„Източна наслада” епизод на BBC за България

„Източна наслада” (2007) е част от новата травъл поредица на британския комик и тв водещ Майкъл Палин за Би Би Си „Новата Европа” – разказ за развитието на източноевропейските страни почти две десетилетия след падането на Берлинската стена.

При представянето на филма на 12-тото издание на София Филм Фест, въпреки специалното внимание, което филмът обръща на страната ни, публиката не остана доволна заради символите, с които е представена страната ни.

В лентата, България е представена от суперзвездата на родния попфолк Азис и последователите на Петър Дънов от общността Бялото братство.

Впечатленията и преживяванията на Майкъл Пейлин от България са по време на снимките у нас през август 2006 г. Той избира за свой гид именно директора на въпросния София Филм Фест – Стефан Китанов, шефката на международния отдел Мира Сталева и младата режисьорка Мая Виткова.

В обекти на внимание за Пейлин и неговия екип се превръщат празненствата на „Бялото братство” в Рила, конните надбягвания в Столипиново, Перперикон, амфитеатърът в Стария Пловдив. Има и интервю с Азис. Гвоздей в програмата при българското гостуване на Майкъл Пейлин обаче е варенето на семейната ракия на Стефан Китанов и баща му Тодор, известна като Дядо-Тотовата, ритуал, който английският комик и телевизионен водещ също превръща в достояние за зрителите на Би Би Си.

Ентусиазирано ни информират от Kafene.bg , от своя страна информирани от още по-ентусиазирания Стефан Китанов

Пътешествието на Пейлин из Източна Европа е документирано още в DVD колекция и книга.

В мрежата за видео-споделяне www.youtube.com може да се намерят няколко откъса от „Източната наслада” на Би Би Си: на някои може и да не им се хареса това което ще видят, но е факт, че показаното от Пейлин е нашата реалност. Светът възприема България или като „загадъчна дестинация”, където до ден днешен живеят екзотични племена с причудливи ритуали, напомнящи на западния турист „тъмните векове на средновековието”, или по-зле – същото, ама без романтиката…

Michael Palin in Bulgaria.
80 hours around Plovdiv Gypsy districts - Stolipinovo, Shekera, Izgrev

Michael Palin in Bulgaria, Plovdiv Gypsy districts



Michael Palin in Bulgaria - Interview with Azis



Michael Palin talks about New Europe

Преходът към ОНЛАЙН ЖИВОТ – забавно и полезно обяснение на процеса

Our product is explanation.

Ние използваме видео от рисунки, за да направим сложните идеи – разбираеми.
Ние представяме темите на „прост английски” като ползваме кратки и разбираеми видео клипчета във формат, който нарекохме „Направени от хартия”

Вижте "Podcasting in Plain English" за пример:

Podcasting in Plain English


Все повече проценти от нашия живот се прехвърлят ОНЛАЙН . Sachi LeFever и Lee LeFever обясняват как и защо да извършваме дейностите от битието си посредством новите технологии. Какво представляват RSS емисиите и как и защо да ги ползваме; какво са социалните медии, и какво е това Social Bookmarking? ; Блогът и нашето право на изразяване?; споделянето на снимки и видео в социалните мрежи…

The Common Craft Show съчетава забавление и информация на тема как да живеем онлайн – ПРИЯТНО ГЛЕДАНЕ ;)

Social Media in Plain English


Social Bookmarking in Plain English


Online Photo Sharing in Plain English


Wikis in Plain English


Twitter in Plain English

В търсене на „Якото” или какво искат децата

Sprite Understand Us – It’s one of Us!

Не е ли носталгия да си мислим че когато ние сме били млади е било – различно? Че нещото, което наричахме младежка култура идваше от нас самите, а не към нас? Начин да изразиш себе си, а не начин да консумираш?

FRONTLINE кореспондентът Дъглас Рушков (Douglas Rushkoff) изследва тактиките, техниките, и тийнейдж субкултурите в процеса на маркетинговото завоюване на „Якото”. "The Merchants of Cool" е филм-продукция на Barak Goodman и Rachel Dretzin, в програмата са включени разговори с топ маркетинг специалисти, културни/ медия критици, и се разкрива връзката между медиите и днешните тийнейджъри на Америка, където всеки копира от другия своята идентичност.

Тийнейджърите са най-атрактивната демографска нисша на консуматорите в Америка. Над 33 милиона, съставляват най-огромното поколение някога виждано. 2000 година американската младеж похарчи над 150 милиарда долара.

Но маркетингът към тийнейджърите не е така лесен както може би мислите. Марекелозите трябва да намерят подход, който да изглежда истински: в очите на тийнейджърите; накратко, да станат самите те „яки”. И така, в търсене на поредното яко нещо са разработили един почти антропологичен метод за изучаването им, анализирайки всяко тяхно поведение, движение както натуралистите наблюдават дивите животни в естествения им хабитат.

Какъв е резултатът? Светът в който израстват децата е свят, създаден от маркетинга. Само с една разходка по улиците на големия град, съзнанието на средностатистическия тийнейджър обработва поне 3000 рекламни послания на ден и 10 милиона рекламни послания до навършването на пълнолетие. Потресаващи са и количествата на рекламни апели по телевизията или интернет. Заслепява ги постоянна фортуна от марки, всичките състезаващи се за потребителската лоялност на едни и същи деца. И за да спечелят тази лоялност, маркетолозите смятат, че е нужно да говорят езика на тийнейджърите напълно.

Hunting For Cool



В момента, в който някоя компания попадне на поредната тийнейдж субкултура, която все още е ъндърграунд, още не се е популяризирала комерсиално, тази компания може да бъде първата, която да експлоатира, въведе новата тенденция на пазара. И именно тук е парадоксът в „ловенето на яко”, то убива каквото намира. В момента, в който маркетолозите открият нещо яко, то спира да бъде яко.

Какво им остава на маркетолозите да направят? Отговорът, според тях е: да станат самите те – яки. Така постъпиха “Sprite”. През 90те “Sprite” беше поредната газирана напитка, бореща се за дял от пазара. Те създават фокус групи с тийнейджъри, с цел да разберат какво не е наред в маркенинговия им подход. От разговорите с децата, разбират, че те, така са залети с реклами, че са станали доста цинични по отношение на същите тези неспирни реклами. Затова, новото послание в рекламите на “Sprite” не е рекламно, поне не на пръв поглед, то е анти-рекламно, осмиващо същата тази неспирна реклама, към която принадлежат. Целевият ефект е децата да си кажат: “Спрайт” нас ни разбира – „той” е един от нас.

За известно време тази тактика работи, но не задълго. Скоро, собствените фокус групи на „Спрайт” сигнализират че децата започват да разгадават тази анти-маркетинг маркетингова кампания.

Затова „Спрайт” опитват нещо наистина радикално, насочват се към Светая светих на Куул-културата: Хип-Хоп музиката.

Хип-хопът за маркетолозите се превръща в онова средство, което ще им даде възможност да комуникират с тийнейджърите по начин, непостижим до тогава. И начинът е: чрез установяване на взаимовръзка с хип-хоп изпълнителите. С този ход „Спрайт” заявява: Ние искаме да бъдем част от живота ви, не само да продаваме продукта си!

„Спрайт”, вече не продават продукта „Спрайт”, те продават факта че разбират културата, продават лайфстайл.

Under-the-Radar Marketing



И методът проработва, благодарение на тийнейджърите, които го купуват – „Спрайт” е най бързо развиващата се напитка в света. Под логото на компанията, изнасят концерти най-известните хип-хоп изпълнители, това е ултиматният брак между корпорация и култура.

Днес, пет мега корпорации „държат” продажбата на почти всичката „младежка култура”. Те гледат на тийнейдж-пазара като част от огромната си империя, която колонизират. Тийнейджърите за тези мега корпорации са като Африка за Британската империя… И оръжията им са филми, музика, книги, сайтове, събития, дрехи, спортни отбори.., и т.н., и т.н.

The MTV Machine



От петте медийни гиганти, най-„якият” конгломерат е “VIACOM” и бижуто в короната на “VIACOM”, разположени на втория етаж – MTV, които само за 2000 г. им донасят 1 милиард долара печалба.

Няма нищо в MTV, което да не е с търговска цел и насоченост. Само нека се върнем на предишния пример със „Спрайт”.., коя мислите че е телевизията, отразила всичките „Спрайт”-хип-хоп концерти?

Но MTV добре разбират, че правото да бъдеш „куул”, не им принадлежи по рождение. Множеството случаи на спадове в печалбите са им поднесли този урок по трудния начин – със загубата на пари, предварително планирани пари, които на са били спечелени от MTV-машината. Това да си „куул”, ако можем да си представим че е вещ, то тя принадлежи на децата, а децата постоянно се променят. Ако искаш винаги да си „куул”, трябва постоянно да се променяш и ти с тях.

Цялата концепция на „новото” MTV се състои в постоянно учене на това какво искат децата – и доставянето му. За да се подсигури стабилността на марката, MTV трябва постоянно да са сигурни на къде точно вървят тийнейдж-тенденциите. Маркетинговите проучвания са „мантра”, а техният „гуру” е Тод Кънингам (Todd Cunningham). Неговият метод, както самият Кънингам (Cunningham) го нарича: „етнографско проучване”. Обикновено той посещава някой типичен MTV-фен в дома му, и с изучаването на фена, в собствения му хабитат, MTV се надяват да получат жизненоважната информация за целевия демографски сегмент. Тод Кънингам се интересува от най-житейските всекидневни аспекти от живота на фена, като например как точно се развиват нещата с приятелката му, с родителите му, какви дрехи носи, защо ги носи, как и т.н.

Какво се случва в крайна сметка с всичките тези щателни проучвания и събиране на данни? Щом вече цялостната информация е пресята, какъв портрет на американския тийнейджър се появява?

“The Mook”



Критиците го нарекоха „Муук”, можете да го откриете във всеки ден и час, някъде по MTV. Той не е реален, това е общосъбирателен образ: подивял, шумен, крещящ в лицето ти.

Може би, тези проучвания не целят да разберат какъв е тийнейджърът като личност, те целят да разберат младежа в аспект на клиент. Все пак това е „пазарно” проучване. MTV – изучава децата, НЕ, за да ги направи щастливи, НЕ, за да стартира проект с някакъв нов вид музика или нещо. MTV – провеждат процедура по настройка на честотните вълни, за да знаят как “VIACOM” да продава. Не съществува такъв „Муук” реално, той е изкуствено изработен, за да може да се трупат печалби от една тласкана от тестостерона лудост. MTV – грабват тийнейджъра за онези неща под пояса и после посягат към техните портмонета.



„Кечът” е най-популярната форма на забавление за тийнейджърите днес. Невероятно привлекателен за средностатистическия тийнейджър (през 2000г. само по MTV – над 15 милиона са били зрителите на този вид шоу). В случая плашещото не е „насилието” в кеча (ясно е че всичко е нагласено, представление), плашещ е рейтингът, огромната гледаемост на нещо, което нито е спорт, нито е шоу, просто разпространение на низки страсти и безкултурие в невиждан мащаб досега.

"The Midriff"



Ако общосъбирателният образ на момчето тийнейджър, създаден от MTV в САЩ се нарича „Муук”, стереотипът за момичетата, можем да го наречем условно „Мидриф”. Ако „Муук” е недорасъл и див, тя - „Мидриф” е преждевременно пораснала. Ако него не го е еня какво хората мислят за него, то, тя е погълната от външния си вид и поведение. Ако негова „запазена марка” е грубостта, нейната е СЕКС.

Архитипът на „Мидриф”, без съмнение е тийнейдж мега звездата Бритни Спиърс, нейният албум Ups I Did It Again продава над 18 милиона копия. Тя завоюва сцената на 16 години с песента си Baby One More Time в ролята на палаво момиче в католическо училище.

Със своето разсъбличане (буквално) на сцената, Бритни, не просто плакне очите на момчетата, тя изпраща мощно послание към момичетата: „Вашето тяло е най-силното ви оръжие, ползвайте вашата сексуалност, дори да не я разбирате още!” И точно това послание е най-важното, защото най-лоялните фенове на Бритни, всъщност са малките момичета.

Всяка година по света се организират множество конкурси за „млади модели” с милиони малки участнички. Модни агенции за малки момичета има отдавна, но новото днес, е че малките „Мидриф” вече знаят как да се държат, какво да говорят – имат своя модел за подражание. Нови и нови „Мидриф”-„звезди” се набират от шоу бизнеса постоянно, поточната линия за „свежи таланти” никога не спира.

The Giant Feedback Loop



Каква е най-високата цел за една успешна „Мидриф”? Участие в ТВ шоу. Dawson’s Creek е един от най-успешните ТВ сериали в САЩ, шоу за групичка секс-обсебени приятели от гимназията. В първия епизод на Dawson’s една от главните героини – 14 годишната Пейси започва сексуална афера с нейния учител. Този сериал привлича неимоверно количество тийнейдж зрители, най-вече малки момичета. С излъчването на съдържание със сексуална насоченост в прайм-тайма, т.н. семеен час, Dawson’s Creek се изстрелва в топкласациите по рейтинг. Може би случайно, но в крайна сметка, това повдига летвата на тийнейдърските очаквания за секс по телевизията много нагоре, какво очакват децата да гледат сега?

Кой ще надмине Dawson’s? MTV – ето кой. С излъчването на нов, среднощен сериал, неприкрито озаглавен „Съблечени”. А, междувременно холивудски продукции като „Секс игри”, усложняват все повече и повече медийната тактика да се показва съдържание със сексуална насоченост на тийнейджъри. Neal Moritz, филмовият продуцент на „Секс игри”, в търсене на нови и нови начини да привлече младата аудитория – стига до ултиматната формула: комбинацията между секс и насилие в поредицата „Знам какво направи миналото лято”, успехът е предварително подсигурен, тъй като филмът е маркетингово тестван на 11 и 12 годишни. Neal Moritz казва: „Нито един тийнейджър не би се задоволил със стандартен хорър, те искат да видят кръвта и червата, това е което искат”.

Медийните продуценти, оспорват критицизма по темата за излъчването на секс-насочено съдържание към младата аудитория с аргументите, че тийнейджърите, така или иначе говорят и се интересуват само от секс, следователно медиите следва да третират тази тема. Медиите само отразяват реалността. Но наистина ли е така?

Spring Break



Да вземем за пример ежегодната миграция на тийнейджърите към популярния фестивал Spring Break – през последните 15 години, MTV е пакетирало Spring Break като външно ТВ-събитие, (ТВ-събитие на открито). Децата биват приканвани да участват в състезания със секс-намеци на сцената, пред множество от насочени, следящи ги камери. Да, младежите винаги са били щури, но никога до такава степен. Днес, Spring Break-поведението се пренася извън рамките на фестивала, на всяко едно тийнейдж-парти, щом има насочена камера към някого, то, познайте кой поведенчески модел веднага се копира? Кой на кого подражава? Реалният живот и медия-светът се размиват.



Ставаме свидетели на една гигантска пречупена „обратна връзка”! Медиите наблюдават децата и им продават изкривен образ на самите тях, после, децата гледат излъченото и решават самите те да станат този „Муук” или тази „Мидриф”. И медиите са там, за да ги наблюдават, за да насъберат нови образи, и т.н., и т.н.

„Агитаторите” (The Persuaders) или Как Маркетолозите Манипулират Нашите Мисли

…- „Сортирани и пресети ние акуратно спадаме към някое от демографските племена, всяко издигнало тотема на собствения списък от нужди и желания.”… - „Ние всички сме агитатори.”… - „Тайната на убеждението е да съблазним личността да убеди сама себе си”

(2004) PBS Frontline продуцира „Агитаторите” The Persuaders, 90 минутен документален филм, който изследва как културата на маркетинга и рекламата не само влияе на решението ни какво купуваме, но и на начина как ние се себе-възприемаме в света.

Гигантски корпорации харчат милиарди, за да наемат армии от сценаристи, консултанти, лингвисти, антрополози и специалисти доказали себе си като гуру в рекламния бизнес, всичко с една цел – да се повлияе на това как средностатистическия гражданин мисли.

Тяхната цел е проста: да изработят послания които убеждават хората да купуват даден продукт. Те искат не само да ни накарат да правим това което е най-доходоносно спрямо целта им (довери ми се/ купи продукта ми) но също така да ни накарат да вярваме че така ще направим най-доброто за нас си. И всъщност – успяват.

Наскоро писах за The Century of the Self, още един брилиантен документален филм за взаимовръзката между психологията, големия бизнес и политиката – методиката на PR. The Persuaders, „Агитаторите” засяга същата тема като изследва как маркетолозите създават своите кампании и фокусират върху емоционалното обвързване на продукт и консуматор.

Вземайки за пример Президентските избори в САЩ 2004, „Агитаторите” (The Persuaders) изследва методиката на това как политиците лансират своите послания към всяка една демографска група, техника позната като narrowcasting (сегментиране): разработването и доставянето на специализирани послания към определени групи гласоподаватели/ клиенти, базирани на демографски профили.

Този метод изключително се ползва в частния търговски сектор. Компании за статистически данни като Acxiom – водят детайлизирани информационни отчети за потребителските навици, възраст и доходи – и тези статистики се ползват от политици и бизнесмени за разработката на послания, които да бъдат изключително насочени, за да се постигне целевата ответна реакция от купувача.

„Това което консуматорите искат сега е емоционална връзка – те желаят да се свържат с онова, което стои зад марката, отвъд обещанието” – твърди Кевин Робъртс, (Kevin Roberts, CEO of Saatchi and Saatchi Advertising). „Марките, които могат да достигнат нивото на емоциите, които могат да създадат потребителска лоялност отвъд логика и разум, ще са марките които ще печелят”

В добавка към документалния филм, има множество разширени интервюта с политически консултанти, медия критици, професори и известни автори като Наоми Клайн (Naomi Klein). Заслужава си да ги прочетете, ако се интересувате от тази увлекателна тема.

Целият документален филм можете да гледате на PBS website >>>

Магическата Връзка: Стока/Купувач

Консуматорите стават все по-цинични по отношение на твърденията на разни маркетолози, затова индустриите разработват все по-изтънчени подходи, за да обвържат емоционално американците с марките които купуват. С коментари по въпроса какво гради лоялността към марката „отвъд разума” ни разкриват тайните си Кевин Робъртс (Kevin Roberts, CEO, Saatchi & Saatchi Worldwide); Боб Гарфилд (Bob Garfield, columnist for Advertising Age); Клот Рапал (Clotaire Rapaille, market researcher); Франк Лунц (Frank Luntz, corporate and political consultant).




Kevin Roberts
CEO, Saatchi & Saatchi Worldwide.



Как достигате отвъд марката?

Нужно е да се поровите наистина дълбоко в емоционалния свят на консуматора. Рационалната страна на живота съвсем не е достатъчна. Ние получаваме прекалено много информация. Ние вече не живеем в ерата на информацията, нито живеем в ера на знанието. Отдавна сме отминали тези периоди. Щом всеки от нас има информация и знание, то, вече не представлява конкурентно предимство. Днес живеем в ерата на идеите… Ние чувстваме света чрез сетивата си, петте сетива, и именно там се пренасочва дейността на агитация…

Как откривате емоционалната информация?

Нужно е да се поровите дълбоко в човека и ще откриете че хората са любопитни, те се интересуват от всичко и ти можеш да взаимодействаш прекрасно с тях, да ги разбираш напълно, да предвиждаш, интерпретираш – тук не говорим за купчина статистически данни…

До колко е важна тази емоционална връзка на клиента с марката?

Целта на всеки маркетинг мениджър, трябва да бъде именно създаването на лоялност отвъд разума. Всъщност, ти печелиш всичките си пари чрез своите лоялни потребители, не новите. Toyota печелят защото продават на клиенти в диапазон от Scion, през Prius до Lexus – клиенти за цял живот. Искате „пожизнени клиенти”, и желаете да сте в отношение като любовна афера, така че каквато и да е конкуренцията, без значение какво Wal-Mart предлага по-евтино, клиентът да бъде с теб и да плаща, точно по същия начин както вие съжителствате със съпругата си или съпруга, повече от 30 години, защото имате лоялност към него/нея отвъд разума.., тук говорим за нещо повече от продукт, повече от марка, ОК? Това е ролята на маркетинга.

Най-дълбоката емоция от всички е любовта. Това не е доверие, не е респект… Онова което в крайна сметка диференцира Nike, Adidas или Reebok не е тяхното качество, и не са атлетите, които ги ползват; това е онази емоционална връзка, която те са изградили с вас.




Bob Garfield
Columnist, Advertising Age.



Дали маркетинговите изследвания наистина надникват в нашите умове?

Стават две неща едновременно. Набавя се повече и повече обща информация – демографска, етнографска, психологическа – за консуматорите. Разработват се все повече начини да се „нареже хляба”, отколкото е имало преди. И така: ние узнаваме за предпочитанията на хората, техните нужди, техните желания, техните ценности, и ти можеш да организираш своята медийна стратегия и тактика, като базираш на такива подробни данни, като започнем от пощенския код, през възрастта, преминем през това което четат, купуват и т.н. И така – информацията си е цялата, събрана, и е „нарязана” и обработена по много, най-различни начини. И не знам дали това е добро или лошо, но информацията си я има. И ако си мислите че това е начинът да „влезем в ума на човека” и да го манипулираме, ОК, информацията е в наличност.




Clotaire Rapaille
Market reasearcher



Поначало аз съм детски психоаналитик. Работех с деца които имат аутизъм, деца които не говорят, и се опитвах да намеря лекарството. Тогава направих няколко малки открития за това как мозъкът функционира в това състояние. Например, тези деца обикновено са изключително интелигентни – надарени с особен вид „интелигентност”, но имат проблем с емоциите.

Едно от тези открития беше, че като създаваме своя първи инпринт (отпечатък) на дадена дума, в момента когато учим дадената дума, която ще да е тя, „кафе”, „любов”, „майка”, винаги има първи път. Винаги го има този особен „първи път”, когато учим нещо. Първия път, когато разбираме дадена дума, ние запечатваме значението й; създаваме мислена връзка, която ще запазим непроменена през целия си живот. И за да създадем тази връзка ние се нуждаем от наличие на емоции. Без емоция, няма производство на невротрансмитери в мозъка, и не можем да създадем връзката. Така че, всяка дума има своя умствена магистрала, аз наричам тази магистрала „код”, несъзнателен код в мозъка.

Част от моята работа беше в Швейцария, работех с деца, опитващи се да научат Френски, Италиански или Немски. И второто ми откритие беше, че съществуват различни импринти (отпечатъци) за една и съща дума на различните езици. Това което открих е че кодът при всяка отделна култура е различен. „Кафе” на италиански, не означава „кафе” за американеца. Това което имам в предвид, е че ако пиете кафе (по принцип) по „американски”, и изведнъж превключите на кафе по „италиански” в същите количества, до края на деня трябва да сте мъртъв. Така че очевидно е че с една и съща дума, различните хора са установили различни връзки, връзки с това което е отвъд думата, и т.н.

Тогава преподавах в Женевския университет, и един от моите студенти помоли баща си да посети една от лекциите ми. И в края на лекцията този баща ми каза, „Знаете ли докторе, имам клиент за вас”. Отвърнах: „Дали това е малко момче или момиче, което не говори?” [Отвърна ми]: „Не, не, това е Nestlé”. И много се изненадах. Можех да кажа само: „Nestlé? Какво мога да направя за Nestlé?” „Ами, ние се опитваме да продаваме кафе на японците, но засега доста неуспешно, и очевидно имаме погрешния код”.

Какво са кодовете?

Веднъж разкодиран даден код, започваш да разбираш защо хората правят това или онова. Когато се раждаме, ние имаме мозъка (мозъчна дейност) на гущер. Той е първоначален. Оцеляване, дишане, хранене, ходене по нужда. Но после, с взаимоотношението с майката, ние развиваме вторична функция на мозъка, която е свързана с емоциите, и тези емоции варират в различните култури. Взаимоотношението майка-дете, изгражда умствените връзки за това какво ще значи любов, какво значи майка, какво значи да бъдеш нахранен, какво значи дом, всички неща които са основни за оцеляването. Те се прехвърлят от майката към вас, и вие създавате тази, въпросна умствена връзка в мозъка си. След известно време, тази система става безсъзнателна. Не се замисляш изобщо за нея. Ти знаеш „О, това е къща; разбира се че е къща”. Ами, за много други хора по земята, това може и да не е къща. Къща може да бъде палатка, или да е направена от лед, какво ли не, всичко спрямо конкретната референтна система.

Мозъчната кора (кортекс) е последната част от мозъка, която развиваме, и поради нея ние следва да сме „интелигентни”. Какво е интересното на кортекса? Тук се провежда нашата съзнателна дейност, но онези части „гущера” и там където са „чувствата” са несъзнателни.

Тези нива се изграждат различно, при различните култури. Някои култури са изключително „рептилни”, което ще рече че функционират на основни инстинкти. Например американците са доста „недорасли”, докато при германците и французите има в наличност повече контрол. Идеалният живот за германеца е да се подчинява и да спазва правила, да се подчинява на администрацията, която отговаря за всичко и да не се тревожи за нищо. На американеца това не му харесва. Американците обичат да избират: Моят живот; искам да стана какъвто съм; каквото и да е, без значение, но да бъда себе си; не нещо друго, не хората да ми казват. Така че, не че една или друга култура е лоша или добра, просто различна.

Какво не е наред на традиционното маркетингово проучване?

Те са прекалено на ниво кортекс, което ще рече че тези проучвания карат хората да мислят и да отговорят какво мислят. Обаче моят опит, говори че повечето хора, през повечето време – нямат никаква идея защо правят това или онова. Защо ти е нужен Хамър, за да отидеш на малко шопинг? „Ами, виждате ли, в случай че има снежна буря”.. Не. Защо купуваш четири по четири? „Ами, в случай че ми се наложи да карам офроуд”… Не, няма как – живееш в Манхатън; защо ти е четири по четири в Манхатън? „Ами, знаеш, понякога излизам и извън Манхатън, ходя до…” Не е нужно да бъдеш учен, че да ти стане ясно, че тук няма смисъл, поне не на ниво логика. Така че има много ограничения традиционното маркетингово проучване.

Как тогава откривате кодовете на „гущера”, щом са несъзнателни?

Вярвам че хората имат недоизказани нужди. Те дори не съзнават тези нужди, но ги имат, тъй като произлизат още от нивото на рептилията. Не можеш просто да ги попиташ.

В моята работа аз не откривам кодовете сам; използвам клиенти, бъдещи купувачи. Наричаме тази група, която създаваме „групата на ядрото”. Клиентите са постоянно с мен и със сътрудниците ми. Ние дори ходим до тоалетната заедно. С 30 от тях наистина сме постоянно заедно. Това не е фокус група, наричаме метода „импринт сесия”. И е удивително какво само откриваме.

Какви са стъпките на вашия метод?

Поради трите нива мозъчна дейност – кортекс, лимбично (емоционално) и това на рептилията „гущера” – аз съм разработил сесия, която започва с кортекса, и после изследва все по-надълбоко. Не се интересуваме какво казват хората от групата; не вярваме на това което казват. Всичко са клишета.

И после правим почивка. Участниците в изследването на този етап, обикновено са много щастливи, доволни от себе си, казват си, „О, свършихме добра работа”, и т.н. И след това подхождаме към лимбичната част, към емоциите. Казвам им: „Сега ще ми разкажете кратичка история, ако аз бях 5 годишен от друга планета. Аз съм на 5, което означава че мога да разбера само неща които са много простички. Аз съм от друга планета, което ще рече, че не знам нищо за тази планета, така че си свободен да ми разкажеш каквото искаш”. Те не разбират какво правят всъщност. Добре, именно това искам. Те получават пари за това което вършат, затова и го вършат, разказват ми кратки историйки. Историите трябва да започват с „Имало едно време”. Изведнъж те са в настройка на ума, съвсем различна от обикновеното. Не се опитват да бъдат логични или интелигентни; те просто се опитват да угодят на 5 годишен от друга планета, и разказват кратки истории.

В края на втория час, в почивката, моите клиенти отиват в банята и там си говорят: „Този е луд. Какво прави?”, „Мислех си че разбирам какво правим, сега нищо не ми е ясно”; „Имам в предвид.., плащат ми да правая – това?”; „Уау, и какво ще прави с тези приказки”. Точно това е перфектното, точно това, тяхно състояние целя. Искам да изключа дейността на кортекса. Кортексът е контрол, контрол, контрол, опити да бъдеш интелигентен. Но щом не знаеш какво търся, ти не можеш да влияеш върху нищо.

После, щом започне третата част от сесията, тогава с изненада участниците виждат че всички столове, на които са седели, ги няма. „А, ъ, какво се е случило? Къде са столовете?” Обяснявам им че просто искам да се върнем обратно към онзи първи път, когато са опитали продукта, който изучаваме – може да е кафе, кола, застраховка, всичко. Искам от тях да имат настройката на ума, като че ли току що са се събудили. Защо ли? Защото, като се събудите на сутринта кортексът е последната част на мозъка, която се включва. Ако още не се е включил, вие все още имате достъп до много неща, случили се в подсъзнанието ви по време на сън. Но щом кортексът се включи, той прочиства „мястото”. Ако съумея да пресъздам обстановката, в която се намирате щом ставате от сън, сам ще се изненадате как неща, които отдавна сте забравил, отпреди 20, 30 години идват наум.

Нещото което е ключово, пълната анонимност на процеса. Не е нужно участниците да говорят открито, на глас. Представете си че сте поканен да участвате във фокус група с 12 непознати за два часа, и въпросът на изследването е начинът по който ползвате тоалетната хартия.




Frank Luntz
A corporate and political consultant.



…Мислите че емоциите са по-надеждни от интелекта, за да се предвиди бъдещо решение?

80 процента от живота ни е емоция, само 20 процента интелект. Аз съм много повече заинтересован от това как се чувствате, отколкото какво мислите. Мога да променя това което мислите, но това как се чувствате е нещо много дълбоко и силно, и е нещо вкоренено във вас.

Традиционните маркетингови проучвания са студени, калкулиращи и научни. В този бизнес трябва да имаш сърце и емоция, и трябва да имаш готовността – ти самият да се превърнеш в това което изучаваш, без значение какво ти коства.

Така значи, животът на човека се върти около емоцията?

Всичко е емоция. Но няма нищо лошо в това. Когато сме влюбени, ние не сме рационални, ние сме емоционални. Когато сме на ваканция, ние сме емоционални. Когато сме щастливи, ние пак не сме рационални. Факт е, че в повечето случаи когато сме рационални, ние не сме щастливи. Емоцията е добро, страстта е добро.

Щом опорната точка е емоцията, защо да се изучават думите?

Защото думите доставят емоциите.

Думите са ключът към емоциите?

Да. Наречете ги ключ, но моята работа е да следя и търся онези думи които отключват емоцията. Знаем че думите и емоциите променят съдби, могат да променят живота. Знаем че те са променяли хода на историята, знаем че са променяли поведение, знаем че те могат да стартират поведение и да го спрат. Тази комбинация е най-голямата сила, позната на човечеството.

PBS website >>>

Значението на Социалния Медия Маркетинг: Защо е необходимо да го владеем

Социалният Медия Маркетинг е процесът на промотиране на вашия сайт или бизнес чрез медийните канали на социалните мрежи. Това е ултиматната стратегия на този етап от ИТ-развитието, която ще ви генерира линкове, ще привлече внимание и ще произведе в крайна сметка огромни количества трафик.

Не съществува друг безплатен метод за насърчаване на уебсайт трафика, който така лесно да осигури посетители, някои от които ще се връщат към сайта ви отново и отново.

Ако продавате продукти/услуги или просто публикувате съдържание, Социалният Медия Маркетинг е мощен метод, който ще осигури на сайта ви печалба с течение на времето.

Тези които игнорират ефективността на социалните медии обикновено попадат в три категории; онези, които не знаят много или нищо по въпроса за социалните медии; тези, които се интересуват, но не знаят как да ги използват; и тези, които не вярват, че социалните медии могат да бъдат ползвани за провеждането на стратегия, която да доведе до огромен трафик до всеки сайт, организация или дейност.

Стойността на маркетинга чрез Социалните Уебсайтове



За тези, които не разбират или не виждат стойността на социалните уебсайтове, нека погледнем към ползите от създаването на „вирусно съдържание” и ефективното му популяризиране чрез медийните канали на социални уебсайтове.



Разработването на *link baits /линк примамки/ и успешното им популяризиране в различните социални уебсайтове като Digg и StumbleUpon, (Svejo – що се отнася до България) води до различни ползи за всеки един уебсайт:

• Пряк и Вторичен Трафик: Прекият трафик е най-голямото количество посетители, които директно влизат от социалните медии в сайта ви. Вторичният трафик идва от референции, получени след като посетителите са попаднали на вашето съдържание чрез социалната медия.
• Линкове с „високо качество”. Да станеш популярен в социален сайт като Digg или Reddit, или (в случай че съдържанието е на бълг. ез. Svejo) ще ви осигури голямо количество вторични линкове в други сайтове, публикувани от посетители, които са били впечатлени от вашето съдържание. Една хубава публикация може да осигури „високо качествени” редакторски линкове, повечето от които не може да се постигнат дори чрез заплащане.

Сега нека преведем казаното до тук на ниво осезаеми изгоди за вашия сайт:

1. Линкове = По-добър Search Engine Rankings (PR в търсачките).

Когато даден уебсайт получава голямо количество от „натурални”, перманентни връзки в уважавани домейни, така той развива авторитет. Търсачките му се доверяват. Ако оптимизирате своите линк-примамки и уебсайт структура правилно, вие лесно може да започнете да се състезавате за конкурентни ключови думи (keywords), които в ответ ще ви доведат посетители от търсачките.

Правете това регулярно и трафикът от търсачките неминуемо ще нарасне. В известен смисъл, вие придобивате тези „качествени линкове” чрез доверие назаем. Много блогъри и уебдевелопъри, все още мислят че щом една статия е набрала популярност в Digg или del.icio.us, то си заслужава да бъде прочетена и да се създаде референция към нея чрез цитиране и линк.

2. Пряк + вторичен Трафик = Общност/Поддръжници.

Някои твърдят, че социалните новинарски сайтове само ни препращат безполезен трафик, посетители, които само преглеждат дадена страничка и после кликват за изход. Да, обикновено така се получава. Повечето посетители само се отбиват да погледнат конкретна статия и си заминават без повече да се върнат.

Но не бъркайте това с липсата на интерес. Статистиката на редовните посетители често скача драстично и после се стабилизира след няколко дни. Ако сайтът ви като цяло съответства на средностатистическите интереси на даден социален уебсайт, винаги ще има в наличност групичка от социални юзъри, които да започнат да следят сайта ви за бъдещо съдържание.

Онези които отричат Социалния Медия Маркетинг игнорират силата на целевия вторичен трафик. Други сайтове или блогове в същата нисша може да поместят линк към статия, станала популярна в дадена социална мрежа, защото тя е ценна за техните читатели. Това се извършва непринудено, редовно, от много.

Докато прекият трафик обикновено е в големи количества, вторичният трафик е по-ценен. Защо ли? Тъй като линкове в други сайтове или блогове ви довеждат посетители които най-вероятно имат интерес към съдържанието ви. Това цитиране на линка е демонстрация на признание на вашия сайт в очите на другите. Това гради вашата марка.

Четири причини да практикуваме Социален Медия Маркетинг



1. Непринуден, естествен е. Не само че получавате „натурални” линкове, но вашият сайт се излага на показ пред големи групи по един спонтанен начин. Това се отличава от рекламата, която има търговско звучене.

2. Предлагаш нещо желано. Веднъж успешно овладял комуникацията в социалното общество, същата общност става източник на трафик към вашия сайт, като допълнение на трафика, който вече получавате от търсачките. Едновременно като увеличавате трафика от търсачките, вие лесно контролирате трафика от социалните мрежи чрез провеждането на стратегически маркетинг.

3. Струва малко средства/ Голяма възвръщаемост. Ако го провеждате сами, разходите са ограничени до времето отделено за процеса. Ползите често ще надхвърлят многократно разходите. Би ви отнело хиляди левове, долари, евро, за да купите голямото количество линкове, които социалните медии могат да ви предоставят безплатно.

4. Допълва другите действия. Социалното медия оптимизиране и маркетинг е сегментирано и насочено към определена общност. И не пречи на каквито и да било други методи и действия за увеличаване на трафика към вашия сайт. Идеално може да се съчетае с рекламна кампания.

Как социалната медия ни помага да направим пари?



Не помага. Поне не директно. Всеки сайт или бизнес, който желае развитие, се нуждае от т.н. ядро от поддръжници които са готови да купуват и да препоръчват сайта на други.

Колкото повече поддръжници имате, толкова по-бързо се разнася мълвата за достойнствата на вашия продукт. Социалният Медия Маркетинг е перфектният начин да намерим посетители за сайта си, които за начало просто да погледнат какво предлагаме.

С нарастването на популярността на вашия сайт, вие можете да повишите тарифите за реклама, или да монетаризирате социален онлайн капитал чрез различните платени бизнес модели.

Защо блогърите е добре да се научат как правилно да ползват възможностите на Социалната Медия



Тук кратичко ще изтъкна личните си наблюдения, че за месец и половина популяризиране на съдържание в българските социални мрежи, четирите мои съвсем непретенциозни блогчета успяха да генерират над 10 000 импресии.

Изключителен е факторът тук на това до колко успешно съумяваш да повлияеш на т.н. лидери на мнение* в съответните мрежи.

*„Вирусно съдържание”: link baits /линк примамки/

Линк примамките са съдържание, разработено с цел да привлече хора, които да се „линкнат” към него.

Обикновено то се разработва под формата на мисъл или встъпителна статия, полезен съвет, информация, или списък от полезни връзки, линк примамките работят най-ефективно ако представляват ценност за посетителите на съответната социална медия.

*лидери на мнения

Кой е най лесният начин да генерираме т.н. buzz и постоянно да получаваме големи количества трафик от социалните мрежи?

Отговорът е прост: Контролирайте дистрибуцията на вашето съдържание, чрез привличане на няколко влиятелни личности в дадената онлайн общност. С други думи, влияйте на влиятелните.

Щом тези изтъкнати личности говорят, другите слушат. Те са уважавани или харесвани от останалите в същото общество. Те притежават способността лесно да общуват, дискутират, да стават интимни и да популяризират дадена тема.

Те са свързочниците между вашето съдържание и публиката. Именно лидерите на мнение са личностите, на които трябва да повлияите.

Destination Bulgaria by Discovery Channel

Как Discovery Channel видя България

Destination HD Bulgaria (Part 1)

Find more videos like this on www.truveo.com.

Destination HD Bulgaria (Part 2)

Find more videos like this on www.truveo.com.

Destination HD Bulgaria (Part 3)

Find more videos like this on www.truveo.com.

Destination HD Bulgaria (Part 4)

Find more videos like this on www.truveo.com.

Destination HD Bulgaria (Part 5)

Find more videos like this on www.truveo.com.

Документален филм на Discovery Channel за древната тракийска култура в контекста на съвременна България

Information in English:
Bulgaria comprises the classical regions of Moesia, Thrace, and Macedonia. Old European culture within the territory of present-day Bulgaria started to produce golden artifacts by the fifth millennium BCE.[4]
The country preserves the traditions (in ethnic name, language, and alphabet) of the First Bulgarian Empire (632/681 – 1018), which at times covered most of the Balkans and spread its alphabet, literature and culture among the Slavic and other peoples of Eastern Europe. Centuries later, with the decline of the Second Bulgarian Empire (1185 – 1396/1422), the country came under Ottoman rule for nearly five centuries. The Russo-Turkish War of 1877-1878 led to the re-establishment of a Bulgarian state as a constitutional monarchy in 1878, with the Treaty of San Stefano marking the birth of the Third Bulgarian Kingdom. After World War II, Bulgaria became a communist state and part of the Eastern Bloc. In 1990, after the Revolutions of 1989, the Communist party gave up its monopoly on power and Bulgaria transitioned to democracy and free-market capitalism.
Currently Bulgaria functions as a parliamentary democracy under a unitary constitutional republic. A member of the European Union since 2007 and of NATO since 2004, it has a population of approximately 7.7 million, with Sofia as its capital and largest city.

„SPIRIT of Burgas" или как ще докараме СВЕТОВНО-НЕИЗВЕСТНИТЕ банди в БУРГАС

И както е казал Бай Тошо: „Главен действащ фактор са ората!”

След месеци преговори вече е сигурно, че в града ще се проведе първият по рода и мащабите си у нас музикален фестивал, чийто медиен партньор ще бъде MTV. Община Бургас е не само домакин на фестивала, а негов съорганизатор.

Хмх, съорганизатор на какво..? на „Да докараме всичкото Световно-неизвестни бандички в Бургас..?”

Две седмици след като бъде проведен обновения вариант на „Бургас и морето” 2008, фестивалната атака на Община Бургас се насочва и към сектора на ПОП, РАП, ХАРКОР, РАГА, НЮ УЕЙВ, ДРЪМ АНД БЕЙС-любителите тинейджъри.

Може да ме вземете за музикално неграмотен.., но, да се опитваш да привлечеш тинейдж-аудиторията с групи от 80те, които тогава са се провалили да станат известни, и днес щото MTV-то взема да запада, и се чудят изкуфелите им програмни редактори що за измет да промотират – а пък, ние в Бургас, да играем ролята на старчески дом за умирачката на една залязваща телевизия.., шъ ма извините, НО! Това не е за хвалба!!!

Новият, пореден фестивал ще се нарича „SPIRIT of Burgas" /Духът на Бургас/ и има потенциала, по думи на кмета Димитър Николов, „…да се превърне в най-горещото музикално събитие в Европа това лято.”

Ха, дано, многобройните и предани фенове на тези групи, дето сте поканили – да дойдат, че.., аз лично, считам че и хората които познавам, а също и 99 процента от бургаските младежи (верно че поне 90 % ,( повечето), си падат по чалгата, но и онези, които някога са гледали МТВ) – и пари да ми давате, не бих се наказал!

„Очакваме на бургаския бряг да дойдат хиляди меломани от цял свят", обяви кметът на община Бургас Димитър Николов, който е патрон на събитието.

Правилно, очаквайте ;)

Той официално представи новия фестивал и неговото име на пресконференция, в която участваха още Крис Гилис – директор „Събития на живо" в MTV, Ники Райт – отговорник „PR и маркетинг" на фестивала, промоутърът Иван Вълков и директорът на бургаското общинско предприятие „Летен театър, фестивали и концерти" Михаил Куцев.

…тия пък кви са..?

„SPIRIT of Burgas" ще се проведе от 15 до 17 август на Централния градски плаж. Телевизионни предавания от фестивала ще се излъчват по 9 MTV канала в 36 страни. Хедлайнер на една от фестивалните вечери ще бъде легендарната ню уейв банда „Систърс ъф Мърси", които гостуват за първи път в България.

Това че умрелите музикални канали като МТВ ще излъчват събитието е похвално, в Украйна и Молдова още се счита за фешън и признак за принадлежност към западните ценности ако гледаш МТВ, но само ми кажете КАК, тези световно-без-известни групи, които нямат и 1 свестен клип в www.youtube.com ще привлекат НАРОДА!?!

Айде, от мен да мине, аз се порових в нета, и с много зор открих по някое клипче, дето да дразни ушите, относително по-слабо.., чуйте и вижте сами ;)

The Sisters Of Mercy - Black Planet



В Бургас ще пристигнат още:

„Ейшън дъб фондейшън", чийто стил представлява смесица от рап, хардкор и рага.

Asian Dub Foundation - Truth Hides



„Пендулум" – водеща сила на световната „дръм анд бейс" сцена

Pendulum – Visions



„Фараон Монк"

Pharoahe Monch - Behind Closed Doors



„Груув Армада"

Е, това вече е яка група! Дано да дойдат.., защото гледайки как сте я подхванали – силно се съмнявам!

Groove Armada - Get Down



I see you babe



„Бонобо"

Bonobo - Days to Come



От българска страна:

диджеите от „Метрополис"

артистите от лейбъла HMSU

„Гравити Ко" и други известни български изпълнители

Нащи - са си наши, тях какво да ги обсъждам

„Успяхме да убедим нашите партньори от MTV, че Бургас е най-подходящото място за организирането на подобен фестивал. Спечелихме домакинството заради уникалната комбинация от море, слънце, природа и специфична духовна атмосфера, която градът ни притежава. Благодарение на фестивала ще привлечем вниманието на още една целева категория туристи: модерните, образовани европейски младежи – почитатели на поп-културата и поп-музиката", каза още Димитър Николов.

Крис Гилис съобщи, че се очаква телевизионните предавания от фестивала да бъдат гледани от 98 млн. домакинства чрез MTV-каналите „Арабика", „Балтика", както и тези в Турция, Румъния, Украйна и др.

Ники Райт обяви, че “По време на фестивала ще има репортажни екипи, наети са световни PR агенции”, в каквато работи и Ники Райт. Тя също подчерта, че „..фестивалът ще допринесе за разширяване връзките на Бургас за туристи от Англия и страни от Западна Европа. Бургас и MTV фестивалът ще влязат в обзорните годишни предавания на световния музикален канал. През 2009 година се предвижда специална музикална програма по MTV, в която ще бъде включен и бургаският фестивал.”

„Ще осигурим добри възможности за международно отразяване на фестивала", обобщи Ники Райт. Тя изтъкна отличните възможности на Бургас за комуникация по въздух, суша и вода. Според нея това е силен коз за града, който ще позволи на хора от много държави да посетят „SPIRIT of Burgas".

Мястото за провеждане на фестивала – плажът под хотел „Приморец".

Това место е избрано сред още няколко потенциални подходящи зони, от водещ специалист по сигурността, пристигнал специално от Англия.

„Община Бургас ще благоустрои района и ще приведе инфраструктурата в подходящ вид, за да приеме „цунамито от участници", както се изрази кметът Николов.

Да обясня на по-наивничките читатели, че това е било момента в пресконференцията, когато всеки гледа да излъже колкото може – повече. Не знам, до колко тази ПРка ще успее да даде международна гласност на Бургас, но със сигурност знам че в момента „Приморец” се строи, наоколо е затънало в мръсотия… Дали строежът ще приключи дотогава – вероятно не! Ся, очевидно е че ще си направят труда да изринат купищата натрупана кал наоколо, но едва ли ще смогнат да направят нещо повече за това време (дано поне да прекратят временно строенето дотогава). Какво излиза?! Че, ако изобщо дойдат обещаните интелигентни младежи от Англия – ще се любуват на един приказен строеж по пътя към морето. При това стоежът наистина е приказен, защото е една стара комунистическа (стандартна всеки знае за какво говоря) сграда, а пък сега й слагат някакви арки, някакви криви линии, сводести прозорци.., но в същото време от другата й страна оставят непокътнати обикновените прави, правоъгълни (знаете какво имам в предвид) форми. Там има и дом за изоставени деца наоколо, вярно че той е в добро състояние, но все пак е кюфнат до хотела, ако ме разбирате какво имам в предвид… И изобщо картинката е една.., не ми говори!

Продажбата на билети за „SPIRIT of Burgas” ще се осъществява като за начало по интернет. На промоционална цена от 88 лв. за трите дни на фестивала ще бъдат пуснати 1000 билета. След тяхното изчерпване ще се продават 3-дневни билети по 99 лв. и еднодневни по 39 лв. По-късно билети ще се продават и на специални пунктове, както и на самия вход на фестивалното градче в Бургас. Тридневният билет, купен на място, ще струва 129 лв., еднодневният 45 лв., а късният билет за денсманиаци – 25 лв.

Тук е момента да възкликна: „Денсманяци” от всички страни – ОБЕДЕНЯВАЙТЕ СЕ! И елати в Бургас, чи ний сми си тука, ама ня да одим, на туй парти :( щоту няма чалга, и щоту ни ми кефят групити, дури Groove Armada ни ми кефи за 45 лв!

А пък драгите съорганизатори, да са стегнат малко, че още не са пуснали песните от Бургас и морето 2008 в сайта си, както бяха обещали!

Във всеки от трите дни, музикалната програма ще започва в 19.00 часа и ще трае до изгрев слънце.

Ъ! това е идея, единия вариант – да не се набутваме, е да прескачаме дуварите и да са вмъкваме ИНКОГНИТУ, един вид; иначе, вариант е и евентуален масов екек с охраната - и си влизаме без да плащаме, и денсим доде не дойде полицията да на разгони хахаххах!

Ето официалните сайтове на основите групи-участници във фестивала:


www.pharoahe-monch.com – Official web site of Phaqraohe Monch

www.the-sisters-of-mercy.com – Official web site of The Sisters of Mercy

www.pendulum.com – Official web site of Pendulum

www.asiandubfoundation.com – Official web site of Asian Dub Foundation

www.bonobomusic.com – Official web site of Bonobo

www.hmsu.org – Official web site of H.M.S.U.

www.metropolis-bg.com – Official web site of Metropolis

PR технологията в социалните мрежи

На мене не ми пука коя стока ще върви повече, коя партия ще печели избори, интересува ме единствено и само народа да проумява какво става наоколо

Въпреки че „бумът” на общуването чрез социални мрежи в интернет, отбелязва своите първи спадове в САЩ, и това се дължи до голяма степен на твърде агресивната реклама която атакува регистрираните ползватели, то в Европа и по-конкретно България, малкото регионално онлайн соц. бумче – предстои.

Например, що се отнася до политиката, се предвижда всички партии с добре организирани щабове, да отделят изключително внимание именно на оползотворяването на възможностите на безплатното споделяне на съдържание в българските социални мрежи. Техниките, прилагани чрез организирането на многобройни групи, които чрез гласуване и писане на коментари да напомпват популярността на дадено съдържание, тепърва ще намират своето приложение и усъвършенстване в българското онлайн пространство.

Също така, разнообразието, голямото количество и рейтингът на социалните мрежи позволява изключително ползотворно манипулиране на търсачките по отношение контекст на съдържанието. Лично съм го проверил, и мога да кажа, че една „незащитена тема”* може да си я „откраднеш и направиш един вид своя”, само за няколко минути, като манипулираш Google да показва на първите 20 места именно целеното от теб заглавие, водещо до твоя сайт, с целеното от теб съдържание.

*(темите се „защитават” чрез осигуряването на достатъчно популяризирано съдържание по ключовете думи, в сайтове с достатъчен PR в търсачките)

Кога с пълна сила ще заработи политическата агитация в социалните мрежи на България, естествено зависи от броя потребители на интернет в дадения регион, дали количеството е достатъчно за влагането на усилия в даденото направление.

Приблизително 750 хиляди са били потребителите на Интернет в края на 2001, през 2007, 19 процента от населението на България ползва интернет активно. Тенденцията да се увеличава броя на потребителите ще продължава да расте сочат всички проучвания, и въпреки че именно тази публика е „най-неблагодарната” и най- „недисциплинирана”, що се отнася до гласуване, усилията по „овладяването на този гласоподавателски ресурс” –предстоят.

В САЩ, хиляди потребители закриват профила си, възмутени от пороя реклами в MySpace и Facebook. “Големият бум” позагỳби инерция. MySpace поколението се насити от рекламното нашествие и подстраниците, изпълнили личните акаунти, го отегчават. Средната продължителност на времето, което един потребител е в социална мрежа, се е свила с 14% последните четири месеца, по данни на пазарния анализатор ComScore. MySpace, най-голямата социална мрежа, преживява спад след пика от 72 млн. потребители през октомври до 68.9 милиона през декември, показват данните на ComScore. Все пак броят на новорегистрираните бележи ръст от 11.5%, но това е значително по-слабо темпо в сравнение с минали години.

Въпреки всичко, рекламирането в социалните мрежи се разраства светкавично. Миналата година глобалните разходи за реклама в такива сайтове се изстреляха със 155%, достигайки $1.2 млрд., според eMarketer.

Всички тези „Бум”-тенденции, се очаква с доста бързи темпове да се успокоят, а Интернет-гигантите ще мислят нови, по-ефективни схеми за комуникиране в мрежата. Например, въпреки че рекламирането в социалните онлайн мрежи вече не работи, то PR техниките чрез извличане на рейтингови дивиденти от популярни теми – тепърва ще намират своето приложение в световен мащаб.

Що се отнася до България, над 20 броя социални мрежи за споделяне на линкове тепърва набират популярност, от които http://svejo.net/ засега се откроява като победител в надпреварата и очевидно – там ще е бъдещото полесражение на PR войните. Разбира се, всички останали соц. мрежи си имат своето значение и тежест от гледна точка манипулирането на Google и другите търсачки.

PR-похватите в социалното онлайн пространство са така разнообразни, че не могат да бъдат класифицирани. Общият механизъм за популяризиране на определено съдържание с определен контекст, обаче винаги е един и същ.

Тъй като, в социалното пространство концепцията за „притежание на дадено съдържание” е меко казано комична, например аз да споделя клипче от YouTube и после да твърдя че тази публикация е „моя”, е някакъв абсурд. Но за сметка на това съдържанието, което „тече” по тази социална мрежа, се копира мотамо.

Ние можем да пуснем дадено съдържание в своя сайт, да го копираме, същото, и в блога си (с някои добавки), да го споделим в 20, 30 социални мрежи, да направим кратко клипче на същата тема и да го пуснем в десетина мрежи за видо-споделяне и после да пуснем линка на видеото отново в същите 20-30 социални мрежи…

Кой е източникът на това съдържание, едва ли някой ще обърне внимание, но самото съдържание ще се множи като вирус, стига да има кой да го коментира, гласува за него и допълнително споделя и множи по форуми, да прередактирва, пренаписва, обновява с инфо оттук-оттам съдържанието и пак да го споделя в 20, 30 социални мрежи и т.н., и т.н., и т.н.

Що се отнася до политиката, там нещата стоят доста по сложно, тъй като на 20 клипа, разпространявани в социалните мрежи за видеосподеляне с позитивен контекст относно дадена партия, граждани и партии-конкуренти са в състояние да споделят в ответна реакция над 40 клипа с негативен контекст (като например концерта на Азис за БСП). Въпрос на организация, кое съдържание ще получи „превес”.

Ето за пример клипчета, как и защо да споделите съдържание в YouTube :
(и на предстоящите избори като видите някоя партия изтипосала 100 предизборни клипа в мрежите, да знайте, че съдържанието не е нищо повече, от PR и реклама ;)





Както и да е, от естетическа гледна точка, студио "Мебиус" - са си свършили работата подобаващо по СУПЕР БУРГАС ;)