Все повече българи се убеждаваме че
икономиката ни не може да функционира добре без наличие на силен
селскостопански отрасъл.
Стигнали сме до ситуация в която, през
определени периоди в годината, до 90% от плодовата и зеленчуковата продукция на
родния пазар е внос от Гърция, Турция, Сърбия, Македония, Италия, Испания,
Израел.., и от къде ли не...
До този момент, сме свидетели на престъпно
бездействие от цялата върволица правителства.
Вместо да насочат ресурси към далеч
по-перспективни отрасли, до сега Правителствата са отделяли повишено внимание
на т.н. „зърнено лоби” (местните зърнопроизводители). Така се наливат средства от
данъкоплатеца в субсидиран хляб, който иначе можем евтино да закупим другаде...
може и да не е от родна пшеница, но евтин и качествен.
БЪЛГАРСКИЯТ ПАЗАР
Традиционно, България нито е силен експортер,
нито пък крупен вносител на зърнена продукция; традиционно нашите фермери
произвеждат колкото е необходимо за вътрешния пазар и ..до там.. Това не е зле,
но със сигурност не оправдава наливането на субсидии в зърненото лоби.
Субсидирането е оправдано, единствено когато е
насочено към отрасъл, който има перспективи за сериозно развитие. Който може да
произвежда зърно ефективно (без субсидии) ОК, но не за сметка на данъкоплатеца.
Очевидно е, че в зърнопроизводството нямаме
особени перспективи за развитие в рамките на крупната международна търговия,
тъй като зърнопроизводството изисква огромни земеделски площи. В тази сфера
няма как да бъдем конкурентноспособни на страни като Русия, Украйна, Казахстан,
САЩ, Канада, Франция, Австралия, Аржентина, Индия, дори Сърбия, все страни с
наличие на огромна територия и традиции в тази област. Може би можем да
произведем евтино за задоволяване на нашия и близко-съседни пазари, но нищо
повече.
От друга страна, в зеленчуко и плодо-производството
има огромен потенциал за България, както и дългогодишни традиции. Нека си
припомним, че в соц. времената България е била експортер „номер 1” за СССР. Не знам
дали знаете, че пипер (чушка) на руски е „Болгарский перец”, причината е че
наши градинари още във времената на Османското владичество са разпространявали
и учили на занаят (как се отглеждат зеленчуци) различни народи от Кавказ,
Унгария, Сърбия, Румъния и други.
Да.., на даден етап този пазар е изгубен и без
решителни мерки просто няма как да си го върнем.
Какво се случи, че пропиляхме нашите добри
позиции в износа на плодове и зеленчуци? Първо настъпиха промените след 89та, СТРОЯТ
бе изменен.., и земите бяха реституирани. Опиянени от вятъра на промяната (а и
възможността за далавери) политиците извършиха реституцията по възможно
най-глупавия начин (глупав не за тях, които си върнаха земи и имоти в ценрални
части на градовете/ а грабителски спрямо всеобщата ни икономика), нещо което дори
върли противници на социализма каквито са Полша, Чехия, Унгария и Западна
Германия не направиха.
Какво сторихме ние: просто върнахме имотите на
наследниците, разтурвайки всякакво съществуващо производство и бизнес от соц.времената...
Собствеността попадна (с редки и.., уви недостатъчни изключения) в неподготвени
и неквалифицирани за целта ръце.
Подобно нещо не направиха нито Полша, нито
Чехия, нито Унгария, нито дори Източна Германия. Те не разтуриха унаследените
от социализма производства и селски стопанства, те „върнаха” на гражданите
собствеността под формата на дялови участия (акции), запазвайки по този начин
нормалната стопанска активност на предприятията и постепенно преминаха към
модернизиране.
Няма как да очакваш добри резултати, когато
тотално унищожаваш старото и се опитваш от бъркотия и хаос да изградиш нещо
добро. Резултатът бе моментален спад в продукцията/ загубени позиции на всички
пазари в бившия СССР, и невъзможност да се пробие на западните пазари, поради
липса на каквато и да е конкурентноспособност. Да.., малко по малко
новоизлюпените фермери започват да оправят кашата и да правят бизнеса си
конкурентноспособен. Но с това темпо резултатите няма да са достатъчни. Нужен е
бърз и огромен скок!
Грубо казано, приносът на добавената стойност
в селското стопанство е около 5 процента във вътрешния ни брутен
продукт. Подобна структура за земеделска страна като нашата е меко казано
смешна. Не че другите отрасли не са важни.., просто постигнатото е очевидно
недостатъчно. Ще повторя, че през повечето време в годината 90% от местното
потребление на зеленчуци и плодове се задоволява посредством вносна продукция.
Дори голяма част от продукцията лятото – също е внос.
Как очаквате да имаме силен туризъм, например,
когато в чиниите на туристите им се поднася турски и гръцки зеленчук? Може би
ресторантьорите не им пука, но в крайна сметка, от пристигащата маса туристи в
страната, печелят не родните производители, а чуждите. Ние създаваме работа не
за нас, а за съседа (при условие че тази работа ни е нужна). Същото нещо важи и
за преработващата продукция, замислете се, дали лютеницата която ядем зимата е
наистина българска?
Така, излиза че толкова малко произвеждаме, че
не можем дори родното търсене да задоволим, камо ли да изнасяме...
А какво междувременно се случва с околните
пазари?
ЗАПАДНИЯТ ПАЗАР
Западният пазар за нас е недостъпен, тъй като
западният производител разчита на щедри субсидии и пуска стоката си на безумни
цени, които ние няма как да бием. Това в обозримо бъдеще няма как да се
промени, тъй като просто няма западна държава, където, която-и-да-е-партия да може
да спечели властта, без да си подсигури подкрепата на земеделците.., просто
няма как, това е публична тайна, и е така, от как е създаден европейския съюз.
В предишни бележки изчислих че нашите фермери
получават на глава от населението (или като процент от БВП) в пъти по-малко
ЕС-субсидии, отколкото по-развитите страни-членки на ЕС. По отношение на
субсидиите сме прецакани, няма как...
РУСКИЯТ ПАЗАР
На другия пазарен полюс е Русия... Там вакуумът,
който България оставя като експортер на плодове и зеленчуци е запълнен (и
тотално окупиран) от азърбайджанската мафия. Групировки от Азърбайджан държат
този пазар и не биха допуснали лесно други. Така или иначе, да се навлезе на
руския пазар не е лесно, поради ред причини, основно корупцията на границите и
другаде. Азърбайджанците отдавна вече са прокарали добри канали за експедитивно
преминаване на граничните пунктове; освен това са изградили внушителни и
напълно съвременни логистични бази за съхранение на стоката.., подготвили са
нещата така.., че други не може току-тъй да се намърдат на пазара.
От друга страна, при условие, че желаем да
станем сила в износа на плодове и зеленчуци, нашите фермери ще трябва да
преборят именно тези фактори.
РЕШЕНИЕТО НА ПРОБЛЕМА
Първо, производството трябва да бъде достатъчно
ефективно, че да задоволи местния пазар. Като постигането на тази цел е трудно
само по себе си.., но ще даде необходимата основа за експанзия. Само тази първа
стъпка ще изисква тотална реорганизация и дейно въвличане на всички държавни
институции в процеса.
Започнахме този анализ с факта, че до този
момент правителствата дават приоритет на зърнопроизводителите, което не носи
особена полза...
Първата стъпка, естествено би била в посока на
изменение на приоритетите: кои сектори от селското стопанство да бъдат
приоритетни при субсидиране?
Очевидно е, че ще трябва да се даде превес на
производства, които не изискват големи площи земя, а създават по-висока
добавена стойност от единица площ (плодове/ зеленчуци / орехи / бадеми /
лешници / билки и т.н.)
Това което не е очевидно е, че държавата ще
трябва, освен да налива средства под формата на субсидии (ЕС-субсидии), да
създаде по-удобни условия за производителите.
В кратце, това което мисля, че би подобрило
условията за производство вече съм ги изяснил отдавна в бележка, озаглавена „В
борба за добавена стойност”.
Нещото което липсва [считам] е възможности за
ефективна реализация на продукцията, както и намаляване на бюрократичните
спънки за фермерите + допълнителни възможности за оказване на логистична помощ.
В бележката си „В борба за добавена стойност”
излагам тезата, че всичко това (помощ при реализацията/ по-малко бюрокращина/
логистична подкрепа/ елиминиране на излишни посредници) може да бъде постигнато
чрез създаване на >
СПЕЦИАЛИЗИРАНИ БОРСИ ЗА ПРОИЗВОДИТЕЛИ от НОВ
ТИП.
За да обясня какво имам на предвид, обаче, ще
трябва доста просторно да разкажа как си представям една такава борса.
Подобна борса „от нов тип”, следва да има:
1.Модерна логистична база за ефективно съхранение на стоката; 2.Модерна
транспортна техника за собствено обезпечаване на част от транспортните нужди;
3.Модерни търговски площи за директна реализация на продукцията на дребно (с
директен достъп на производителите до крайния потребител); 4.Модерна офис
сграда, която да обезпечи административната дейност; 5) Преработвателни мощности
за реализиране на „брака”.
Може би ще кажете, че и сегашните борси, в
малка, или по-значителна степен покриват тези критерии, и че досега борсите не
са направили чудеса, но особеното в случая е ИМЕННО какво трябва да се случва в
„4” офис сградата; и в „3” търговските площи за търговия на дребно.
АДМИНИСТРАТИВЕН ОТДЕЛ
Административният отдел от „нов тип” ще е
необходимо да поеме разширен кръг от дейности, които значително да улеснят
реализацията и самото създаване на продукцията.
Най-общо, необходимите звена в отдела са: а)
отдел за работа с производители и индивидуално планиране; б) отдел продажби и
индивидуален анализ; в) отдел за общо планиране и анализ, маркетинг; г) отдел
за контол над качеството и стандартизация; д) отдел за развитие и инновации.
а)
отдел за работа с производители и индивидуално планиране
Функциите на това звено, ще включват
индивидуално обслужване на производители. Всеки производител ще има достъп до
квалифициран персонал, който да поеме задачите по бизнес планиране, финансови консултации
и пълна администрация на бизнеса за клиента.
Представете си, че вие сте производител на
домати. Влизате в административната сграда, отивате до отдел „а)” и вас ви
посреща квалифициран консултант. Разказвате с какво разполагате и какво мислите
да правите. Оттам чрез личния си консултант, борсата поема грижата, вие да
получите индивидуално разработен бизнес план; борсата поема грижата за
счетоводството; борсата поема грижата за необходимото бягане по инстанции и
всякаква бюрократщина, така че бизнесът да е изрядно регистриран и 100%
съобразен с наличните законови разпоредби; борсата също така помага да
кандидатствате за субсидии; кандидатстване за изгодни кредити; необходми
застраховки и т.н. Освен това борсата следи за качеството на продукцията и
спазването на стандартите.
От вас само се очаква да се върнете на село и
да произведете каквото е необходимо, съгласно индивидуалния бизнес план. Оттам
борсата консултира за необходимия и най-изгоден начин за транспорт и съхранение
на продукцията.
б)
отдел продажби и индивидуален анализ
отдел б) автоматически поема грижата да
продаде продукцията ви (дали чрез фючърсна сделка / или друг вид сделка); Този
отдел се състои от опитни и обучени брокери на земеделска продукция, чиято
основна цел е да продават наличната (и прогнозираната) стока в борсата.
в)
отдел за общо планиране и анализ, маркетинг
Този отдел събира данните от индивидуалните
бизнес планове и реализираните индивидуални продажби >>> и ги превръща
в редовно обновяваща се база данни. Тези данни се разпространяват, както в
различните отдели на самата борса/ също се разпращат общи анализи и обявления
до обществото/ поддържа се детайлен уеб-сайт на борсата. Поддържа се връзка с
други подобни борси, включително и чрез обща база данни за страната.
Представете си сега, че болшинството производители
в региона работят с борсата. Посредством изготвените планове се знае [с
относителна точност] каква продукция, какъв сорт и (предполагаемо качество) ще
се появява за месеци напред, общи прогнозни количества, прогнозни цени и т.н.
г)
отдел за контол над качеството и стандартизация
Борсата ще разполага със собствен отдел, който
да се грижи за налагане на високи стандарти за качество. Чрез отдела за
маркетинг „в)” борсата ще има за цел да популяризира и създаде безупречен имидж
на нови български марки за плодове/ заленчуци/ ядки и всичко с което търгува,
така че производителите да се обединят под общия флаг „ПРОИЗВЕДЕНО В БЪЛГАРИЯ”
д)
отдел за развитие и инновации
Този отдел, заедно с отдел „г)” ще има за
задача да поддържа контакт с висшите аграрни учебни заведения и институти с цел
навременно въвеждане на нови методи за производство и сортове. Както и
предоставяне на възможности за обучение на кадри / и обмен на знания и нови
практики.
Тези отдели ще имат (освен всичко останало) за
задача да оперират на над-борсово равнище като установяват и поддържат връзки с
останалите подобни борси, в единна система.
НАПЪЛНО ПРОЗРАЧЕН И ПРЕДСКАЗУЕМ ПАЗАР!
Ще бъде създадена добра база за налагане на
практика от фючърсни сделки, т.е. производителите да могат да продават
продукцията, още преди да са я произвели! И чрез функционирането на „борси от
нов тип” това наистина ще е реално постижимо!
МОДЕРНИ ТЪРГОВСКИ ПЛОЩИ ЗА ДИРЕКТНА РЕАЛИЗАЦИЯ
НА ПРОДУКЦИЯТА
Със сигурност, определена част от продукцията
няма да може да намери реализация чрез „отдел продажби” (по каквито и да е
причини): вероятно стоката е била на по-високи от търсеното цени и т.н. Тогава
производителите ще имат опцията да пристигнат на борсата и лично да продадат
стоката си на дребно, ползвайки на изгодни условия, търговските площи (пазара)
на борсата. Отдел маркетинг, от своя страна, ще е в състояние ефективно да
разпространи информация (чрез сайта и др. Средства за комуникация) така че да
насърчи местните граждани да дойдат и да си закупят свежа продукция директно от
производителя. Предполагам, че с елиминация на посредниците стоката, все пак,
ще е на конкурентни цени и качество, че да убеди гражданите да отидат до
борсата и сами да си купят необходимото.
Какво ще се случи с такива търговски вериги
като Метро, Била, Кауфланд и т.н. при наличие на крупен конкурент, който ще
подбива цените чрез елиминиране на посредниците ? За тях.., ще е от
изключителна важност да следят фючърсния пазар на борсата и да купуват евтина и
качествена стока удачно/ че все пак да са в играта...
ПРЕРАБОТВАТЕЛНИ МОЩНОСТИ ЗА РЕАЛИЗИРАНЕ НА
„БРАКА”
Това което не е реализирано, нито от
брокерите, нито чрез пазара на дребно, вместо да се развали и похаби..,
директно може да бъде изпратено в сектор „преработване”, за да бъде консервирано,
преработено на компоти, мармалади, конфитюри, лютеница, кетчуп, и други сосове
и консерви, които да бъдат реализирани на добри цени зимата.
Чрез мрежа от подобни, „супер-модерни” борси
може качествено да бъде подобрена конюнктурата на отечествения пазар. Чрез
мрежа от подобни борси ще се създадат предпоставки за експанзия на родното
производство на чужди пазари.
ЕКСПАНЗИЯ НА РОДНОТО ПРОИЗВОДСТВО
В крайна сметка, заветната цел е българска
продукция с висока добавена стойност да бъде експортирана на чужди пазари.
Първата стъпка за което ще изисква създаването на мрежа от модерни борси, които
да обединят производителите; да им помогнат да станат конкурентноспособни и да
наложат високи стандарти и качество.
Щом количеството на продукцията успее да надхвърли
местното търсене, то ще настъпи време и за поглед навън.
Няма как на принципа „всеки се спасява
поединично” да очакваме да се приборим за място в световната търговия. Но
обединени, може и да успеем. Именно посредством подобни борси ще е възможно да се
въведат строго контролирани стандарти за качество; да се постигнат мащаби; и
прогнозируемост на количествата.
При условие, че всеки отделен производител има
индивидуално изработен/ и постоянно актуализиран бизнес план, както и адекватна
подкрепа от мощна организация каквато може да е местната борса; и при условие,
че индивидуалните планове са анализирани в едно общо звено и обединени в обща
база данни. Още, при условие че продукцията е с гарантирано качество и
стандарт...
Тогава, брокерите на земеделска продукция ще разполагат
с лесен за реализация продукт. За този продукт предварително ще се знае с
месеци напред какво качество, количество и цени ще се появява. Брокерите един
вид [вече] ще имат очи да установят ползотворни връзки с чуждестранни клиенти и
малко по малко да разработват чужди пазари за износ, налагайки българските
марки и стандарти за качество. Смея да твърдя че поне в началото основни агенти
за разработването на чуждите пазари, би трябвало да бъдат дори държавните глави
на страната.
ОБЩ ФЛАГ
Под единен общ флаг мрежата от модерни борси
ще разработи съвместни стратегии и планове за трайно проникване на чужди
пазари, което да изведе страната ни на качествено ново равнище и най-сетне
достоен стандарт на живот.
ДАЛИ СИ СТРУВА?
Остава един последен въпрос... Дали наистина
си струва и може ли пазарът да понесе разноските по един такъв сложен и
амбициозен проект?
Относно складовата база: считам.., не е нужно да задълбаваме. На даден етап съществуват
зеленчукови борси, те си имат складови бази и необходимостта от тях е доказана.
Транспортна техника: също няма как без нея.
Търговски площи:
също са необходими.
Преработвателни мощности: и за тях мисля няма спор, че ще си избият вложените средства
многократно.
Остава да помислим наистина ли има нужда от разширен
административен състав, който да поеме отговорността по планиране, счетоводство,
бизнес администрация, анализи, продажби, маркетинг, качествен контрол, иновации
и т.н.?
В случай че сте убедени, че именно от подобна
структура се нуждае пазарът, за да повдигне родното производство на желаното
равнище, тогава със сигурност си заслужава цената. И все пак нека помислим
колко е голяма тази цена.
Считам че можем с няколко прости и очевидни
сметки да докажем че пазарът реално може да поддържа подобна структура. Да
вземем за пример Бургаска област. Имаме около 300 хиляди души градско население
(приемаме че живеещите на село сами си произвеждат плодовете и зеленчуците и не
ползват услугите на борсата/ освен ако не са крупни производители).
Съгласно данни от НСИ на месец домакинство
отделя по около 80-100 лева за плодове/ зеленчуци зимнина и т.н. или грубо
казано средно по лев и педесет стотинки на човек на ден.
300 хиляди души по лев и петдесет, по 365 дни
в годината дава индикация, че пазарът на плодовете и зеленчуците в Бургаска област
надхвърля обороти от 160 милиона лева годишно, като тук изобщо не отчитаме
колко още търсене се добавя през лятото, в следствие на прииждащите туристи.
От над един милион туристи за сезона, над
седем милиона нощувки, нека да допринасят с по 3 лева на ден това са още около
20 милиона лева оборот за сектора.
Като цяло можем да допуснем че пазарът в
областта е над 180 милиона лева за година.
Нека си представим че борсата функционира;
нека още допуснем, че благодарение на тази борса 90% от търсенето се задоволява
от местното производство, а не обратното (останалите 10% пак преминават през
борсата което също е приход).
Нека допуснем, че на всеки 100 лева продадена
продукция на даден производител, производителят дължи на борсата 5 лева, т.е
прибира си 95 лева и оставя 5 за борсата. Освен това при всеки 100 лева
закупени от борсата купувачите (търговците на дребно) дължат и те 5 лева, т.е
плащат 100 и доплащат още 5 на борсата за оказаното съдействие.
Тези нива са обсолютно поносими за който и да
било нормално функциониращ бизнес, нещо повече, така или иначе производителите
често плащат далеч по-високи комисионни на прекупвачите, да не кажем
грабителски.
Освен това, щом търговците на дребо закупят
стоката, те като правило я пускат на 100% надценка, иначе казано, ако си купил
стока за 100 лева ще я пуснеш в магазина си за 200 лева. В случая се получва че
от борсата търговецът е купил стока за 105 лева, но едва ли ще повиши цените
заради тези 5 % оскъпяване, затова най-вероятно пак ще продава закупените 100
лева за 200. Така общия комисион, събран от производителя и продавачите на
дребно би възлизал средно на 5% от пазара.
До тук допуснахме че пазарът за Бургаска
област възлиза на над 180 милиона лева и че е разумно борсата да получи дял от
5% за това че осигурява перфектните условия за функционирането му.
5% от 180 милиона = 9 милиона. Дали ще стигнат
за да поддържат функционирането на подобна борса?
Със сигурност 9 милиона са достатъчни да
платят заплатите на около 100 души със средно месечно възнаграждение 1000лв. + около
50 души със средно месечно възнаграждение 2500лв. + 15 души със средно месечно
възнаграждение 10 хиляди лева. Освен това тези около 165 души просто няма как,
колкото и усърдно да работят, да изхабят повече ток/ вода/ телефон/ интернет / хартия
/ други офис консумативи / и т.н. офис разходи за повече от 100 хиляди лева за
година. Транспортните им разходи не би трябвало да са повече от 300 хиляди лева
на година. А на инспекторите по качеството и изобщо по-интензивно-пътуващите
служители също не би трябвало да надвишават 300 хиляди лева пътни за година.
Всичко на всичко, с доста преувеличения.
виждам необходимост от не повече от 5,2 милиона лева разход за административното
звено на подобна борса, а доказахме че пазарът може да подсигури 9 милиона.
Т.е. акционерите в борсата имат стабилна основан за генериране на печалби (или
при значително държавно участие: значителни средства, които да се заделят за иновации
и следващи инвестиции).
И това са сметки само при отчитане на местния
пазар. В случай че борсата пробие на чужди пазари и увеличи оборотите, тогава
печалбите могат да са значителни!
Послепис: Драги читателю, благодаря ти за вниманието! В
момента провеждам информационна кампания по популяризиране на тази идея. Моля
за твоята подкрепа, като се включиш към създадената за целта Фейсбук група. Линк: https://www.facebook.com/groups/borsinovtip/
Няма коментари:
Публикуване на коментар