, че българското призводство трябва да расте с невиждано бързи темпове. Пропорционално, обаче, ще трябва да увеличаваме транспортната техника, за да е възможно тази продукция да бъде изнасяна (от Български фирми).
ПО ВЪПРОСА ЗА ЛОГИСТИКАТА:
За пример ще кажа че всяко увеличаване на годишната продукция за износ с 1 милион тона (която да се транспортира поне 2 пъти месечно, с поне 24 курса на година, по средно 20 тона полезен товар) ще е необходимо логистичните фирми в страната да увеличат пропорционално транспортната флота с по около 2000 тира, хладилни камиони и хладилни ремаркета. Ще е необходимо и повече техника, но нека допуснем че част от нужната техника вече ще е в наличност.
Със сигурност, тези тирове ще изискват логистична схема с участие на морски транспорт, в която поне половината от тировете да са на път, ще трябват около 10 малки ро-ро и хладилни товарни корабчета с възможност да транспортират по 80-100 тира наведнъж, и поне 2 големи ро-ро транспортни кораба с капацитет да транспортират 300-400 тира.
В парични измерения, на мен тази логистична техника ми звучи като инвестиции от около 200 милиона евро (по 40-50 хиляди евро средно за камиони и хладилни ремаркета/ по 5 милиона евро за малки ро-ро корабчета и по около 20-30 милиона за големи ро-ро кораби).
Да приемем, че 1 тон изнесена продукция е на цена на производител средно 500 лева по 1 милион тона, имаме продукция за общо половин милиард. Да приемем, че при обратните курсове имаме поне половината от тази стойност в обратна посока и/или поне половината от капацитета е запълнен ефективно. Още приемаме, че средно логистичните фирми оскъпяват стоките, транспортирани на дълги разстояния с до 50%.
При 500 милиона лева (по цени на производители) товари за износ; и при поне половината от капацитета обратно, говорим за стоки на стойност общо 700-800 милиона. Тогава, логистичните фирми е възможно да постигнат до 350-400 милиона лева оборот от логистика годишно. Нека 60% са оперативни разходи, още нека извадим 15% разходи за амортизации. Изводът е: че тези инвестирани 200 милиона евро могат да се избият в рамките на 5 години (20% възвръщаемост на капитала)! Наистина звучи добре, а?
Нека направим проверка по обратния ред. 1 км. транспорт чрез фирма- спедитор средно струва около 2 лева. Имаме 2000 тира + ремаркета, среден пробег на курс 3000 км = 6 милиона лева; умножено по 24 курса в годината прави 144 милиона лева. Тази флота от тирове е подпомагана от 10 ро-ро кораба на обща стойност около 220 мил. лева. За да постигнат 20% възвръщаемост на капитала, при условие че оперативните разходи са в порядъка на 60% от оборота, минус 10% амортизация годишно, излиза че операторите на корабите общо трябва да генерират по 165-170 милиона лева оборот. Общо за двата вида транспорт необходимия бюджет е в рамките на 300 милиона лева. По-горе изчислих че логистичните фирми могат да разчитат на 350 до 400 милиона (по-добре да представим картината със запасен резерв).
КОИ ПЪТИЩА ДА ХВАНЕМ?
Мисля уточнихме, че е реалистично, при наличие на разработен пазар ВНОС/ИЗНОС (в двете посоки), борсите лесно да привличат интереса на логистичните фирми, които от своя страна да инвестират в техника. При 5 милиона всяка година, заделени за капиталови инвестиции, след 4-5 години самите борси ще разполагат с достатъчно средства да закупят първите транспортни кораби и допълнителна техника за начало на операциите по износ и внос към/от Русия. Щом борсите подадат пример как се прави бизнес, останалите ще последват и скоро производството, износа и вноса ще започнат да нарастват ръка за ръка главоломно.
ИЗТОЧНИ ПАЗАРИ (РУМЪНИЯ, УКРАЙНА, РУСИЯ, БЕЛАРУС, ПРИБАЛТИСКИ СТРАНИ)
Оптималният вариант който си представям, гледайки картата на Европа е четири средно големи ро-ро корабчета да оперират в Черно море, като транспортират тирове от Бургас и Варна към руски и украински пристанища (Новоросийск, Севастопол, Одеса). Оттам тировете потеглят на север, някои се връщат пълни със стока за внос обратно, други ще достигнат Москва, после Санкт Петербург и от Санкт Петербург може да бъдат натоварени пълни със стока на други кораби, опериращи в Балтийско море. Друг маршрут може да е Варна - Одеса -Киев -Гомель -Бабруйск -Минск -Вилнюс -Каунас –до пристанището на Клайпеда, където отново, пълни със стока тирове да се натоварят на кораби опериращи в Балтийско море, обратно за към България и/ или съседните ни страни.
И така, да повторя и довърша, 4 средно големи ро-ро кораба в Черно море, които да поемат транспорта към/от пристанищата на Русия и Украйна. Оттам тировете се отправят на север.
ЗАПАДНИ ПАЗАРИ (А) ПРЕДИМНО МОРСКИ ТРАНСПОРТ
2 или 3 средно големи ро-ро кораба, опериращи на север в Балтийско море и един-два в Северно море. Тяхната задача ще бъде да посрещат част от тировете, потеглили от юг, Черно Море, стигнали до северните пристанища на Санкт Петербург, Клайпеда и други.
Два големи ро-ро кораба ще правят курсове от България до Килския канал, съединяващ Северно с Балтийско море. Задачата на големите ро-ро кораби е да събират пълните със стока тирове от север и да ги транспортират обратно в България и/или съседни страни. Т.е. средно големите кораби, опериращи в Балтийско море имат за задача да събират тировете от различните северни пристанища и да ги транспортират до общ сборен пункт, примерно Килски канал. Оттам един голям ро-ро кораб натоварва всичките тирове за дадения период и ги връща с един курс обратно (преди това, по път, оставя множество други тирове в различни европейски пристанища). Един вид средно големите кораби оперират в даден район, а големите кораби играят ролята на свръзка между Севера (крайните пунктове) и Юга (отправните точки).
Считам че ще е удачно големите кораби + поне един средно голям да покриват и транспорта към/от Обединеното кралство. Там, от личен опит знам че нямат свестни зеленчуци и плодове и стоката ни ще върви на ура, само да стигне в читав вид.
ЗАПАДНИ ПАЗАРИ (Б) ПРЕДИМНО СУЪХОПЪТЕН И РЕЧЕН ТРАНСПОРТ
Пет транспортни коридора преминават през България – IV, VII, VIII, IX и X коридори:
Европейски транспортен коридор IV – Дрезден – Прага – Братислава – Будапеща – Крайова – София – Пловдив – Истанбул /с разклонение София – Кулата – Солун/. Европейски транспортен коридор VII – “Рейн – Майн – Дунав”. Участъкът от този транспортен коридор на територията на България е по р. Дунав. Неговата дължина е около 470 км...
Най-общо казано, имаме достатъчно добро местоположение за осъществяване на ефективен сухопътен и речен транспорт към/от западна и северна Европа.
ЗА ДА ПОЛУЧИШ, ТРЯБВА ДА ДАДЕШ
Уточнихме, че ако искаме да изнасяме ефективно, ще трябва да синхронизираме износа с вноса, тъй като някой трябва да плати курса на връщане... Ние така или иначе отдавна внасяме от повечето страни където възнамеряваме да изнасяме, вярно е че може би ще трябва да увеличим досегашните количества.
Но във всичко това има няколко изключително позитивни за икономиката ни елемента. Примерно изнасяме стоки за 1 лев., от което нашите логистични фирми правят оборот от 50 стотинки, внасяме обратно стоки примерно пак за 1 лев от което нашите фирми пак правят оборот от 50 стотинки. От къде тръгнахме и къде стигнахме сега? Благодарение на износа на българска зеленчукова и плодова продукция, и на солидната логистика, страните в които внасяме ще предпочетат да използват нашите транспортни схеми за внос в България, тъй като плащат единствено курса към страната (двойно по-евтино и по-бързо, отколкото ако ползват друга схема). Така вноса в страната ни ще дойде на цени до 25% по-евтино от преди. От друга страна реализираме огромен износ, който внася добавена стойност в страната. Нека не забравяме старото правило за международната търговия, че за да внасяш, преди това трябва да изнасяш.
Казано иначе, с 1 лев изнесен, ние покриваме друг внесен 1 лев. Страната ни се нуждае и извършва огромен внос за малките си рамери. Изнасяме около 52 милиарда, а внасяме около 55 милиарда. В случай че успеем да канализираме част от съществуващия внос, през логистичните канали, ние ще покрием образувания търговски дефицит с износ.
Нека да се върнем към примера по-горе: продукцията ни за износ е нарастнала с 1 милион тона годишно и е общо на стойност половин милард лева. Автоматически, търговският ни дефицит се намаля с половин милиард – спрямо сегашното ни БВП, това е 0,64% ръст.
Освен това логистичните фирми реализират оборот от около половин милиард.., нека приемем че добавената стойност от дейността им е в рамките на 50% от оборота, тогава ефектът върху нашето БВП от обединени логистика и износ на плодове и зеленчуци е в рамките на +1% за всяко увеличение на продукцията ни с милион тона.
Да не забравяме и радоста на населението на страната като цяло, които ще ползват вносна стока на 25% по-ниски цени от досега и колкото по-мащабни логистични операции развиваме, толкова по-голям дял от вносната продукция ще я доставяме до България чрез наши логистични компании, на по-ниски цени.
КОЛКО СТОКА МОЖЕМ ДА ИЗНЕСЕМ?
В момента, по справка в сайта на НСИ виждаме че приносът за 2012 г. на целия икономически сектор „Селско, горско и рибно стопанство” възлиза на 4,2 милиарда лева (или 5% от БВП на страната). За да удвоим този показател, изцяло чрез увеличаване на производстото на плодове и зеленчуци, ще трябва да произвеждаме с около 6 милиона тона повече продукция. Увеличение от три милиона тона, така или иначе ще е необходимо, за да изтласкаме вноса на плодове и зеленчуци от местните пазари.., в последствие ще можем да реализираме износ от 3 милиона тона годишно, които съгласно сегашните рамки за стокооборот, звучат съвсем постижими.
На практика северните страни предлагат неограничени възможности за износ. Имат огромно население, добре организирана градска инфраструктура... нямат слънце и земя за производство на вкусни плодове и зеленчуци. Бил съм на север, вкусът на зеленчуци и плодове там наподобява пластмаса. Ще купят всичко което можем да им доставим ефективно.
Единственото ограничение представляваме самите ние. Казахме че за да изнасяме на добри цени, някой трябва да плати транспорта обратно. За целта трябва да връщаме камионите пълни със стока внос. Имаме необходимост от около 55 милиарда да внасяме, но болшинството от този внос са ресурси и изобщо стоки, които няма как да бъдат транспортирани посредством търговска флота, предназначена да превозва плодове и зеленчуци (Товарен автомобилен транспорт (ТАТ)). По данни на НСИ, МЕЖДУНАРОДНИ ПРЕВОЗИ НА ТОВАРНИЯ АВТОМОБИЛЕН ТРАНСПОРТ ПО СТРАНА НА НАТОВАРВАНЕ (стоки за България) са в рамките на 1,5 милиона тона. Тоест като начало ще е реалистично да организираме ефективен износ на 1,5 милиона тона продукция; след което логистичните фирми и брокери ще трябва да целят „улавяне” на поръчки за транспорт към съседни на нас държави, за да не спира увеличаването на износа и курсовете в двете посоки да са оптимизирани.
От казаното до тук, правя извод, че увеличение с още 1,5 и в последствие с 3 милиона тона товарооборот в двете посоки, е реалистично (тогава добаената стойност за целия икономически сектор „Селско, горско и рибно стопанство” ще нарастне ДВОЙНО, 100%!). Стига да следваме предложения алгоритъм:
А) Започваме с съсздаване на Специализираните борси, увеличаваме продукцията си с 200-300% и изтласкваме вноса,
Б) Увеличаваме продукцията си с още 1,5 милиона тона, закупуваме оборудване за около 200 милиона евро и започваме мащабен износ / внос, под контрол на български логистични фирми, и разбира се, борсите.
В) Оттам нататък, нуждите за стокооборот в страната ни ще започнат да нарастват, нека отчетем че при овладяване спедицията на вносните стоки, те ще идват поне 25% по-евтини до България и ще можем да си позволим да внасяме повече (с над 25% повече).
Г) Заедно с увеличение на вноса, ще можем да изнасяме повече. Също така логистичните фирми могат да „ловят” поръчки за транспорт до съседни на нас държави и така да ползваме допълнителен „съседен” трафик на товари.
Д) Част от износа (култури с по-дълга трайност) може да се осъществява и по железопътен и морски транспорт, което значително ще увеличи реализираните количества.
Е) В даден момент ще се появи необходимост и възможност за спедиция по въздушен транспорт на стока с високи нива на добавена стойност.
КАКВИ ЩЕ БЪДАТ ЕФЕКТИТЕ ОТ РЕАЛИЗИРАНЕТО НА ПЛАНА?
1. Първият и безспорен ефект е че от построяването на борсите шоково ще се инжектират около 1 милиард лева в икономиката (усвоени от строителните компании).
2. Вносът на плодове и зеленчуци ще бъде изтласкан, т.е. около 1,5 милиарда увеличение на добавената стойност в страната като принос в икономиката.
3. Ще стартира мащабен износ и мащабни логистични операции в размери, невиждани до сега. Значително ще се намали търговския дефицит, логистиката ни ще бъде изведена на международно равнище. Добавената стойност в целия стопански сектор „Земеделие” ще се удвои, с ясни перспективи за още растеж.
4. Фондовете за Инновации и развитие ще порастнат в пъти. Щом продукцията за износ надхвърли 1,5 милиона тона, борсите ще генерират над 50 милиона лева годишно (стартират от 15 милиона)
a. Това означва над 16 милиона годишно за развитие на земеделието, въвеждане на ново ноу-хау и т.н.
b. Над 16 милиона за развитие на ИТ сектора (с които да се обучават над 80 нови ИТ специалисти в чужбина + над 400 в България всяка година).
c. Над 16 милиона за нови капиталови инвестиции на борсите.
5. След започване на операции по износ, ще се подобри качествено икономическата жизненост на страната (около 25% по-ниски цени за внесената чрез наши транспортни схеми стока). Ще се създадат условия за нови равнища на износ/внос.
6. Силната логистика ще способства развитието и на други сектори като хранителна, преработвателна промишленост, лека и тежка индустрия и др. Например във всички вериги магазини на запад, по рафтовете можем да намерим гръцки стоки (кисело мляко, сирене фета и какви ли не деликатеси). Чрез силна логистика ще направим така, че във всички западни вериги магазини да има и български щандове със стоки.
7. Налагането на българското производство като известна марка с общ флаг, ще способства за имиджа на страната и качествено ще подобри туристопотока / инвестициите в имоти/вили/ частни елитни ферми.
Единствено фантазията може да ви ограничи какво ще се случи и постигнем оттам нататък ;)
Борсите могат да бъдат необходимия катализатор за цялостната ни икономика и да наложат по-качествено равнище, с качествено нов темп.
Аз лично вярвам, че правителства, способни да реализират идеята за борсите, представена в тази и предишните 3 бележки.., ще са достатъчно далновидни че: да разрешат проблемите с енергетиката в страната (скъпия ток); да разрешат проблемите с БДЖ товарни превози/ пристанищата (една потенциална златна мина се ликвидира); да поставят началото [най-сетне] на адекватна политика в областта на туризма; да преосмислят политиката към природните изкопаеми (на второ място сме по залежи на медна руда в Европа, а там където има мед, има и злато)... Да разрешат проблема с безработицата, посредством програми за „по-кратко работно време“ виж: http://slaveiko.blogspot.com/2013/08/blog-post_2498.html
Да стабилизират политическата обстановка и да бъдат по-отговорни граждани, не грабители на народа.
Послепис: Драги читателю, благодаря ти за вниманието! В
момента провеждам информационна кампания по популяризиране на тази идея. Моля
за твоята подкрепа, като се включиш към създадената за целта Фейсбук група. Линк: https://www.facebook.com/groups/borsinovtip/
Няма коментари:
Публикуване на коментар