Как изобщо е възможно и необходимо ли е страна като България да си задава подобен въпрос? Уви въпросът е от въпиюща необходимост, в предвид развитието на родния ни имидж.
Но преди това нека се запитаме кои са героите на тази сцена и има ли я бялата лястовица по жицата на българската тур-реклама?
Едва ли някой не е чул за инициативата на вестник "24 часа" – "24-те чудеса на България", която започна на 31 декември 2005 г., провокирана от швейцарския проект за 7-те чудеса на света. Екипът на „часовия вестник” първоначално стартира с анкета сред български историци и археолози за това кои са чудесата на България, но след като се оказа че "чудесата" са непознати не само за света, но и за самите българи, затова беше предприета и втора крачка - патриотична анкета сред читателите на "24 часа" за събиране на най-добрите идеи за "Българските чудеса".
В последствие, проектът беше представен на туристическата борса във Велико Търново и получи подкрепата на Държавната агенция по туризъм.
Миналата година и БТК и „Вивател" се присъединиха към инициативата, като Мартин Щауб заяви в интервю за Вяра Иванова от В. „24 часа”: „Инициативата ви е най-добрата реклама за България.”
Какви са ефектите на тази инициатива не става особено ясно, но родната интернет-активност породи следното клипче:
Дали както твърди Щауб тази инициатива е най-добрата реклама за страната е спорно, но определено "24-те чудеса на България" беше най-популярната рекламна проява в последно време и с най-„мащабен респонс”.
Уви, жалка е картинката с ежегодните прояви на „туристическия ни щанд”. Вече за N-та година от журналисти и лични познати чувам едни и същи коментари за различните тур-изложения по света: „а как само пак се изложиха нашите”… Ето, например, впечатленията на Зорница МАРКОВА от Лондонското изложение "Ексел".
"Ексел" е изложбеният център в Лондон, в който вече близо 30 години се провежда Уърлд Травел Маркет (World Travel Market – WTM 2007) – една от най-значимите професионални борси в света.На нея се срещат представителите на туроператори, хотели и курорти от целия свят, за да договорят условията на взаимно сътрудничество за следващия сезон и да създадат, разбира се, нови контакти. Безпредметно е да се казва, че борсата в Лондон е едно от ключовите изложения за българския туризъм, на което се отчитат новите тенденции за предстоящия зимен сезон и първите сигнали, макар и ранни, за записванията зя лятото.
Пристъпвайки източния вход на "Ексел", се сблъскваш с огромен рекламен билборд на Турция. Турците са завладели почти всички ключови места за реклама. Подобна е стратегията и на гърците. Накъдето и да се обърнеш, се сблъскваш със синия надпис Greece – The true experience. Борсата в "Ексел" е сблъсък на цветове, мелодии и светлини от всички краища на света. В какофонията от звуци, сериозни бизнесмени и ръкостискания, всяка страна се опитва да привлече вниманието на настоящите и потенциалните си партньори. При французите те посрещат две девойки с шалове от пера, сякаш току що са излезли от "Лидо"; на щанда на Тайланд се чувстваш като в истинска джунгла, а в арабската секция попадаш в свят на шейхове, балдахини и дворци. Заливат те реклами, надписи и послания от целия свят... На входа всеки посетител получава торбичка с програмата и основните материали на борсата, а на нея пише Андалусия. Малко след входа те посреща очарователна девойка, която ти бута в ръцете верижка на Албания, на която да закачиш пропуска си и без да се усетиш вече си се превърнал в ходеща реклама на най-бедната страна в Европа. Можеш да изпиеш кафето си и да наблюдаваш пресконференициите и съпътстващата програма на монитор, над които има реклама на Турция. Да не забравяме, че преди да дойдеш, вече си изгледал клипа на Кипър по телевизията или си пътувал в автобус в цветовете на Гърция. Очарован от подготовката на всяка страна и старанието й да се представи на ниво, се запътваш към българския щанд с нетърпеливото очакване да видиш как тази година ще се представи България. В търсенето продължаваш да се захласваш по щандовете на другите, да получаваш рекламни материали и брошурки и да се превръщаш в ходещо земно кълбо. Аха, ето ги турците, виждат се от далече. Там някъде трябва да сме и ние, казваш си. И действително, българският щанд е зад турския и в буквалния, и в преносния смисъл. В рекламната къщичка на Турция намираш огромен щанд, обсипан с ярки светлини, водни и цветни ефекти. В дъното е изградена конструкция на стара турска бяла къща, а над нея са подредени в обла форма фотографии на местата, които всеки турист трябва да посети там. На щанда има няколко десетки дескове, на които са изложени различните региони и туристически продукти в Турция. Отзад намираш просторно място с маси, предвидени за служебните срещи и преговорите. Ха, ето го и българският... Щанд? Първоначално той събуди недоволството на повечето участници, които вместо осветен и подреден щанд с атрактивна визия, в първия ден завариха хаотично разхвърляни кашони, майстори, които все още разместваха масите, девойки, които помитаха стърготините и технически работници, които се опитваха да свържат тока. Щандът трябва да прилича на манастир и затова основните цветове преобладават в тъмната и кафявата гама. Подобно на всеки манастир и в този светлината е кът.Надписът BULGARIA е изписан над една от основните стени, без да бъде приложено каквото и да е въображение при избора на шрифт.Пред тази конструкция има малка площадка, от двете страни на която са окачени големи снимки – една от море, и една от планина. Има и голям светещ екран, на който тече рекламен клип на България. Загледах се само веднъж във филмчето, което ми показваше Бойко Борисов, седнал на кресло и обясняващ нещо. Не се чуваше какво. Ако бях чужденец нямаше да разбера дори кое е това едро момче на монитора, защото името и длъжността му бяха изписани на български. Следващият кадър показа някакво гимнастическо изпълнение на гвардейци в червени униформи пред катедралата "Св. Александър Невски".Участниците на българския щанд са разположени от всичките му страни, на малки дескове, на които има място колкото да поставиш няколко брошури и купчина визитки.В средата на "манастира" има купол, но за да го видиш, трябва да си изкривиш главата силно нагоре. От едната страна, по дървена стълба, покрита със стърготини и един-два пирона, се качваш на втория етаж. На него са разположени няколко маси, предназначени за служебните срещи. В ъгъла има бар, на който се сервира кафе в пластмасови чашки и вода от галон от 19 литра.Отскоро във Великобритания действа закон, който абсолютно забранява да се пуши на обществени места. Вторият етаж на българския щанд беше единственото място, на което се пушеше. Първите реакции на фирмите, видели щанда, бяха агресивни. Някои недоволстваха, че имат насрочени срещи за 10 часа, а няма къде да посрещнат гостите си. Други се сърдеха, че дескът им е забутан в ъгъла на място, на което никой не може да го види. За да участват на борсата, компаниите са платили близо 3 хил. паунда. Трети вдигнаха скандали на представителите на Агенцията по туризъм, а четвърти просъскаха "Този път няма да им се размине. Това трябва да завърши с оставки".По-късно през деня настроенията се успокоиха. Компаниите започнаха да провеждат срещите си и не обръщаха внимание къде и как точно сядат. Това не може да се каже дали важи за гостите, които идваха на щанда. "Какво значение има как изглежда щандът. Ние сме тук, за да вършим работа", успокояваха се някои.На втория ден вече свикнаха с обстановката и дори вече не я коментираха.Щандът беше избран чрез конкурс, на който се явиха трима кандидати. Въпреки, че другите предложения бяха по-добри, избрахме тази, защото беше с най-ниската цена, обясни председателят на агенцията по туризъм Анелия Крушкова. Агенцията плати малко над 800 хил. лв. за цялата поръчка. След борсата агенцията ще наложи глоба на компанията, изградила щанда. Наказанието ще е заради закъснението при изграждането и заради това, че реално щандът не изглежда така, както е бил в проектна форма, казаха от агенцията.Каквато и глоба да се налага обаче, България ще се представя със същия щанд и на следващите големи и важни изложения – Москва и Берлин. Причината е, че нямало време да се направи нов конкурс, казаха от агенцията.
И това не е най-фрапиращото. Някои ще кажат, че британските туристи у нас „надхвърлят 440 000 годишно (според статистиката на НСИ), че и около 40 хиляди от тях са си купили „втори дом” у нас”.
Да, например в Дъблин знам че поне 30% от жителите са посетили родното ни Черноморие и поне половината от тях са били ограбени!
При всичко казано остава въпросът: има ли я бялата лястовица по жицата на българската тур-реклама?
